2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
гр. София, 01.12. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 437 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на З. К. К. срещу решение № 1279/20.09.2010 г. по гр. дело № 1928/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1439/11.05.2010 г. по гр. дело № 8036/2009 г. на Пловдивския районен съд. С последното е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за назначаването й, на основание чл. 8, ал. 1 от ЗЛС, за представител на съпруга й С. П. К..
При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Обжалваното решение на окръжния съд е постановено по реда на чл. 538, ал. 1 и ал. 2 ГПК за обжалване на решение на районен съд, с което е отказано издаването на искания от молителя акт по реда на общото охранително производство (чл. 530-541 от ГПК). От формулировката на същите разпоредби на чл. 538, ал. 1 и ал. 2 ГПК е очевидно, че с тях е предвидено единствено обжалване на това решение на районния съд пред окръжния съд. Законодателят не е предвидил решението на последния да подлежи, и то не подлежи на по-нататъшно обжалване – с касационна жалба пред ВКС, каквато е подадената по настоящото дело. В случаите, когато при уредбата на особените охранителни производства по ГПК законодателят е установил възможност за касационно обжалване на акта на въззивния съд пред ВКС, той изрично е предвидил това, чрез препращане към общия ред за обжалване на решенията (чл. 546, ал. 2 и чл. 565, ал. 2 от ГПК). Подобна възможност е установена и чрез препращане към обжалването с частна жалба (чл. 577, ал. 1 и чл. 606 от ГПК; като първата от тези хипотези е визирана и в т. 6, ал. 3 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС), т.е. към реда за обжалване на определенията (чл. 274 – чл. 279 от ГПК). За разлика от него, препращането в чл. 538, ал. 2 от ГПК е само към чл. 278 от ГПК, т.е. единствено към реда за разглеждане на частните жалби, по който окръжният съд следва да разгледа жалбата, подадена срещу решението на районния съд, с което е постановен отказът за издаване на искания от молителя акт по реда на общото охранително производство. Ако и решенията на окръжните съдилища, постановени по чл. 538 от ГПК, подлежаха на касационно обжалване, то тези изрични препращания, направени с разпоредби от особените охранителни производства, към общия ред за обжалване на решенията, респ. към реда за обжалване с частна жалба, биха се обезмислили. Извод за принципна необжалваемост пред касационната съдебна инстанция на решенията на окръжните съдилища, постановени по чл. 538 от ГПК, следва и от разрешенията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и с ТР № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по тълк д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, които предпоставят и изхождат от идеята, че на касационно обжалване подлежат поначало само решенията на въззивните съдилища, които формират сила на пресъдено нещо, и по отношение на които са налице предпоставките по чл. 280 от ГПК. Случаите, когато и други съдебни актове подлежат на касационно обжалване, това е изрично предвидено в закона. Не е такъв случаят с решенията на окръжните съдилища, постановени по реда на общото охранително производство – чл. 538 от ГПК, чието обжалване пред касационната съдебна инстанция не е изрично предвидено в закона.
От горното следва, че подадената по настоящото дело касационна жалба срещу решението на окръжния съд е процесуално недопустима, поради което тя следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на З. К. К., подадена срещу решение № 1279/20.09.2010 г., постановено по гр. дело № 1928/2010 г. на Пловдивския окръжен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 437/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.