О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 22.05. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2899 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗК“Уника“АД против Решение № 182 от 15.06.2018г. на Пловдивския АС, с което след отмяна на решението по т.д.№ 672/2016г. на ОС Пловдив, застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца А. Б. И. на основание чл.226,ал.1 КЗ сумата 36 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 09.07.2015г. Решението в частта потвърждаване на първоинстанционния акт за отхвърлянето на иска за разликата до пълния предявен размер от 45 000лв. е влязло в сила.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението в обжалваната част на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на иска. Поддържа се, че въззивната инстанция е игнорирала обстоятелството, че с нотариално заверена декларация от 27.05.2015г. ищецът е заявил, че е получил от делинквента П. С. сумата 5 000лв. и че това обезщетение го удовлетворява напълно, поради което правото на същото лице да търси от застрахователя допълнително обезщетение за вредите от същото събитие е погасено. Касаторът се позовава на противоречие на изводите в обжалваното решение с ТР №1/2016г. от 30.01.2017г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че даденото разрешение е приложимо и в настоящата хипотеза /декларирано съгласие, че получената от делинквента сума обезщетява увреденото лице/, тъй като обхватът и размерът на вредите е един и същ. Касаторът счита, че самостоятелно основание за отхвърляне на иска е обстоятелството, че самият пострадал е изцяло виновен за настъпването на вредите, тъй като по свое решение е скочил от превозното средство /ремаркето/ по време на движението му и с тези действия се е самоувредил. Поддържа се, че водачът е превозвал пострадалия на ремаркето в разрез с разпоредбите на ЗДвП, но не от това нарушение е последвало настъпилото увреждане, тъй като ищецът е скочил от ремаркето поради субективни възприятия – страх от преобръщането му, каквато опасност не е съществувала.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК, се иска допускане на обжалването поради произнасяне от въззивната инстанция в противоречие с ТР №1/2016г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: Следва ли да се прилага приетото в ТР №1/2016г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по ЗЗГОА въз основа на споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда в обратната хипотеза – когато обезщетението е изплатено от делинквента на увредения и последният е заявил, че е напълно обезщетен, допълнително обезщетение не се дължи от застрахователя.
Като евентуално /при извод, че даденото в тълкувателното решение разрешение е неприложимо в случая/ се поддържа искане да допускане на касационното обжалване при предпоставката на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпроса Има ли право увреденият, който е получил обезщетение от делинквента, за което е постигнал споразумение и е заявил изрично, че го удовлетворява напълно, да търси допълнително обезщетение над тази сума от застрахователя по ЗЗГОА.
Без въведена допълнителна предпоставка се иска допускане на обжалването по въпроса: Представлява ли изключителна вина на пострадалия случай, при който същият предприема действия, водещи до неговото собствено увреждане поради субективни възприятия /страх от пътно транспортно произшествие/.
В писмен отговор ищецът А. Б. И. оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Акцентира на обстоятелството, че с въззивното решение му присъдено обезщетение за новонастъпили вреди, претърпени след подписването на споразумението, т.е. за вреди, които не са били предмет на неговото изявление.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Безспорно е по делото, че на 09.07.2015г. ищецът е помагал при събиране на бали с люцерна, които били натоварени ремарке с рег. № РВ 03863, прикачено към колесен трактор „Б. ТК80” с рег. № РВ 06759, управляван от П. С.. Ищецът се качил на ремаркето върху натоварените бали. При изкачване на височина по пътя тракторът забуксувал, цялата композиция започнала да се движи назад. И. и други работници, возещи се върху балите, се изплашили, че ремаркето може да се преобърне и скочили на земята. Десният крак на ищеца бил прегазен от дясната гума на движещия се назад трактор. Образуваното наказателно производство е било прекратено поради нежелание на пострадалия от водача да бъде търсена наказателна отговорност. На водача е било наложено административно наказание за превозване на пътници в прикачено към колесен трактор ремарке и допускане ПТП без осигурени условия за безопасен превоз на пътници.
Безспорно е, че в хода на досъдебното на 27.08.2015г. в писмена декларация с нотариална заверка на подписа, пострадалият е декларирал, че на същата дата е получил сума в размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди „по досъдебно производство № 267/2015 по описа на РПУ – Р.“, изплатени от С.. Посочил е, че с изплащането на сумата „имуществените и неимуществените ми претенции са удовлетворени и за в бъдеще няма да претендирам за други суми по горепосоченото производство“. Декларирал е, че като пострадал по досъдебното производство не желае да бъде търсена наказателна отговорност от дееца.
Въззивната инстанция е обосновала, че претендираното в настоящото производство обезщетение обхваща вредите, които са настъпили в по-късен момент, след получаването на обезщетението от делинквента. Подробно е анализирала, че след първоначалната оперативна намеса след инцидента и болничният престой до 15.07.2015г., се е наложило ищецът отново да постъпи в болница поради изтичане на гноен секрет от глезена. На 02.09.2015г. е била извършена втора операция за отстраняване на поставената в счупения глезен метална шина, за да бъде извършена гипсова имобилизация. Тъй като счупените кости на дясната подбедрица не са зараснали нормално, е извършена последваща трета операция на 10.12.2015г. за отстраняване на метални импланти. Констатирано е възпаление на дясната подбедрица и фистула. На 04.02.2016г. на ищеца е била определена оценка на трудоспособност 76% за срок от една година. Анализирано е, че за периода след получаване на обезщетението от делинквента И. е търпял значителни болки във връзка с новите оперативни намеси. След изписването му от болницата през м.декември 2015г. до май 2016г. се е предвиждал с две патерици и движенията му са били напълно ограничени. Обосновано е, че е търпял нови – новонастъпили вреди, за които съставът на П. е определил обезщетение от 60 000лв. Обсъдени са действията на водача на колесния трактор и поведението на пострадалия. Прието е, че действията на водача са противоправни и са в причинили злополуката в степен на 60%, а приносът на пострадалия е 40%, поради което на ищеца следва да се присъди сумата 36 000лв.
Съставът на ВКС счита, че отсъства обосновано от касатора основание за допускане на обжалването по първия поставен материалноправен въпрос. Даденият от въззивната инстанция принципен отговор съвпада с поддържаната от касатора теза – когато обезщетението е изплатено от делинквента на увредения и последният е заявил, че е напълно обезщетен, допълнително обезщетение за същата вреда не се дължи от застрахователя. Правните аргументи на въззивната инстанция за основателността на иска са основани на съображения, че ищецът има право на обезщетение за вредите, които не са удовлетворени от споразумението с причинителя, тъй като това са други по вид-новонастъпили вреди. Този извод е в синхрон с ТР №1/2016г. на ОСГТК, което разграничава вредите на такива, които са били обезщетени – „съответната вреда“ и неудовлетворените вреди – такива, които не са били обхванати от споразумението /други по вид или новонастъпили/.
По същите съображения не следва да бъде допуснато и касационно обжалване по втория въпрос, при формулирането на който ищецът не държи сметка за характера и източника на „допълнителното“ претендираното от увредения обезщетение, което съобразно изводите на въззивната инстанция е за вреди, обективно възникнали и търпени след споразумението с причинителя.
Третият въпрос е по правилността на въззивното решение и не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. За касационната инстанция не съществува процесуално задължение, а тя няма и правомощие, да извежда съществения за изхода правен проблем от твърденията на касатора и несъгласието му с фактическите и правни констатации в обжалвания акт. Паралелно с това при излагането на съображенията си по този въпрос застрахователното дружество акцентира на субективните възприятия на ищеца, лишени от основание поради отсъствие на реална опасност от преобръщане на ремаркето, а същевременно по делото е установено, че всички работници, возещи се в ремаркето, включително и пътувалият в кабината на трактора свидетел А. А. И., са скочили, възприемайки опасност от инцидент по аналогичен начин на преценката на ищеца.
Касаторът следва да заплати разноски за насрещната страна за изготвянето на отговора на касационната жалба – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ -чл.38,ал.1,т.2 ЗА 1600лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 182 от 15.06.2018г. на Пловдивския АС в обжалваната от ЗК“Уника“АД част.
Осъжда ЗК“Уника“ АД да заплати на основание чл.38 ЗА на адв.Т. Й. от ПАК сумата 1600лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: