О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
С. 20.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 95 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената на 13.09.2017г. касационна жалба от П. В. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 240 от 4.08.2017г. по в.гр.д. № 378 по описа за 2017г. на Окръжен съд Враца, с което е отменено решение № 146 от 10.03.2016г. по гр.д. № 390/2016г. на РС Враца и вместо това е постановено друго, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, потвърдено е решението в частта за присъждане на направените разноски пред районния съд и са определени дължимите за въззивната инстанция.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение, касаторът като сочи решение от 4.02.2014г. по гр.д.№ 4661/2013г. на СРС /в разпечатката на което изрично е посочено, че не е влязло в сила/, се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса,: „Как следва да бъде изписана правната норма в трудов договор, когато работодателят се позовава на нея и може ли съдът да прилага по аналогия изключение от правило?” и на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди възраженията и доводите на страните и да даде отговор на същите в съдебния си акт?”, по който счита, че е налице противоречие на въззивния акт с постановени решения № 283/2014г. по гр.д.№ 16/2009г. на ІV г.о.и № 101/2015г. по гр.д.№ 1740/2014г. на І т.о.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
В. съд е счел за неоснователни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, като е приел за законосъобразна заповед № 28 от 2.10.2015г., с която е прекратено, на основание чл.71 КТ, в рамките на срока за изпитване, трудовото правоотношение на ищеца, заемал длъжността „строителен работник”. Решаващите мотиви са на съда са, че между страните е сключен трудов договор, на основание чл.67 ал.1 т.1, във вр.с чл.70 от КТ, който е безсрочен, със срок за изпитване, уговорен в полза и на двете страни /липсва изрично посочване в чия полза е уговорен срока за изпитване/. Съдът е съобразил установената практика /която конкретно е посочил/, че срокът за изпитване може да се уговори както при сключване на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни договори, преценил е, че страните ясно са изразили уговорката си в този смисъл, посочвайки в договора, изрично правното основание по чл.70 КТ, с оглед на което е приел, че проверката му за законосъобразност следва да се сведе – до преценка дали е спазен шестмесечения срок. /Прекратяването в шестмесечния срок при този вид договори не изисква нито изпращане на предизвестие, нито излагане на мотиви от страна на работодателя/.
Съобразно изложените мотиви на въззивният акт, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване поради липса на посочените специални основания за допустимост. Съображенията са следните:
Основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице, първо защото посоченото от касатора решение на СРС не е влязло в сила, а съгласно т.3 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на съд, по същия правен въпрос и второ, защото по поставеният въпрос е налице установена съдебна практика, която както вече беше посочено, е съобразена от въззивния съд.
Не е налице и основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е постановил акта си в съответствие, а не в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика по гр.д.№ 16/2009г. на ІV г.о.и № 1740/2014г. на І т.о., съгласно които „мотивите на въззивната инстанция следва да съдържат самостоятелно изложение на приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценка на доказателствата, на доводите и възраженията на страните, на които следва да бъде даден ясен отговор.” В случая въззивният съд е изпълнил тези свои задължения – като е дал собствено разрешение на правния спор, след самостоятелна преценка на всички ангажирани доказателства и след обсъждане на наведените от страните доводи и възражения, обосновавайки собствените си фактически и правни изводи. Правилността на неговите изводи не може да бъде предмет на проверка в настоящето производство, в което съдът извършва преценка само за наличие или не на посочените от касатора основания за допустимост по чл.280 ГПК.
Като счита, че не е налице нито едно от двете посочени от касатора специални основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 240 от 4.08.2017г. по в.гр.д. № 378 по описа за 2017г. на Окръжен съд Враца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :