2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
гр. София, 14.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2051 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на К. П. П., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Б. М., против определение № 475 от 7 март 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 448/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е потвърдено протоколно определение от публичното съдебно заседание от 28 януари 2019 г., постановено по гр.д. № 10283/2017 г. по описа на районния съд в [населено място], с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до окончателното приключване с влязло в сила съдебно решение по адм.д. № 1423/2018 г. по описа на административния съд в [населено място]. В частната жалба се излагат доводи за неправилността на обжалваното определение на въззивния съд. Прилага се и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Подаден е отговор от „Мони МГ“ ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Г. С. Р., чрез адв. И. Д., в който се обосновава становището на ответника за недопустимост на подадената частна жалба, липса на основание за допускането на касационното обжалване, както и за неоснователността й по същество.
С обжалваното определение въззивният съд приема, че производството по административното дело е от значение за решаване на въпроса дали евентуално предложената на жалбоподателката работа е подходяща за нея, тъй като твърдението, че дружеството е предложило на жалбоподателката подходяща работа и тя е отказала без причина, заема основно място в защитната теза на дружеството, и така този въпрос е преюдициален прямо въпросите по иска по чл. 200 КТ.
Частната жалба е процесуално недопустима.
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая е предявен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 3440,46 лева като обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ, представляваща разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала и пенсията, която е получила, като инвалидизирана вследствие на трудова злополука при ответника, за периода 01.01.2016 г.-30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска и разноските по делото. При това положение решението, което ще бъде постановено по спора, няма да подлежи на касационно обжалване, тъй като съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. първо ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Ето защо частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
К. съд не присъжда разноски по искане на ответното дружество, тъй като доказателство за сторени такива за касационното производство не се представят.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на К. П. П., с адрес в [населено място], против определение № 475 от 7 март 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 448/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: