О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 275
гр.София 10.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 3896/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Постъпила е частна жалба вх.№ 14509 от 12.05.2015г. от Д. Е. Б. и Т. Е. К. против определението на Варненският окръжен съд № 1310 от 23.04.2015г. , постановено по гр.д.№ 1940/2014г. , с което е изменено решение № 1783 от 02.02.2014г. по гр.д. № 1940/2014г. в частта за разноските.
Съобразно задължителните указания на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение в отменителното определение № 417 от 19.09.2016г. по ч. гр.д.№ 3366/2016г. частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното определение Варненският окръжен съд е допълнил постановеното от него решение № 1783 от 02.02.2014г. по гр.д. № 1940/2014г. в частта за разноските като е определил възнаграждение в размер на 300 лв. на адв. Л. К. като особен представител на К. Н. М. и Д. И. М. и е осъдил Д. Е. Б. и Т. Е. К. да го заплатят.
Определението е постановено при спазване на процесуалните правила.
Ищци по делото са били П. П. П., В. П. П. и М. П. Д.. Адв. Л. К. е назначена от първоинстанционния съд за особен представител на ответниците К. Н. М. и Д. И. М. по реда на чл. 47 ал.6 ГПК.
Съгласно посочената разпоредба, когато съдът установи редовността на връчването на книжата на ответника чрез залепване на уведомление на адрес, съвпадащ с неговия постоянен или настоящ адрес, и той не се яви да ги получи в канцеларията на съда , му назначава особен представител на разноски на ищеца. В тази хипотеза размерът на възнаграждението на особения представител се определя от съда и се внася предварително от ищеца, а ако решението е в негова полза разноските се определят по общото правило на чл. 78 ГПК . /ТР 6/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК т.6/.
Разпоредбата на чл. 47 ал.6 ГПК следва да се приложи съответно и за въззивното производство като разноските за възнаграждение на особения представител се определят от съда и се дължат предварително от страната, инициирала въззивното производство. В случая възнаграждението за особения представител не е внесено предварително, а подадената от Д. Е. Б. и Т. Е. К. въззивна жалба не е уважена, поради което правилно въззивният съд е възложил разноските за особения представител в тяхна тежест. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско определение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определението на Варненския окръжен съд по чл.248 ГПК № 1310 от 23.04.2015г. по гр.д.№ 1940/2014г. в частта, в която Д. Е. Б. и Т. Е. К. са осъдени да заплатят 300 лв. разноски по делото за въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: