О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София, 07.03.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5672 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Х. И. – лично и като законен наследник на починалия в хода на делото ищец Л. И. И., чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 16.06.2015г., постановено по в.гр.д.№69/2015г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 05.12.2014г. по гр.д.№683/2013г. на Плевенски окръжен съд, са отхвърлени предявените от Л. И. И. и М. Х. И. искове срещу Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в резултат на незаконни действия на служители на КУИППД във връзка с приложението на ЗОПДИППД/отм./ за размера съответно над сумата 20 000лв. до 30 000лв. и над сумата 8 000лв. до 10 000лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Постъпила е касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, срещу въззивното решение, в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. за Л. И. И. и на 8 000лв. за М. Х. И..
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба М. Х. И. – лично и като законен наследник на починалия ответник по иска Л. И. И., чрез процесуален представител адв.С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването, с цена на иска над 5000лв. и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Л. И. И. и М. Х. И. искове срещу Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в резултат на незаконни действия на служители на КУИППД във връзка с приложението на ЗОПДИППД/отм./ за размера съответно над сумата 20 000лв. до 30 000лв. и над сумата 8 000лв. до 10 000лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, както и в осъдителната му част за размера съответно 20 000лв. и 8 000лв.
Установено е, че с влязло в сила решение от 26.07.2011г. предявеният от КУИППД против Л. и М. И. иск по реда на чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ за отнемане в полза на Държавата на имуществото им на обща стойност 2 357 957,37лв. като придобито от престъпна дейност, е отхвърлен като неоснователен. Въззивният съд е приел, че с отхвърлянето на мотивираното искане като неоснователно, всички действия на КУИППД, извършени по отношение на ищците във връзка с приложението на ЗОПДИППД/отм./, се явяват незаконосъобразни, като отговорността за вреди от крайната правозащитна дейност включва и тази за подготвящата я административна дейност на Комисията. По тези съображения въззивният съд е приел, че с отхвърлянето на мотивираното искане за отнемане на имущества на ищците като неоснователно, всички действия на КУИППД, извършени пред периода 25.04.2007г.-26.07.2011г. във връзка с прилагането на ЗОПДИППД/отм./ по отношение на ищците, са незаконосъобразни.
Касаторът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: „приложима ли е разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, визираща вреди от административна дейност, за вреди, причинени от дейността на комисията при приложението на ЗОПДИППД/отм./”, „каква е правната квалификация на иска за обезщетяване на вреди от приложението на ЗОПДИППД/отм./, поради липса на съдебна практика. По поставените въпроси има формирана задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение №305/29.04.2014г. по ч.гр.д.№2099/2014г. на ВКС, ІІІг.о., постановено по настоящия правен спор, поради което не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. С определението на касационната инстанция по задължителен за въззивния съд начин е разрешен въпросът за допустимостта на предявените искове и въззивното решение е постановено в съответствие с него.
Касаторът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, поставя въпрос: „след като комисията е длъжна да образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност при наличие на предпоставките на ЗОПДИППД/отм./: придобити имущество със значителна стойност , предположение, че това имущество е придобито от престъпна дейност и срещу лицето е започнало наказателно преследване за престъпление по Наказателния кодекс по изброените текстове в закона, комисията носи ли отговорност по ЗОДОВ в случаите когато проверяваното лице-ответник представи доказателства за доходите си едва в съдебното производство”. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради това, че поставеният въпрос е от значение за точното приложение на закона. Поставеният от касатора Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, въпрос не е относим към конкретното дело, с оглед приетото с решение №209 от 26.07.2011г. по гр.д.№1462/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е приключило производството по исковете с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД, че не е налице основание да се предположи, че придобитото от ответника по касация и съпругата му имущество е свързано с престъпната му дейност, което обосновава неоснователност на иска с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД, не само заради това, че анализът на установените по делото факти изключва предположение за връзка между извършеното престъпление за периода 1998 г. – 2001 г. и произхода на средствата, вложени в придобиване на процесното проверявано имущество, изследвано за период от 25 години /от 1982 г. до 2007 г/, а и по съображения, че извод за връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, не може да бъде направен и с оглед характера на престъплението – държане на ловна пушка без разрешително в рамките на период от три години. Споделена е задължителната съдебна практика в тази насока – посочени решения по чл.290 ГПК.
Отделно от това, касаторът не обосновава и допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване – касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.
Касаторът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, поставя въпрос: „за съдържанието на причинната връзка между действията на комисията и нейните органи и причинените вреди”, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС, ППВС №7/1959г., с които е прието, че наличието на причинно-следствена връзка като основен факт в процеса подлежи на главно и пълно доказаване, както и на ршение по гр.д.№3026/2008г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че пряка причинно-следствена връчка е налице когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления прицчината предшества следствието и го поражда, като вредата закономерно произтича от деянието. Касаторът счита, че в противоречие с тази практика във въззивното решение е прието, че при наличие и на други каузални факти /като по-ранно заболяване, финансова криза с възможност за отражение върху бизнеса/, единствената адекватна и закономерна причина за настъпване на твърдените вреди у ищците е образуваното срещу тях производство, без да е обсъдил и установил отношението и на другите установени причинни фактори, които освен доказани, са и от естество да предизвикат именно твърдените от ищците вреди. Въззивният съд е приел за установено по делото, че допълнителни притеснения на ищците е донесло обстоятелството, че цялото им имущество било запорирано и те не можели да развиват нормално бизнеса си и да обслужват поетите финансови задължения. За Л. И. е прието за установено, че преживеният от него стрес, вследствие на воденото срещу него производство за отнемане на имущество, е една от причините довели до влошаване на здравословното му състояние – усложнение на съществуващи заболявания и поява на ново –онкологично заболяване. При определяне обезщетението за И. във въззивното решение за разлика от първоинстанционното решение е съобразено обстоятелството, че същият е имал сериозни здравословни проблеми още преди да започне производството по ЗОПДИППД/отм./ срещу него: сърдечно заболяване, като през 2001г. е претърпял сърдечна операция; страдал е от диабет/установено е заболяването през 2006г./; имал е заболяване-състояние след оловна интоксикация/, които заболяавния е прието, че са довели до значителна промяна на качеството му на живот, включително и до загуба на работоспособност още преди започване на производството от Комисията. Т.е. по-ранните заболявания са отчетени от въззивния съд и това се е отразило на изхода на делото. Що се отнася до поставения въпрос относно неотчитане на „финансовата криза с възможност за отражение върху бизнеса”, същият не е разрешен от въззивния съд и не е стоял за разрешаване, тъй като такива оплаквания за неправилност не се съдържат във въззивната жалба. Предвид изложеното неоснователно се твърди от касатора противоречие на решението на въззивния съд със задължителната съдебна практика по поставения въпрос.
Касаторът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, поставя въпрос: „за съдържанието на понятието справедливост”, което счита, че е възприето във въззивното решение в противоречие с ППВС №4/1968г.
Касаторът М. И. сочи основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроса: „какъв е критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, който служи за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди”, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/1968г. и с постановено по реда на чл.290 ГПК решение по т.д.№297482013г. на ВКС, второ т.о., като не е отчел икономическата конюнктура в страната и конкретно нивото на инфлацията.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касаторите въпроси по приложението на чл.52 ЗЗД по следните съображения: Съгласно ППВС № 4/1968г., ТР №3/2005г. на ВКС, ОСГК и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, вкл. цитираните от касатора решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Задължителната съдебна практика дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Касаторът М. И. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „следва ли негативните емоции, болки и страдания, претърпени вследствие на грижи за болен роднина и смърт на роднина, да се обезщетяват по реда на чл.4 ЗОДОВ; има ли в този случай връзка между увреждането и вредите”. Така поставеният въпрос не е от значение за конкретното дело, доколкото оплаквания в тази насока не са релевирани във въззивната й жалба, а и, видно от съдържанието на исковата молба, ищцата М. И. не е релевирала такива вреди за обезвреда по конкретното дело.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.06.2015г., постановено по в.гр.д.№69/2015г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: