О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София, 30.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3216/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1271 от 22.05.2018 г. по в.гр.д. № 3661/2017 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 244 от 25.10.2016 г. по гр.д. № 87/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Държавата против Банка „ДСК” ЕАД иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че Държавата е собственик на основание чл. 92 ЗС и Конституцията на Република България от 1971 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор …. със застроена площ 128 кв.м, с предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива – 1, както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор …. със застроена площ 188 кв.м, предназначение – друг вид самостоятелен обект, брой нива- 1, които се намират в сграда с идентификатор …. по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], пл. ”С.“, и за осъждане на ответника да й предаде владението върху тези обекти.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от държавата, действаща чрез Областния управител на област с административен център гр. Кюстендил като пълномощник на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В жалбата са развити подробни доводи за неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява процесните два самостоятелни обекта да са били предоставени за стопанисване и управление на ДСК към момента на преобразуването й в търговско дружество, поради което изводът на въззивния съд, че банката е придобила правото на собственост върху тях на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ е необоснован. Поддържа също, че тези два обекта не са функционално свързани с имотите, предоставени на ДСК, и не представляват общи части по смисъла на чл. 38 ЗС. Същите не са посочени в АДС № 2470/14.08.1998 г., чрез който са индивидуализирани имотите, включени в капитала на Банка ”ДСК”, поради което по аргумент от чл. 2, ал.4 ЗДС са останали държавна собственост. Поддържат също, че като собственик на терена, върху който е построена сградата, държавата се легитимира като собственик на двата обекта и на основание чл. 92 ЗС.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК е обосновано искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали индивидуалното ползване води до придобиване на право на собственост в условията на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ и следва ли само въз основа на ползването да се прави извод за предоставено право на стопанисване и управление, при положение, че са налице писмени доказателства – актове за държавна собственост и протоколи, от които е видно, че имотите не са предоставени; в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ Следва ли даден имот изрично да е изключен от капитала на преобразуващото се дружество или е достатъчно точното изброяване на имотите в акта за преобразуване на държавното предприятие, за да се приеме, че е изключен по смисъла на чл. 17 а ЗППДОбП/ отм./. 2/ Запазва ли държавата правото на собственост върху имоти, които не са предоставени за стопанисване и управление на държавни предприятия, и които към момента на преобразуване на тези предприятия не са фактически обособени, но е възможно да се обособят като самостоятелни обекти. 3/ Липсата на изричен акт за отнемане на предоставено на държавно предприятие държавно имущество доказва ли се с актове за държавна собственост и протоколи. Направено е и позоваване на основанието по чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК- очевидна неправилност.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Банка „ДСК” ЕАД изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно проверка по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на иска за ревандикация са две помещения, отразени в кадастралната карта със самостоятелни идентификатори, за които е установено, че се намират на сутеренния етаж на административна сграда, построена през 1975 г. върху държавен терен, отреден за строеж на административна сграда на ДСК и помещение за аптека на първия етаж. Сградата се състои от сутерен и четири надземни етажа.
През 1975 г. между ДСК- ЦУ и Държавно аптечно обединение е подписан разпределителен протокол, с който е уточнено разпределението на кубатурата на сградата между ДСК и Аптека с оптически магазин, като за ДСК са определени 5 619 куб. м, съответстващи на 61.87 % от сградата, а за аптеката с оптичен магазин -3 462 куб. м, съответстващи на 38.13 %. Според този разпределителен протокол за ДСК са определени за разделно ползване в сутерена стълбище и сервизни помещения, противорадиационно укритие, помещение до стаята на огняря, на І етаж – стълбище и 2/3 от колонадата; целият втори, трети и четвърти етажи. За аптека с оптически магазин са определени няколко складови помещения в сутерена и помещения на първия етаж. Като общи части на ДСК и аптеката с оптичен магазин са посочени: в сутерена – канал с ОВ тръби, канал и сервизни помещения на огняря, котелно и нафтово стопанство; подпокривното пространство на сградата.
В протокол на комисията за приемане и въвеждане в експлоатация на обект „Сграда на ДСК, аптека и оптически магазин” от м. ноември 1975 г. е посочено, че обектът представлява съвместна сграда на три етажа с частично застроен четвърти етаж, разпределени между съсобствениците както следва: първи етаж/ партер/- аптека и оптически магазин- самостоятелни; втори, трети и четвърти етаж на ДСК; в сутерена- котелно помещение, складове и архивни помещения за всички съсобственици.
По делото е представен разпределителен протокол от 01.11.1984 г. между Окръжна спестовна каса- Кюстендил и Окръжно аптечно управление- Кюстендил, в който е посочено, че Окръжната спестовна каса получава: на първия етаж- стълбище със застроена площ 96.82 кв.м; на втория етаж- оперативен салон, стая за директора, стая на гр. счетоводител и приемна, със застроена площ 472.96 кв.м; на третия етаж – оперативен салон, стая на кредитния и технически инспектори, стая на влоговите инспектори и архив, със застроена площ 472.96 кв.м; на четвъртия етаж- зала за работа с електронно-изчислителни машини и зала за събрания със застроена площ 124.84 кв. Аптечно управление получава на първия етаж- отляво на входа- оптически магазин, състоящ се от приемна, стая на управителя, приемна, асистентско помещение, битово помещение и склад със застроена площ 171.61 кв.м, отдясно на входа- аптека, състояща се от материално помещение, асистентско помещение, битово помещение, стая на управителя, приемна и миялна, със застроена площ 323.13 кв.м.
През 1984 г. е съставен акт за държавна собственост за частта от сградата на ДСК, в който са посочени: на първия етаж- стълбище от 96.82 кв.м, на втория етаж – оперативен салон, две стаи и приемна от 472.96 кв.м, на третия етаж оперативен салон с три стаи от 474.96 кв.м, на четвъртия етаж- две зали от 124.84 кв.м, ведно с 61.87 % ид. части от общите части на сградата.
След проучване на представения по делото „Чертеж В и К- сутерен”, представляващ част от проектната работна документация на сградата, назначената по делото съдебно – техническа експертиза е дала заключение, че подземното ниво е съдържало разнообразни обслужващи пространства, които чрез две еднораменни стълби, находящи се в западната и в източната част, както и едно трираменно стълбище в централната част, са били свързани функционално с помещения на партерния и на по- горните етажи. Предполагаемо това са били в източната част – аптеката, в западната част – оптиката, а централното стълбище е водело от сутерена през партера към оперативния салон на ДСК, разположен на първия надпартерен етаж. Зоната на обект с идентификатор …. и малка част от обект с идентификатор …. са представлявали складово- обслужващите помещение на оптиката, заемащи западния край на партерния етаж в сградата, свързани с директна еднораменна стълба между двете вертикални нива. Зоната на обектите с идентификатор …. и по- голямата част от обект с идентификатор …. са представлявали обслужващи помещения на банката – трезор и архив, защитени периферно с пространството на обходния коридор /възможно е това да е било противорадиационно укритие/. Повече от половината на обекта с идентификатор …. е представлявала котелно помещение с битов сектор за обслужващия го персонал и мазутно стопанство за съхраняване на течно гориво. Останалата част, заедно с обект с идентификатор …., са представлявали складово – помощна зона, свързана директно чрез еднораменна стълба с помещенията на аптеката на партерния етаж.
Въз основа на така събраните по делото доказателства въззивният съд е направил извод, че към момента на построяване на сградата спорните помещения са представлявали общи части, обслужващи цялата сграда, която е била разпределена за стопанисване и управление между ДСК и аптечно управление. На ДСК са били предоставени за ползване в сутерена на сградата стълбище, противорадиационно укритие и друго помещение, които впоследствие са били трансформирани в трезор и архив. Приел е, че тези помещения не са били със статут на самостоятелни обекти на правото на собственост, а са били функционално свързани с обектите на горните етажи, като такива са били предоставени на ДСК за стопанисване и управление заедно със самостоятелните обекти в горните етажи, които обслужват, и доколкото с акта за преобразуване на ДСК в еднолично акционерно дружество с държавно имущество тези обекти не са били изрично изключени, е направил извод, че са придобити от ответника на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса дали индивидуалното ползване води до придобиване на право на собственост в хипотезата на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ и следва ли само въз основа на ползването да се приеме, че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие. За да обоснове твърдяното противоречие с практиката на ВКС жалбоподателят се позовава на решение № 340 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 1349/2009 г. на І г.о., решение № 238 от 09.08.2010 г. по гр.д. № 685/2009 г. на ІІ г.о., решение № 263 от 19.07.2010 г. по гр.д. № 1157/2009 г. на І г.о. и решение № 406 от 25.11.2010 г. по гр.д. № 614/2010 г. на ІІ г.о., в които е прието, че реалното ползване на недвижимия имот не е елемент от фактическия състав на регламентирания в чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ придобивен способ, а е необходимо да бъде установено, че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие или учреждение по предвидения за това ред. Въззивното решение не противоречи на тази практика, тъй като въз основа на установените по делото факти относно извършено отчуждаване по реда на ЗПИНМ / отм./ на терени за изграждане на административна сграда на ДСК с аптека и оптика и разпределение на помещенията в отделните етажи за реално ползване от двете държавни юридически лица- инвеститори на строежа, както и че процесните помещения са функционално свързани и предназначени да обслужват обектите в надземните етажи, определени за ДСК, е направил извод, че същите са били предоставени за стопанисване и управление на ДСК към момента на преобразуване на ДСК в банка – еднолично акционерно дружество, поради което на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ са преминали в собственост на банката. Въззивният съд е придал на разпределението на помещенията в сутерена на сградата за разделно ползване между ДСК и аптечно управление значението на само на критерий за индивидуализация на обектите, върху които всеки от тях е придобил правото на стопанисване и управление, а не на правопораждащ това право юридически факт. В тази връзка следва да се посочи, че когато държавата отчуждава недвижими имоти за държавни нужди, тези имоти се предоставят за стопанисване и управление на държавното юридическо, за чиито нужди са отчуждени, без за това да е необходим последващ административен акт. След извършване на предвиденото строителство актът за приемане на обекта и въвеждането му в експлоатация доказват предоставяне на правото на стопанисване и управление върху новопостроения държавен имот в полза на това юридическо лице.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите следва ли даден имот изрично да е изключен от капитала на преобразуващото се дружество или е достатъчно точното изброяване на имотите в акта за преобразуване на държавното предприятие, за да се приеме, че е изключен по смисъла на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ и запазва ли държавата правото на собственост върху имоти, които не са предоставени за стопанисване и управление на държавни предприятия, и които към момента на преобразуване на тези предприятия не са фактически обособени, но е възможно да се обособят като самостоятелни обекти. Първият въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като във връзка с приложението на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ има формирана трайно установена съдебна практика, която приема, че след като определено държавно имущество е предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и към момента на преобразуването му не е изключено от имуществото, формиращо капитала на учреденото търговско дружество, не е иззето и не е предадено за стопанисване и управление на друг правен субект, не може да се приеме, че това имущество е изключено от капитала по надлежния ред. В този смисъл е соченото от жалбоподателя решение № 340 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 1349/2009 г. на І г.о. Следващият въпрос не е обуславящ изхода на делото, тъй като въззивният съд е приел, че спорните обекти са били предоставени на ДСК за стопанисване и управление, поради което от момента на преобразуване на ДСК в банка / Закон за преобразуване на ДСК, ДВ бр. 48/98 г./ правото на собственост на държавата върху тези обекти е прекратено, тъй като същите са станали собственост на Банка „ДСК” ЕАД по аргумент от чл. 2, ал.4 ЗПДСК. Отделно от това, на поставения въпрос не може да бъде даден еднозначен отговор, доколкото разрешаването му зависи от установяване по всяко конкретно дело на визираните в § 7, ал.1 и ал.2 ЗМСМА критерии за отделяне на общинската собственост от държавната.
Третият въпрос е неясно формулиран и неговият действителен смисъл не може да се изведе от доводите, с които се обосновава значението му за изхода на делото.
Няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в хипотезата на чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК- поради очевидна неправилност. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, решението трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. В практиката на ВКС е утвърдено разбирането, че „очевидната неправилност” предполага въззивното решение да е постановено при грубо нарушение на материалния или процесуалния закон, което е пряко установимо от мотивите и което да е повлияло на съдържанието на съдебния акт, напр. прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството и др., каквито пороци в случая не са налице.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Банка „ДСК” ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1271 от 22.05.2018 г. по в.гр.д. № 3661/2017 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител на област Кюстендил да заплати на Банка „ДСК” ЕАД разноски за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: