3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 275
София, 16.04. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 848/2012 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [община] против определение № 1512 от 11.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 1081/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2981 от 05.04.2012 г. по гр.д.№ 17/2012 г. на Бургаския районен съд, с което е прекратено производството по отвод за местна подсъдност и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
В частната жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното определение, а допускането до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса за съдържанието на понятието „поделение”, вложено в разпоредбата на чл.108, ал.1, изр.2 ГПК и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса „следва ли ищецът, имащ качеството на потребител изрично да се е позовал в исковата си молба на разпоредбата на чл.113 ГПК, за да се ползва от предоставения му избор на тази специална местна подсъдност”, разрешен с въззивното определение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Определение № 214 от 15.03.2010 г. по ч.т.д.№ 173/2010 г., ІІ т.о.; Определение № 95 от 05.02.2010 г. по ч.т.д.№ 70/2010 г., ІІ т.о. и Определение № 257 от 06.04.2010 г. по ч.т.д.№ 194/2010 г.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.276, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК надлежна страна и е процесуално допустима.
За да потвърди определението за прекратяване на производството по отвод за местна подсъдност и изпращането му по подсъдност на СРС, въззивният съд е приел, че приложима е подсъдността по чл. 108, ал. 1 ГПК поради липсата на регистриран клон на ответника в района на Бургаския районен съд, като отразяването в Интернет страница на наличие на офис-магазини на територията на [населено място] според съда не обосновават и извод за наличието на структурно обособено поделение. Изложено е освен това извод за неприложимост на разпоредбата на чл.113 ГПК, тъй като в исковата си молба ищецът не е обосновал подсъдността в качеството си на „потребител”.
Въпросът, свързан с приложението на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК е релевантен за изхода на спора и отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. тъй като е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, установена по въпросите за подсъдността и на която противоречи обжалваното определение.
По отношение на този въпрос не е доказана допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С цитираното Определение № 59 от 26.01.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 485/2008 г., ІІ т.о. достъпът до касационно обжалване е отказан по съображения, че не е доказано наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като поставеният в частната касационна жалба въпрос за особената местна подсъдност на поделенията на застрахователя не е коментиран в посоченото в изложението й ППВС № 7/77 г.
С второто цитирано Определение № 696 от 19.11.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 676/2009 г., ІІ т.о. е прието, че разпространената общодостъпна информация на интернет сайта на ответника и наличието на офис-магазини на ответника не обосновават извод за съществуването на клон, нито за наличието на структурно обособено поделение, регистрирани в [населено място], поради което в случая нормата на чл.108, ал.1, изр.2-ро не може да намери приложение, а предявеният иск следва да бъде разгледан от съда, в чийто район е седалището на ответника съгласно чл. 105 ГПК. С оглед на изложеното следва да се приеме, че поставеният въпрос не се разрешава противоречиво, определението на въззивния съд изцяло е съобразено с цитираното определение на ВКС, имащо характера на задължителна съдебна практика, а наличието й изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По поставения от жалбоподателя и разрешен от въззивния съд втори процесуален въпрос – налице ли е потребителски спор за определяне подсъдността на иска по чл. 113 ГПК, който въпрос е релевантен за делото, настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В цитираните в изложението му съдебни актове на ВКС е прието, че изборната подсъдност е приложима в случаите, когато ищецът търси защита на правата си в качеството на „потребител“ въз основа на съответния специален закон, каквато не е настоящата хипотеза, което налага извода, че по поставения въпрос въззивният съд изцяло се е съобразил със задължителната съдебна практика.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1512 от 11.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 1081/2012 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: