ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 274
София, 17.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 9/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на акционерите в “А” А. – гр. Радомир: “А”А. – Швеция, И. Н. И., Е. И. Н., В. Д. В., Е. Г. А., М. Д. Г., Н. И. Н., Г. В. К., А. С. А., В. Б. К., В. Л. М., В. С. Г., Е. Н. И. , К. М. С., К. И. В., М. Д. А., М. А. П., М. В. Д., Р. Л. А., Р. С. И. и Х. И. Т. – всички от гр. Р. срещу Решение от 8. Х.2007 г. по гр.д. № 65 от 12.VІІІ.2009 г. по гр.д. № 100/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено Решение № 83 от 8. Х.2007 г. по гр.д. № 760/2006 г. на Пернишки окръжен съд, с което по отношение на АСлПК е признато, че вписаният запор с Решение № 679/11. ХІ.2006 г. по ф.д. № 10/2004 г. на ПОС, съставлява нищожно и несъществуващо обстоятелство и е постановено заличаването му, като въззивният съд е прекратил производството поради недопустимост на иска. Жалбоподателите излагат съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, както по отношение на процесуалната легитимация на страните по делото, така и относно изводите на кого принадлежат акциите, върху които е наложен запорът.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите сочат, че е вписан запор на акции по ф.д. №10/2004 г. на ПОС въз основа на искане на ДСИ по изп.д. № 162/ 2006 г. с взискател АСлПК и длъжник “Е” ООД, че в качеството си на акционери, оспорват вписването на запора, като нищожно и несъществуващо обстоятелство, който иск първоинстанционният съд е уважил, а въззивният съд е обезсилил решението поради липса на правен интерес и недостатъци в процесуалната легитимация на ищците. Жалбоподателите считат, че при така очертания от тях предмет на спора, въззивният съд е решил материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК: съдът е отрекъл активната процесуална легитимация на ищците, която е налице, съгласно приетото от ВКС в ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС, неправилно е тълкувал и приложил чл. 431 ал. 2 ГПК в нарушение на указанията, дадени в т.3 на ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС, като в случая ищците искат да се установи порок на вписването и неговата невалидност поради липса на основание за извършването му, а съдът неправилно е приел, че търсят защита относно законосъобразността на вписаното обстоятелство. Жалбоподателите поддържат, че съдът е определил неправилно пасивната легитимация на ответника, като въззивното решение противоречи на практиката на ВКС: ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС, Определение №60/4. ХІ.2008 г. по т.д. № 479/2008 г., Определение №93/16.ІІ.2009 г. по т.д. № 820/2008 г., Решение № 539/4. Х.2005 г. по т.д. №35/ 2005 г., Определение №Ф-41/31.ІІІ.1992 г. по ф.д. №12/1992 г., Определение №Ф-89/5.VІ.1992 г. по ф.д. №Ф-55/ 1992г.,Определение №176/2.VІІ.1995 г., Решение №127/10.VІІ.1997 г. по ф.д. №83/1997 г., Определение №171/28.VІ. 1999 г. по гр.д. №145/ 1999 г., Решение №662/6. ХІ.2006 г. по т.д. №267/2006 г., Решение № 1479/28.ІХ.2001 г. по гр.д. №99/2001 г. и Определение № 614/15. Х. 2002 г. по ч.гр.д. № 578/2002 г.
Ответникът по касационната жалба А. за с. к. – гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 431 ал. 2 ГПК (отм.) и производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение съдът е приел за недопустим предявеният от акционерите в “А” А. – гр. Р. и от А. Е. ” А. – гр. Р. срещу АСлПК – гр. С. иск по чл. 431 ал. 2 ГПК (отм.) за признаване за установено, че вписваният с Решение по ф.д. №10/2004 г. на ПОС, наложен от ДСИ по искане на взискател АСлПК срещу длъжник ”Е” ООД, запор върху 570 000 бр. акции от капитала на “А” А. – гр. Р., е нищожно и несъществуващо обстоятелство, поради това, че акциите не принадлежат на длъжника. Изложил е съображения, че когато се твърди, че вписаното обстоятелство съществува, но е опорочено, иск по чл. 431 ал. 2 ГПК е недопустим, като при иск за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, проверката не може да се простира по отношение законосъобраз – ността на вписаното обстоятелство – запора и че несъществуващо обстоятелство е налице, когато удостовереното обстоятелство не е съществувало към датата на регистърното решение или тогава е съществувало и по-късно по исков ред е установена нищожността му, а в случая ищецът признава, че запорът е наложен от ДСИ, но оспорва законосъобразността му. Съдът е изложил и съображения за недопустимост на иска с оглед страната, срещу която е предявен – АСлПК, без да е насочен срещу задължителния другар на лицето, ползващо се от вписването – “А” А. – гр. Р., по чиято партида е вписан запорът, обезсилил е решението и е прекратил производството по делото.
Жалбоподателят не сочи кои са релевантните за делото правни въпроси, разрешени от въззивния съд, за които поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, която представя и която съдържа произнасяне по въпросите: за разграничаването на пороците на вписването – нищожност или недопустимост, както и несъществуване на вписано обстоятелство, за недопустимостта ищецът да оспорва законосъобразността на вписаното обстоятелство, като твърдяно вписано несъществуващо обстоятелство (ТР №1/2002 г.), за задължението на съда да се произнесе по предявения иск въз основа на твърдяните от ищците факти и обстоятелства (Р. №662 по т.д. № 267/2006 г. и Р. №1479 по гр.д. №99/2001 г.), за правния интерес на ищците да предявят иска по чл. 431 ал. 2 ГПК (отм.) (Опр. №93 по т.д. № 820/2008 г. и Р. № 127 по т.д. №83/1997 г.) и за страните по иска (Опр. № 614 по ч.гр.д. № 578/2002 г.). Тези въпроси са релевантни за делото, тъй решаването им обуславя допустимостта на предявения иск.
Въпросите, разрешени от ВКС в представените от жалбопода – теля копия от съдебни актове: за вписването на апорт като способ за увеличаване на капитала (Опр. №60 по т.д. № 479/2008 г.), за пороците на вписването на учредена фондация, поддържани като вписани несъществуващи обстоятелства (Р. №539 по т.д. №35/2005 г.), за възможността за спиране на охранителното производство (Опр. №Ф-41 по ч.т.д. №12/1992 г. и Опр. №176 на ВКС), за приложението на чл. 498 ГПК (отм.) (Опр. №Ф-89 по ф.д. №55/1992 г. и Определение № 171 по гр.д. № 145/1999 г.), нямат отношение към разрешените от въззивния съд по делото правни въпроси.
Разрешените релевантни за делото въпроси, не са решени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика по тези въпроси. Въззивният съд в съответствие с приетото в ТР №1/2002 г. на ОСГС на ВКС, е съобразил разграничението на пороците на вписването и въз основа на твърденията на ищците за вписване на несъществуващо обстоятелство и с оглед данните по делото, е направил извода, че се касае за вписано съществуващо обстоятелство – запор върху акции, а твърденията за опорочаване на запора поради това, че длъжникът ”Е” ООД не притежава акции от капитала на “А” А. – гр. Р., е възприел като оспорване законосъобразността на вписаното съществуващо обстоятелство – запора, което оспорване е недопустимо, съгласно т. 3 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
Не е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика въпросът за задължението на съда да се произнесе по предявения иск въз основа на твърдяните от ищците факти и обстоятелства, в който смисъл са и посочените от жалбоподателите Р. №662 по т.д. № 267/2006 г. и Р. №1479 по гр.д. №99/2001 г. на ВКС.
С иска по чл. 431 ал. 2 ГПК (отм.) ищците могат да искат установяване порочност на вписването на запора на акции, извършен с решението по ф.д. № 10/2004 г. на ПОС на поддържаното основание – вписване на несъществуващо обстоятелство – по което основание съдът е длъжен да се произнесе. Като е констатирал, че се касае за съществуващо обстоятелство, съдът се е произнесъл, че предявеният иск е недопустим, тъй като по същество ищците оспорват законосъобразността на вписания запор затова, че акциите не принадлежат на длъжника. Съгласно чл. 398 ал. 1 ГПК (отм.), налагането на запор върху налични ценни книжа, става чрез опис и изземването им от СИ, който ги влага в банка, и съгласно ал. 2, при запор върху налични поименни акции, СИ уведомява затова дружеството, като за дружеството запорът има действие от получаване на запорното съобщение. Законът не предвижда изпращане на запорно съобщение за вписване в търговския регистър, каквото вписване се извършва при вписване на запор върху дял от търговско дружество, съгласно чл. 398б ГПК(отм.). С оглед вписване от регистърния съд по ф.д. № 10/2004 г. на ПОС на обстоятелство, неподлежащо на вписване, вписването е нищожно. Тъй като ищците не поддържат такъв порок на вписването, нито излагат в исковата молба обстоятелства в този смисъл, а поддържат, че е извършено вписване на несъществуващо обстоятелство поради непритежаване от длъжника на обикновени поименни акции, върху които е наложен запор от ДСИ, съдът не може да разгледа и уважи иска на непредявено основание. Няма пречка да се признае за нищожно вписването на запора по партидата на “А” А. – гр. Р., като обстоятелство, неподлежащо на вписване, когато ищците предявят иск за установяване нищожност на вписването.
Налице е правен интерес у ищците – акционери в “А” А. – гр. Р., да предявят иска по чл. 431 ал. 2 ГПК (отм.), тъй като с извършеното вписване се създава привидност, че е наложен запор върху акциите, какъвто правен интерес е налице и за “А” А. – гр. Р., за когото има значение дали ще се търгуват акциите му. По въпроса за правния интерес на ищеца и за страните по иска по чл. 431 ал. 2 ГПК (отм.), е създадена съдебна практика, включително и представената от жалбоподателите – Опр. №93 по т.д. № 820/2008 г., Р. № 127 по т.д. №83/1997 г. и Опр. № 614 по ч.гр.д. № 578/2002 г., която е в смисъл, че право да иска установяване нищожност или недопустимост на вписването, има всяко трето, неучастващо в охранителното производство лице, чиито интереси са накърнени от вписването, а ответник по делото е освен лицето, ползващо се от вписването, още и дружеството, по чиято партида вписването е извършено. В случая поради участие по делото и на “А” А. – гр. Р., по чиято партида е извършено вписването, което дружество би било обвързано от решението, ако искът на предявеното основание би бил допустим и основателен, въззивният съд не е постановил решението си в противоречие със съдебната практика.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 65 от 12.VІІІ.2009 г. по гр.д. № 100/ 2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: