ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 275
[населено място], 01.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Чаначева т.д. № 2443/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], против решение № 4175/13.06.2017 г. по в.гр.д. № 1671/2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 14532/19.09.2016 г. по гр.д. № 34582/2014 г. на Софийски районен съд, с което настоящият жалбоподател е осъден да заплати на Адвокатско дружество „Д. и Л.“, [населено място], по предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата от 7366,56 лв., представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 07.05.2012 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2014 г. до окончателното заплащане и сумата от 1602,13 лв. – обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода 09.05.2012 г. до датата на исковата молба – 25.06.2014 г.
Ответникът по касационната жалба – Адвокатско дружество „Д. и Л.“, [населено място], изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Първоинстанционният съд е сезиран от Адвокатско дружество „Д. и Л.“, [населено място], с предявени в обективно съединение искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 7366,56 лв., представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 07.05.2012 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2014 г. до окончателното заплащане и сумата от 1602,13 лв. – обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода 09.05.2012 г. до датата на исковата молба – 25.06.2014 г.
При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл. чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр.50/2015 г./ касационният контрол е недопустим. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички производства, по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване, поради цена на иска до определения от цитираната разпоредба минимум. Или постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като с него е потвърдено първоинстанционно решение, постановено по обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, оценяеми, с цена до 20 000 лв.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място], против решение № 4175/13.06.2017 г. по в.гр.д. № 1671/2017 г. на Софийски градски съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: