3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 274
С., 08,04,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 31 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 218 /2014 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Е.-с.Н., общ.К., против решение № 638/12.12.2013 г., а не 2012 г., по в.т.д.н. № 1212/2013 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава решение № 177/19.09.2013 г. по т.д. № 191/2013 г. на Кърджалийски ОС, с което на основание чл.631 ТЗ е отхвърлена молбата на касатора с правно основание чл.625 ТЗ.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Правнорелевантни ли са причините довели до спиране на плащанията и състояние на неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на търговец, за отказ на съда да се обяви за такъв?-чл.280,ал.1,т.1и 2 ГПК, 2.Приложима ли е несъстоятелност при действия по разпределение на дивиденти и връщане на допълнителни парични вноски, вместо погасяване на публичноправни задължения?-чл.280,ал.1,т.1-3 ГПК, 3. Може ли съдът да задължи търговец да продължи да извършва стопанска дейност, за да изпълни задължения по търговска сделка или публичноправно задължение?-чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК.
С обжалваното решение е прието следното: Дружеството сега не е в състояние да изпълни изискуемо публичноправно задължение към държавата-НАП и неговото имущество не е достатъчно, за да покрие задълженията му. Обаче, до това състояние се е стигнало не с оглед на негова търговска дейност, а в резултат на действията на едноличния собственик на капитала, който след извършване промяна в персоналния състав на дружеството, взема решения да се изплати на бившия съдружник направените от него доп.парични вноски и за разпределяне на дивидент, вместо да се погаси изискуемото публичноправно задължение. Следователно, финансовите затруднения не се дължат на обективно състояние на дружеството по обективни причини, а са временни, тъй като дейността на дружеството е била печеливша към 30.04.2013 г. След като към падежа на публичноправното задължение дружеството е било в добро финансово състояние, настоящата задлъжнялост сочи на умишлено водене към банкрут.
По първите два въпроса е налице задължителна практика, която е съобразена от въззивният съд и която изключва приложно поле по т.2 и 3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Дали затрудненията на длъжника са временни, по смисъла на чл.631 ТЗ, действително се извежда от причините довели до неговото обективно икономическо състояние.
С Р 33/7.09.2010 по т.д. 915/2009 на ІІ т.о. е прието, че към падежа на задължението дружеството е било в добро финансово състояние. Следователно неговата задлъжнялост се дължи на липса на намерение, т.е. на причини от субективен характер, а не на обективна невъзможност да се погаси задължението. Налице е неплатежоспособност в хипотеза, в която настъпването й се дължи на съзнателни действия на търговеца към разпределение на паричните му средства и активи, като дивидент, вместо за използуването им за погасяване на безспорни негови задължения и осъществяване на търговската му дейност. Приемането на решение за разпределяне на дивидент в момент, който дружеството не е могло да обслужва задълженията си, сочи на умишленото му водене към банкрут.
Независимо от горното, въпросите не са решени противоречиво с представеното от касатора Р 22/4.02.2005 по т.д. 293/2004 на І т.о., където е прието, че определящо е икономическото състояние, обаче, в резултат на стопанския живот на предприятието.
Третият въпрос не е релевантен, тъй като съдът няма такова произнасяне.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 638/12.12.13 г. по в.т.д. № 1212/13 г. на Пловдивски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: