3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 275
София,17.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1018/2010 г.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е касационна жалба на [фирма]-София срещу решение от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 3323/2010 г. на Софийски градски съд. С това решение е отменено решение от 18.12.2009 г. по гр.д.№ 23500/2009 г. на Софийски районен съд, 32 състав в частта, с което е признато за установено на основание чл.415 ГПК, че ответникът Д. П. Х. дължи на ищеца [фирма] сумата 2 452.52 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енерегия за периода от м.февруари 2004 г. до м.април 2008 г. за топлоснабдяван имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”4, ап.57 ведно със законната лихва, както и сумата 213 лв. – лихва за забава за периода 26.02.2006 г. – 25.02.2009 г. и вместо него е постановено друго, с което исковете в посочените им размери са отхвърлени като неоснователни. Решението на първата инстанция е оставено в сила в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата до предявените им размери.
В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, основание за отмяната му по чл. 281, т. 3 ГПК, а допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т.3 ГПК с довод, че по въпроса за дължимостта на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и на нормативно установената сума за мощност въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Решение № 447 от 20.01.2003 г. на ВАС по адм.д.№ 6375/2002 г., Решение № 428 от 20.01.2003 г. на ВАС по адм.д.№ 8198/2002 г. и Решение № 6766 от 12.07.2005 г. на ВАС по адм.д.№ 8665/2004 г., копия от които са приложени към касационната жалба. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е мотивирано.
По делото е постъпила в срока по чл. 278 ГПК „насрещна жалба” от ответника по касация Д. П. Х., с която се оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол въззивен акт и е процесуално допустима.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд приел, че ищецът, не е доказал съобразно правилото чл.154, ал.1 ГПК, че ответниъкт реално е потребил топлинна енергия в посочения размер и нейната стойност. Изложено е, че за доказване на тези обстоятелства са представени многобройни доказателства, които обаче имат характера на частни свидетелстващи документи, изходящи от самия ищец и от топлоразпределителното дружество- трето лице помагач, които съдържат изгодни за тях факти и не обвързват съда. Същевременно заключенията и на двете приети по делото съдебни експертизи /ССЕ и СТЕ/ се основават изцяло на посочените документи и по същество възпроизвеждат записаното в тях, а не проверяват правилността им. Посочено е, че са възприети данните за показанията на общия топломер в абонатната станция и на индивидуалните разпределители в жилището на ответника, съдържащи се в документите по делото и в справка на самия ищец, без да е извършена проверка на формулярите за отчет, изготвени от третото лице, които да носят подписа на абоната. Коментиран е и факта, че за периода 2004/2005 г. на ответника е начислена максимална мощност на ползване на отоплителните тела поради дължими от него суми, а не въз основа на реалните показания на топломера. Подобно основание обаче според съда не е предвидено в нито един действащ нормативен акт, нито в договора и ако ответникът е имал задължения, то това е основание да се търсят по съдебен ред, но не и да се отказва да се изготви годишна изравнителна сметка въз основа на реално отчетените стойности на измервателните уреди. Само при липса на такива е допустимо подобно начисляване, какъвто обаче не е разглеждания случай.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението.
По отношение на посочения като обуславящ материалноправен въпрос ще следва да бъде взето предвид, че същият не е ясно формулиран, но дори да би се приело, че се касае за неправилно тълкуване от страна на въззивния съд на методиката за разпределение на топлинна енергия в сграда-етажна собственост, то този въпрос освен, че не е правен, по отношение на него са представени решения на ВАС, които според задължителните разяснения в т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не се включват в понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което не е налице обективна възможност да бъде обсъждано евентуално даденото от въззивната инстанция в противоречие с тях разрешение. Касае се до производство по чл. 415 ГПК, в което в тежест на ищеца е да установи дължимост на вземането, за което му е издадена заповед за изпълнение. Дори да би се приело, че преценката на въззивния съд на фактите е неправилна, то това би съставлявало основание за касиране на въззивния акт, но не и за допускане на факултативния касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 3323/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: