О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
гр. София, 20.06.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5243 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ю. Р. М. от [населено място], [община], чрез пълномощника му адв. К. П. от САК, обжалва в срок въззивното решение № 3846 от 19.07.2016 год. по гр. д. № 1054/2015 год. на Благоеврадския окръжен съд, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен иска му за признаване за установено по отношение на [община], че е собственик на реална част от имот 056020 по КВС с площ от 1.5 дка, при съседи на владяната част – имот 056020, път, имот 056014-изоставена нива на [община], имот 056037-пасище /мера/ на [община], път, залесена територия, представляваща ливада в землището на [населено място], [община].
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска неговата отмяна и вместо това предявеният иск бъде уважен, с присъждане на направените разноски.
В изложението към касационната жалба касаторът релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа довод за противоречие с ТР № 5/2011 год. на ОСГК на ВКС по процесуалноправния въпрос за противопоставяне на признато с влязло в сила съдебно решение право на собственост и решение на ПК, която е била ответник в това производство, с което това право се отрича.
Ответната [община] не е взела становище по подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на релевираното основание за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да отхвърли предявения от касатора установителен иск за собственост на спорния имот, въззивният съд приел, че ищецът не се легитимира за собственик на възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот с решение на ОбСЗ, придружено със скица, съгласно чл. 17, ал. 1 с. з. и наследствено правоприемство. Издаденото на наследодателя му решение по чл. 18ж ППЗСПЗЗ, с което е признато правото му на възстановяване на собствеността, няма конститутивен ефект, а представлява основание за провеждане на процедура по идентифициране на имота, нанасяне в КВС и издаване на решение за възстановяване на собствеността, която процедура не е приключила.
Поради същите съображения за липса на индивидуализация на заявения за възстановяване имот съдът приел, че ищецът не се легитимира като собственик на имота и на основание придобивна давност. Освен това се е позовал на забраната по чл. 7, ал. 1 ЗОбС, относно имоти публична общинска собственост, земи от общинския поземлен фонд и горски територии-общинска собственост, а по отношение на имоти, частна общинска собственост – на постановеното спиране на давността до 31.12.2017 год. с параграф 1, ал. 1 ЗД на ЗС. Отделно от това, съдът счел, че от събраните доказателства не може да бъде обоснован извод за упражняване както на явна, трайна и необезпокоявана фактическа власт в релевирания период, така и намерение у ищеца за своене на имота.
Поради липса на установяване на твърдените от ищеца факти за притежаваното материално право, съдът счел за безпредметно да обсъжда възраженията му относно проведената реституция на имота в полза на ответната община. Поради тези съображения предявеният установителен иск за собственост е отхвърлен по отношение спорния имот, представляващ реална част от имот 056020 по КВС на землището на [населено място], с площ на същата от 1.5 дка, при описаните в решението граници.
Спорът, предмет на делото, е за принадлежността на правото на собственост на спорния имот от 1.5 дка, включен във възстановения на общината с решение № 1050 от 2.09.2005 год. на ОбСЗГ – гр. Г. Делчев имот № 056020 по картата на землището и при посочените в същото граници, представляващ пасище, мера, с площ 14. 845 дка, за който е издаден акт за публична общинска собственост № 820 от 23.04.2012 год. Ищецът е поддържал, че с решение от 18.09.2006 год. по гр. д. № 611/2006 год. на РС, гр. Г. Делчев е признато по отношение на ОбСЗГ, гр. Г. Делчев правото на неговия наследодател /представено удостоверение за наследници/ на възстановяване на собствеността върху описания земеделски имот, представляващ ливада от 1.5 дка в м. „К.”, при посочените съседи. Установено е, че описаният имот попада частично във възстановения на общината имот с № 056020, както е показано на скицата към заключението на приетата техническа експертиза /л. 178 от първоинстанционното производство/ и съгласно изработената скица –проект /л. 171/.
С оглед подаденото от наследодателя на ищеца заявление за възстановяване на собствеността, след проведеното успешно производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, и идентифицираното на имота като попадащ в имот, общинска собственост, е проведена процедура по чл. 45ж ППЗСПЗЗ, приключила с отказ на ОбС по пар. 27, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ да предостави имот от ОбПФ. Независимо от липсата на данни дали същият е влязъл в сила, процедурата по възстановяване на собствеността върху претендирания от ищеца имот не е приключила към настоящия момент. Поради това изводът на въззивния съд за липса на легитимация у ищеца за собствеността върху възстановен по ЗСПЗЗ имот е в съответствие със съдебната практика и не е налице противоречие със соченото от касатора ТР № 5/2011 год. ОСГК на ВКС, предмет на произнасянето по което е обвързаността на държавата, при спор за собственост, от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, с което е осъществен пряк съдебен контрол върху решение на поземлената комисия /ОбСЗ/. В случая горното тълкувателно решение е неотносимо, тъй като представеното съдебно решение от 2006 год. е постановено в производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, с него е признато само правото на наследодателя на ищеца да възстанови земеделския имот, а възстановяването на собствеността върху същия по реда на ЗСПЗЗ се извършва с акт на специализирания административен орган по поземлената собственост – поземлената комисия, сега ОбСЗ, след изпълнение на определена процедура от оправомощения орган. В случая същата включва такава по чл. 45д, ал. 5 и чл. 45ж ППЗСПЗЗ, във вр. с параграф 27 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, завършила с постановен отказ на ОбС.
Тъй като предмет на предявения установителен иск за собственост на процесния имот е спорът за принадлежността му към настоящия момент, то ищецът следва да установи и докаже приключване на процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ в полза на наследодателя му, което не е постигнато с представените доказателства.
С оглед на горните съображения поставеният от касатора в изложението му правен въпрос за противопоставяне на признато с влязло в сила съдебно решение право на собственост и решение на ПК, която е била ответник в това производство, с което това право се отрича е некоректно поставен, тъй като нито е признато право на собственост със съдебно решение, нито е налице пречка за постановяване на решения за възстановяване на земеделски имот по различни заявления. Предметът на предявения установителен иск въвежда в тежест на ищеца да установи твърдяните правопораждащи правото факти, като при недоказването им страната понася неблагоприятните от това последици с отхвърляне на иска за собственост.
По разгледаното придобивно основание давностно владение в необходимия десетгодишен срок преди 2014 год. произнасянето на въззивния съд е обусловено от преценката на събраните по делото доказателства, които според съда не обосновават извод за наличието на предпоставките за настъпване правните последици на придобивна давност. В тази насока касаторът не е формулирал правен въпрос, за да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3846 от 19.07.2016 год. по гр. д. № 1054/2015 год. на Благоевградския окръжен съд по подадената от Ю. Р. М. от [населено място], [община], чрез адв. К. П., касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: