ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 275
София, 23.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 5294 по описа за 2014 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу решение № 765 от 23.5.14 г, постановено по гр.дело № 805/14 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение № 711/17.2.2014 г по гр.дело № 5473/13 г на Варненски районен съд, с което [фирма] е осъден да заплати на Д. П. П. сумата 7446 лв, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за времето от м.септември 2011 г до м.октомври 2012 г, частична претенция от цялото задължение в размер на 14 596 лв, сумата 781, 88 лв, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода 1.10.11 г-17.4.13 г, както и сумата 2710,10 лв-неизплатено допълнително месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за времето от 1.4.10 г-17.10.12 г и лихва за забава върху него в размер на 481, 22 лв за времето от 1.5.2010 г-17.4.2013 г.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и ал.2 от ГПК.Съдържа доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закони и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба Д. П. П. не е взел становище по същата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съставът на ВКС, Четвърто ГО намира следното :
С обжалваното решение е потвърдено решение № 711/17.2.2014 г по гр.дело № 5473/13 г на Варненски районен съд, с което [фирма] е осъден да заплати на Д. П. П. сумата 7446 лв, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за времето от м.септември 2011 г до м.октомври 2012 г, частична претенция от цялото задължение в размер на 14 596 лв, сумата 781, 88 лв, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода 1.10.11 г-17.4.13 г, както и сумата 2710 ,10 лв-неизплатено допълнително месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за времето от 1.4.10 г-17.10.12 г.Прието е, че съгласно допълнително споразумение от 1.1.2009 г ищецът, който е изпълнявал при ответника длъжността „технически ръководител” е следвало да получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 550 лв.Със заповед № 13/17.1012 г е прекратено трудовото правоотношение на ищеца поради навършване на възраст за пенсиониране.Прието е, че съгласно разпоредбата на чл.270 ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника/служителя по ведомост или разписка, а в настоящия случай заплащането му не е установено при условията на пълно и главно доказване.Приел е за недоказано твърдението на ответника, че подписани от работниците, в това число и от ищеца ведомости за получени трудови възнаграждения през исковия период са съществували, но са загубени по вина на обслужващата го счетоводната фирма.При това положение е приел, че липсват доказателства за заплатени на ищеца трудови възнаграждения в размер на 7446 лв, съставляваща частична претенция от цялото задължение в размер на 14 596 лв за времето от м.септември 2011 г до м.октомври 2012 г и е уважил иска по чл.128 ал.2 от КТ, ведно с лихва за забава в размер на 781, 88 лв за периода 1.10.11 г-17.4.13 г.Приел е, че претенцията за незаплатено допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 2710, 10 лв е основателна и доказана.В този смисъл съдът се е позовал на заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза съгласно което към 16.2.2008 г ищецът има трудов стаж в размер на 27 години, с оглед на което общият процент възлиза на 18, 60 % или сумата 2710, 10 лв.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване.
1/Повдигнат е процесуалноправния въпрос : налице ли са предпоставките за допускане на доказателства пред въззивния съд в хипотезата на чл.266 от ГПК, при наличие на своевременно направено от жалбоподателя искане.Подържа се, че същият е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС по реда на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, а именно : решение № 224/2.7.10 г по гр.дело № 177/2010 г на Второ ГО и решение № 72 от 9.7.12 г по търг.дело № 398/11 г
2/Извършващата счетоводна услуга фирма явява ли се трето лице по смисъла на чл.165 ал.1 от ГПК и какви доказателства биха установили по категоричен начин, че дадени ведомости са загубени.Забраната за доказване със свидетелски показания важи ли в случаите, при които допустимия от закона писмен документ-ведомост за заплати е загубен или унищожен.
По отношение на тези въпроси се подържа касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
3/Повдигнати са въпросите : Дължи ли се допълнително трудово възнаграждение за професионален стаж и опит, когато такова не е уговорено с индивидуалния трудов договор.Ако отговора е положителен следва ли при произнасянето съдът да се съобразява с приетите при работодателя Вътрешни правила за формиране на работната заплата, изработени въз основа на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ; за уважаването на иска по чл.12 от Наредбата следва ли ищецът да докаже, че е изпълнявал при друг работодател длъжност или професия със сходен характер на работата, съобразно приетите от работодателя условия.
По тези въпроси се подържа касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, поради противоречие на въззивното решение със следните съдебни актове : решение № 968/7.6.11 г по гр.дело № 6528/10 г на Бургаски районен съд, решение от 8.7.13 г по гр.дело № 697/13 г на Пернишки районен съд, 5 гр.състав, решение № 365 от 21.9.11 г по гр.дело № 644/11 г на Окръжен съд-Пазарджик, решение от 11.6.2014 г по гр.дело № 199/14 г на Русенски районен съд, 14 гр.състав и решение № 147/25.5.11 г по гр.дело № 50/11 г на Пещерски районен съд.
Първият повдигнат въпрос е разрешен по задължителен начин с представените решения № 341 от 2.7.2010 г, по гр.дело № 177/10 г на ВКС, Второ ГО, решение от 9.7.12 г по гр.дело № 398/11 г на ВКС, ТК, Второ отделение, с които е прието, че с нормата на чл.266 ал.3 от ГПК е осигурена възможността на страните в гражданския процес да поискат от въззивната инстанция да събере нови доказателства, които са от значение за спора, но не са били допуснати от първата инстанция, поради допуснати процесуални нарушения.Това не освобождава въззивната инстанция от задължението да извърши самостоятелна преценка за допустимостта и относимостта на тези доказателства.
Въззивното решение не противоречи на посочената задължителна практика, а е постановено в съответствие с нея.Не е нарушено задължението на съда да допусне относими към спора доказателства, тъй като протоколите от съдебни заседания по други дела, по които ищецът е имал качеството на свидетел не са годни доказателства за установяване възраженията на ответника.Същото важи и за неподписаните от ищеца копия от ведомости, още повече по делото е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, което е изследвало въпроса налице ли са подписани от ищеца ведомости и РКО за получено трудово възнаграждение.Законосъобразно при това положение въззивният съд е отказал да приобщи тези доказателства към кориците на делото.Соченото основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице.
Вторият свързан с приложението на приложението на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК и чл.165 ал.1 от ГПК.Тези разпоредби са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а освен това по тях е налице задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК, която не се нуждае от осъвременяване.Разрешението, дадено от въззивния съд по приложението на тези разпоредби е в съответствие с процесуалния закон.Отделно от това така формулираните въпроси касаят ограниченията при допустимостта за събиране на гласните доказателства.В случая обаче свидетелските показания са допуснати от съда.Гласните доказателства са събрани за това, че ведомостите са изгубени от трето лице-обслужващата работодателя счетоводна фирма, друг е въпроса, че тези гласни доказателства не са установили нито точното, нито най-общото съдържание на изгубения документ, поради което въззивният съд е обосновано е приел, че работодателят не е ангажирал доказателства за заплащано трудово възнаграждение на служителя през исковия период.
По третия въпрос.Соченото касационно основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК е налице, тъй като мотивите на въззивното решение противоречат на представените по делото влезли в сила съдебни решения, с които е прието, че при липса на уговорка в индивидуалния трудов договор за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит такова не се дължи на работника, както и при определяне размера на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит зачита ли се и при какви условия трудовият стаж, на служителя, придобит в друго предприятие.
Поради това по последния въпрос са налице основанията за допускане на касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 765 от 23.5.14 г, постановено по гр.дело № 805/14 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на Д. П. П. сумата 7446 лв, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за времето от м.септември 2011 г до м.октомври 2012 г, частична претенция от цялото задължение в размер на 14 596 лв, сумата 781, 88 лв, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода 1.10.11 г-17.4.13 г.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 765 от 23.5.14 г, постановено по гр.дело № 805/14 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на Д. П. П. сумата 2710,10 лв-неизплатено допълнително месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за времето от 1.4.10 г-17.10.12 г и лихва за забава върху него в размер на 481, 22 лв за времето от 1.5.2010 г-17.4.2013 г.
ЗАДЪЛЖАВА касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за внесена държавна такса във връзка с допуснатото касационно обжалване в размер на 64 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.