ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 274
София, 05. март 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1941 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 02.07.2009 г. по гр.д. № 3328/2009, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 22.12.2008 г. по гр.д. № 16799/2008, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението със заповед № 564/14.05.2007 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е жалбоподателят “К” А. , София, представляван от юрк. Михов, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да прецени всички обстоятелства по делото и по материалноправния въпрос за съответствието на тежестта на извършеното нарушение на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата А. Е. Т. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено поради употребата на алкохол по време на работа и отказа на работника да съдейства за извършването на контролна проба с алкотестер “Д”. Отказът на работника обаче не е в нарушение на установените правила, тъй като заповедите на работодателя, уреждащи такова задължение, не са му връчени. Не е установена степента, в която работникът е бил повлиян от употребата на алкохол и с какво употребата е попречила на изпълнението на трудовите задължения и поради това не може да се приеме, че тежестта на наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното еднократно нарушение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси имат значение за решението по делото. Те не са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд (такава практика не е посочена в изложението към касационната жалба) нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Те нямат и значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика относно задължението му да прецени всички обстоятелства по делото и съответствието на тежестта на извършеното нарушение на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 02.07.2009 г. по гр.д. № 3328/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.