О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 11.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1163 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби № 25843/10.08.2011г., подадена от В. Ф. М. и Г. В. М. и № 26459/17.08.2011г., подадена от М. Д. Д. и К. С. Д. против решение № 925 от 11.07.2011г. по въззивно гр.д.№ 653/2010г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 274/27.01.2010г. на Варненски РС по гр.д.№ 6725/2007г. и вместо това е отхвърлен иска за делба за жилище на третия етаж със застроена площ 162,73 кв.м., ведно с избено помещение с площ 23,43 кв.м., ведно с припадащите се общи части от сградата и от мястото, в което е построена жилищната сграда, съставляващо поземлен имот 1797 м.р. 8 находящо се в [населено място], на ул. “Й. Е.” № 9.
Против същото решение в частта, с която е потвърдено решението на РС е подадена насрещна жалба от П. Д. Г. и А. Р. Г.. С потвърдената част от решението е допусната съдебна делба на всички останали обекти от жилищната сграда, построена на шест етажа.
В касационната жалба, подадена от В. Ф. М. и Г. В. М. се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 79 от ЗС, нарушение на процесуалните правила при обсъждане на свидетелските показания и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК към тази касационна жалба са формулирани следните въпроси: за приложението на чл. 68,69,71 и 81 от ЗС за възможността владението на един имот да се осъществява чрез други го, съобразяването с вътрешните отношения между лицето, упражняващо владение и лицето, претендиращо собственост и възможността за противопоставяне на владението между тези две лица. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по отменения ГПК: Р № 508/29.07.2003г. по гр.д.№ 740/2002г. І гр.о., Р № 2831/29.10.1979г. по гр.д.№ 1103/1979г.І гр.о., Р № 1796/ 03.06.1996г.гр.д.№ 2657/95г.ІV гр.о. Р № 238/11.04.2000г. по гр.д.№ 1031/99г.І гр.о. Р № 600/20.10.2003г. по гр.д.№ 300/2003г.І гр.о. Р № 265/28.04.2004г. по гр.д.№ 720/2003г.-І гр.о. Поставен е и процесуален въпрос за справедливото водене на процеса и задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи.
В касационната жалба, подадена от М. и К. Д. се правят оплаквания за неправилност поради нарушение на правните норми, уреждащи придобивната давност, неправилна преценка на свидетелските показания и неправилен анализ на писмените доказателства.
В изложението по чл. 281, ал.1т.3 от ГПК се формулират въпросите 1. от кой момент следва да се счита, че е налице годен обект на правото на собственост, необходимо ли е сградата да е построена в груб строеж и включва ли грубия строеж изграждане на покрив. 2. кои са елементите на фактическия състав на придобивната давност и достатъчно ли е упражняване на фактическа власт върху имота без данни за промяна на намерението за своене. 3. от кой момент може да се упражнява владение върху обект от изграждаща се сграда. По третия въпрос се твърди противоречие с Р № 1192 от 20.11.2008г. по гр.д.№ 5225/2007г. и Р № 281/13.04.2004г. по гр.д.№ 888/2003г. І гр.о.Р № 872/13.02.2006г. по гр.д.№ 259/2005г.І гр.о. Р № 64/31.01.1985г. по гр.д.№ 926/1984г.І гр.о. и на решенията, приложени към изложението към другата касационна жалба.
В насрещната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в частта, с която е прието, че П. и А. Г. не са владяли и не са придобили по давност правото на собственост върху източното жилище на първия етаж от сградата и на жилището на четвъртия, жилището на петия етаж и кабинета със санитарен възел на шестия етаж от сградата. Твърди, че при едни и същи доказателства, съдът е направил различни изводи за придобиването по давност на различни обекти от нея. В изложението към тази жалба е формулиран въпроса за предпоставките за придобиване по давност на обект от новострояща се сграда.
Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение са, поради което съдът ги преценява като допустими.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск за делба от М. и К. Д. против В. и Г. Ф. и П. и А. Г. на всички обекти от шестетажната жилищна сграда, построена в поземлен имот 1797 8-ми м.р. на [населено място]. Дворното место е съсобствено между ищците и двете ответници с квоти по 1/3 ид.ч. В исковата молба Д. твърдят, че строителството на жилищната сграда е реализирано в периода 1989-1997г. Строителството на сградата е започнало със строително разрешение по ободрен архитектурен проект от 22.06.1988г. за триетажна сграда. Между К. и Д. П., В. и Г. М. и П. Г. е сключен предварителен договор за групов строеж на 01.09.1989г., с който са си разпределили обектите от бъдещата сграда така както са определени с проекта от 1988г. Уговорено е Г. да получат апартамента на третия етаж..Изградени са обаче още три етажа без строителни книжа, но отговарящи на строителните правила и норми. В отговор на молба за незаконно строителство от Д., [община] констатира в писмо от 17.11.1995г., че са изградени два етажа в подпокривното пространство и е постановено спиране на довършителните работи. За извършеното незаконно строителство на четвърти и пети етажи и узаконяването му е подадена молба от Г. от 08.08.1996г. В писмо от общината от 08.08.1996г. е констатирано, че се спазва спирането на строителството и че са изградени два апартамента в подпокривното пространство. Зазимяването и зануляването на ел.инсталацията и поставянето на електромери е направено на 04.10.1996г. според констативен протокол от 21.03.1997г. От м.1.1997г. за всеки от обектите в сградата са открити самостоятелни партиди за консумираната ел.-енергия. Присъединяването на сградата към В и К инсталациите е станало 1996г. Г. са подали заявление за временна адресна регистрация на адреса на сградата на 07.08.1997г. В. М. е адресно регистрирана на същия адрес – апартамента на втория етаж от 30.06.1997г. Г. е подал данъчна декларация за третия етаж през 1998г., но в нея е вписал, че сградата е построена през 1997г. С предварителен договор от 20.03.1997г. К. и Д. П. прехвърлят на дъщеря си М. Д. срещу задължение за гледане и издръжка западната част от първия етаж и мезонет, заемащ таван № 1б с площк 17,56 кв.м. и 16,01 % от общите части на сградата. Исковата молба за делба е подадена от Д. на 20.08.2007г.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че до пролетта на 1997г.. е изградена сградата в сегашния й вид в груб строеж и е покрита. Този извод е мотивиран както с писмата на общината от 1995г. и от 17.11.1996г., така и с представените разписки от 1994,1995г. до 01.04.1996г. и от м. 02.1997г. за заплащане на материали и СМР на покрив над стълбището, за закупуване на керемиди. Дадена е вяра на показанията на св. Д. И., В. П., М. У., М. М. – без родство със страните. Свидетелят М. е издал оспорените от касаторите фактури за извършени СМР, но в показанията си е посочил неправилно организационната форма на търговеца, от чието име са издадени / ЕТ вместо Е./ Тези показания са кредитирани поради това, че се подкрепят от писмените доказателства. Съдът не е дал вяра на свидетелите С. С. и Н.С., защото първия посочва като година на построяването 1999-2000г., но не може точно да каже, а втората не може да отговори кога са сложени циглите на покрива, макар, че съдът е намерил, че определящо е покривната плоча и покривната конструкция. Не са възприети и показанията на св. М. П. и С. М. , които твърдят, че към 1997г. били изградени два етажа от сградата, 1998г. – третия и до 2002г. последните два етажа, което противоречи на всички други доказателства и на твърденията на страните. Показанията на св. Г. Г. не са възприети, тъй като не е конкретизирано за коя плоча говори и за кои строителни работи, които продължавали до 1999г. След обсъждане на свидетелските показания във връзка с представените доказателства за електрофицирането и водоснабдяването на сградата, съдът е приел, че сградата е покрита и построена до степен груб строеж до пролетта на 1997г.Тъй като не се спори, че върху жилището на третия етаж фактическа власт упражняват Г., съдът е приел, че те са демонстрирали намерение за своене и са придобили по давност този апартамент.
За останалите два обекта – източния на първия етаж и апартамента на последния етаж е прието, че Г. не са ги придобили по давност и за тях е допусната делба. За останалите обекти от сградата не е правено възражение за придобивна давност и за тях делба е допусната с влязлата в сила част от решението.
По касационната жалба на В. Ф. М. и Г. В. М.. Поставените въпроси : за приложението на чл. 68,69,71 и 81 от ЗС за възможността владението на един имот да се осъществява чрез други го, съобразяването с вътрешните отношения между лицето, упражняващо владение и лицето, претендиращо собственост и възможността за противопоставяне на владението между тези две лица са зададени общо и не кореспондират на мотивите на решението така, че да може да се направи извод, че те съдържат разрешение, противоречащо на съдебната практика. Така зададени, те не удовлетворяват общото основание за допускане до касация.
Действително съдебната практика с цитираните от ищците решения приема, че за да се придобие правото на собственост по давност върху съсобствен имот от един от съсобствениците, той трябва да промени намерението си за своене, така, че от държател на частите на останалите съсобственици да започне да владее за себе си тези части и да демонстрира пред тях промененото намерение. Възивното решение не противоречи на тази практика, тъй като още с предварителния договор от 1989г. съсобствениците на дворното место са се разбрали за това кой от тях кой обект ще получи и за Г. е определен третия етаж. Този договор не учредява правото на строеж, но е основание за начало на придобивна давност от момента на построяване на сградата. С изграждане на сградата до степен груб строеж и покриването й започват довършителните работи, които всеки собственик извършва сам. Затова от този момент може да започне владение В този смисъл са мотивите на Решение № 117 от 26.04.2011г. по гр.д.№ 718/2010г. на ВКС І гр.о. по чл. 290 от ГПК, с което е прието, че годен обект на правото на собственост по смисъла на чл. 181 от ЗУТ е наличе, когато сградата е построена до степен “груб строеж”, а това понятие е дефинирано в пар.5,т.46 от ЗУТ и означава да са изпълнени оградните стени и покрива и различна степен на извършени довършителни работи. Решението на съда не противоречи на тази практика. Кога е довършено строителството на сградата е фактически въпрос. В съответствие с твърдението на самите ищци, молбите за узаконяване и писмата на Общината за констатиране на незаконно строителство и спазване на изискването за спиране на строителството от 1995г. и 1996г., констативния протокол за зазимяване и зануляване на сградата, за откриване на самостоятелни партиди за ток и вода, съдът е приел, че до пролетта на 1997г. сградата е била изградена до степен груб строеж и покрита. От този момент до предявяване на иска на 20.08.2007г. е изтекъл период от 10 години за придобиване по давност. Намерението за своете е демонстрирано пред останалите съсобственици освен с установяване на фактическа власт, извършване на довършителни работи за себе си, откриване на самостоятелна партида за ток и вода, деклариране на имота, адресна регистрация на същия адрес.
Така по първата група поставени материално правни въпроси по касационната жалба на М. не е налице нито общото, нито допълнителните основания за допускане до касация. От същите касатори е формулиран и още един въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи и да води справедлив процес. Конкретни доводи защо възивното решение поставя на обсъждане този въпрос не са развити подробно, но се навежда довод, че съдът е кредитирал само едната група свидетели и не се е обосновал защо не кредитира показанията на други свидетели. Това не отговаря на фактите по делото. В мотивите на съда е изложено защо не се кредитират показанията на някой свидетели, а за тези, които се кредитират е посочено, че те се подкрепят от писмени доказателства. Обстоятелството, че съдът не е възприел твърдението на тези касатори за момента на покриване на сградата и се е позовал на конкретни писмени и гласни доказателства не означава, че процеса е бил несправедлив. Погрешното посочване на организационната форма, под която един от свидетелите е издал фактурите за извършени услуги по строежа не сочи на недостоверност на показанията му щом те се подкрепят и от писмени доказателства. Тъй като процесуално правният въпрос, формулиран от касаторите М. също не обосновава общото и допълнителните основания за допускане до касация, по тази касационна жалба не следва да се допуска обжалване.
По касационната жалба на М. и К. Д..
Първия формулиран въпрос е от кой момент следва да се счита, че е налице годен обект на правото на собственост, необходимо ли е сградата да е построена в груб строеж и включва ли грубия строеж изграждане на покрив. Възивният съд е приел, че обекта на собственост възниква с изграждане на сградата до степен груб строеж и покриването й в съответствие с чл. 181 от ЗУТ. Този извод съответства и на съдебната практика, цитирана от тези касатори и на цитираното по-горе Решение № 117 от 26.04.2011г. по гр.д.№ 718/2010г. на ВКС І гр.о. по чл. 290 от ГПК. Въпросът се поставя с оглед твърдението им, че сградата е покрита след 1997г., но това е оплакване за необоснованост, което не е основание за допускане и не се разглежда в производството по допускане до касация.
Не противоречи на трайно установената съдебна практика въззивното решение по въпроса “кои са елементите на фактическия състав на придобивната давност и достатъчно ли е упражняване на фактическа власт върху имота без данни за промяна на намерението за своене”. Съдът е изложил мотиви защо приема, че е налице и субективния елемент на владението, като се е позовал на писмените и грасни доказателства, посочени по-горе, поради което постановеното решение не противоречи на съдебната практика по този въпрос, която не е и противоречива.
По въпроса от кой момент може да се упражнява владение върху обект от изграждаща се сграда, съдът изложи по-горе съображения. Като е приел, че владение може да се упражнява от изграждане на сградата до степен груб строеж и покриването й, съдът е постановил решение в съответствие, а не в противоречие със съдебната практика – цитираното по-горе решение и цитираните от касаторите Р № 1192 от 20.11.2008г. по гр.д.№ 5225/2007г. и Р № 281/13.04.2004г. по гр.д.№ 888/2003г. І гр.о. Р № 64/31.01.1985г. по гр.д.№ 926/1984г.І гр.о.
Поради това, че правните изводи на съда са в съответствие със съдебната практика, не са налице основанията по чл. 280, ал.1 т.1 и т. 2 от ГПК, и по тази касационната жалба не следва да се допуска касационно обжалване.
На основание чл. 287, ал.4 от ГПК поради това, че съдът не допуска касационно разглеждане по основните касационни жалби, не разглежда насрещната касационна жалба.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 925 от 11.07.2011г. по въззивно гр.д.№ 653/2010г. на Варненски окръжен съд по касационни жалби № 25843/10.08.2011г., подадена от В. Ф. М. и Г. В. М. и № 26459/17.08.2011г., подадена от М. Д. Д. и К. С. Д..
На основание чл. 287, ал.4 от ГПК не разглежда насрещната касационна жалба, подадена от П. Д. Г. и А. Р. Г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: