О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.274
гр. София, 04.04.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1594 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н/, представлявано от синдика адвокат Д. срещу решение №18 от 23.01.2015 г. по в.т.д.№277/2014 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №50 от 23.07.2014 г. по т.д.№1302/2013 г. на ОС Велико Търново в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] /н/ срещу [фирма] искове: по чл.327 от ТЗ за сумата от 35 500 лв., дължима по шест броя фактури, издадени на 21.10.2008 г. и на 11.11.2008 г. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 10 956.10 лв., лихва за забава за периода 22.10.2010 г. – 21.10.2013 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли решаващият състав да пренебрегва ноторни обстоятелства, за свързаност между ищеца и [фирма]. 2. При наличие на свързаност през 2009 г., явява ли се изряден договорът за финансово сътрудничество по обслужване на парични потоци, без в него да се споменава кои задължения ще покрива получателят на средствата [фирма] на ответника и има ли плащането на ответника характер на лошо платено и дължи ли се тази сума на ищеца по спора. 3. Представлява ли това отклонено плащане, увреждане на ищеца и на кредиторите му. 4. Явява ли се увреждане и злоупотреба с право по смисъла на чл.289 от ТЗ, отклоненото плащане, без да се посочва кое задължение на ответника ще се покрива с отклонената сума и има ли ощетена страна, преиначено ли е съдържанието на чл.99, ал.3 от ЗЗД, след като няма посочено за кои конкретни вземания се отнася. По отношение на така формулираните въпроси се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация [фирма] не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че с оглед приетите по делото договор за финансово сътрудничество, сключен между ищеца и [фирма] и нареждане за плащане от 09.02.2009 г., с което ищецът е наредил на ответника да заплаща задълженията си към него по банкови сметки на [фирма], извършените след тази дата от ответника плащания по процесните фактури, по сметка на [фирма], са погасили и задълженията му по тези фактури. В този смисъл е посочил, че се явяват неотносими доводите на ищеца във въззивната жалба относно формалност на подписаните между него и [фирма] документи и че единствената им цел е била да се отклонят средства, което представлява злоупотреба с право, като е достигнал до извод за неоснователност на исковете, предмет на въззивна проверка.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Формулираните от касатора въпроси, свързани с отношенията на ищеца с [фирма] и с действието на сключения между тях договор за финансово сътрудничество, респективно дали договорът представлява злоупотреба с право и уврежда ли той ищеца и кредиторите му, не са обусловили решаващата воля на въззивния съд, тъй като както бе посочено в решението е възприет погасителен ефект на извършеното от ответника плащане, поради изричното нареждане на ищеца, неплатените задължения към него да се заплащат по сметка на [фирма]. В този смисъл се явява ирелевантно какви са били отношенията между ищеца и [фирма], а при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК обжалваното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №18 от 23.01.2015 г. по в.т.д.№277/2014 г. на АС Велико Търново.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.