О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
Гр. София, 23.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 41/2019 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Юнион корект“ АД Варна и „Юнион инвест 2010“ АД Варна срещу определение № 616/11.10.2018 г. на Варненския апелативен съд по ч.т.д.№ 532/2018 г., с което е потвърдено определение № 2161/19.06.2018 г. по т.д.№ 801/2011 г. на ОС Варна в обжалваните части, постановено по реда на чл.248 ГПК. С първоинстанционното определение са оставени без уважение молби на ответниците-жалбоподатели за изменение на решението по т.д.№ 801/2011 г., с което е отхвърлен предявеният срещу тях иск с правно основание чл.135 ЗЗД от Д. П. С., в частта за разноските. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно по съображения за нарушение на разпоредбите на чл.78 ГПК. Претендира се отмяната му и осъждане на ищеца да заплати на „Юнион инвест 2010“ АД адвокатско възнаграждение 6180,49 лв. /разликата над 2819,51 лв., присъдени за прекратителната част до 9000 лв. /и на „Юнион корект“ АД адвокатско възнаграждение 8584 лв. /разликата над 3916 лв., присъдени за прекратителната част, до размера на сумата 12 500 лв., /както и отмяна на определението в частта, в която е потвърдено осъждането на жалбоподателите да заплатят на Д. П. С. сумата 28 157,06 лв. разноски. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал. 1 т. 1 ГПК и чл.280 ал.2 пр. 3 ГПК.
В срока за отговор на жалбата процесуалният представител на Д. П. С. адв. Г. А. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на определението до касационен контрол поради неотносимост на изведените от жалбоподателите въпроси към предмета на спора.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно определение на Варненския апелативен съд и се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че исковото производство по т.д.№ 801/2011 г. на Варненския окръжен съд е образувано по искове с правно основание чл.135 ЗЗД, предявени в обективно съединение срещу „Юнион корект“ ООД и „Юнион инвест“ АД от Д. П. С., кредитор на първото дружество с вземане по чл.125, ал.3 ТЗ. С влязлото в сила решение на първоинстанционния съд производството по делото е частично прекратено поради липса на правен интерес по два от исковете за обявяване относителна недействителност на апортите на два имота, върху които е вписана възбрана от Служба по Вп Варна преди вписването на атакуваните апорти в ТР, обезпечаваща вземането на ищеца по чл.125 ал.3 ТЗ. Останалите претенции с правно основание чл.135 ЗЗД са отхвърлени с оглед изгубена материалноправна легитимация на ищеца поради осъществено от ответника „Юнион корект“ ООД плащане в изпълнително производство след завеждане на делото. Разпределението на отговорността за разноски между страните по прекратените претенции не е оспорена. Позовавайки се единствено на новонастъпилия факт, В. е отхвърлил исковете, като е възложил припадащата им се част от разноските в тежест на ответниците, приемайки, че с поведението си същите са дали повод за завеждане на делото. Разпределението на отговорността за разноските по прекратените претенции не е оспорено от страните в производството по чл.248 ГПК.
За да потвърди определението, постановеното по реда на чл.248 ГПК в обжалваната му част, въззивният съд е прел, че отговорността за разноските в гражданския процес се определя в зависимост от изхода на спора и от поведението на ответника по правилата на чл.78 ал.1 – ал.4 ГПК и поначало е обусловена от резултата от предявения иск, но и от установеното в чл.3 ГПК изискване за добросъвестно упражняване на процесуалните права на страните. При разпределянето й съдът съобразява дали ответникът е дал повод за завеждане на делото, както и причините за отхвърляне на иска или за прекратяване на производството. В процесния случай предявяването на иска несъмнено е резултат от отказа на ответното АД „Юнион корект“, чийто задължителен другар е „Юнион инвест 2010“ АД, да заплати дължимата равностойност на дружествените дялове на ищеца, което означава, че с поведението си същият е станал причина за завеждане на делото и „по аргумент за обратното“ от чл. 78 ал.2 ГПК няма право на разноски, а следва да възмезди ищеца за сторените такива. Въззивната инстанция е приела, че плащането на ответника след завеждане на делото е единствената причина за отхвърляне на предявените искове. За приложението на чл.78 ал.2 ГПК е от значение единствено поведението, което е станало причина за завеждане на делото. Поведението на страните, причинило продължаване на производството след осъщественото плащане, няма релавантно значение за приложимостта на чл.78 ал.2 ГПК. За разпределяне на отговорността за разноските е без значение процесуалното поведение на ищеца след плащането – оспорването на погасителния му ефект и отказ да се предприемат действия по десезиране на съда с правния спор.
В изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, които жалбоподателите считат за значими за изхода на спора:
1.Следва ли процесуалното поведение на ищеца след изпълнение на задължение от ответника във висящ исков процес, изразяващо се в поддържане на иска, в оспорване погасителния ефект на извършеното плащане и допълнително релевиране на вземания да рефлектира върху отговорността на ищеца за разноски и следва ли той да понесе отговорността за тях ако искът му бъде отхвърлен;
2.Разпростира ли се действието на нормата на чл.78 ал.2 ГПК по отношение на отговорността за разноски, включително и чрез приложение по аргумент за противното от хипотезата, визирана в нея, върху СЛУЧАИ КАТО НАСТОЯЩИЯ, в който не са налице кумулативно предвидените в тази хипотеза предпоставки и има ли значение за отговорността за разноски в случаите по чл.78 ал.3 ГПК причината за предявяването на иска.
Въпросите са зададени казуално и възпроизвеждат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното определение, съдържащи се в касационната частна жалба на ответниците, поради което следва да се приеме, че са изцяло относими към правилността на обжалваното определение. Според т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС соченият от касатора правен въпрос като общо основание за достъп до касационен контрол трябва да е от значение за изхода на спора, за формиране решаващата воля на въззивния съд, но не и за правилността на обжалвания акт и неговата законосъобразност. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност по чл.281 т. 3 ГПК.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат визираните допълнителни селективни основания в жалбата.
Неоснователно е и оплакването на „очевидна неправилност“ на обжалваното определение поради явната му необоснованост и поради неправилно прилагане на разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК при отхвърлен иск. Нормата предвижда изключение от правилото на чл.78 ал. 1 ГПК, поради което не може да се тълкува по аргумент за противното или по аналогия и да се прилага разширително. Жалбоподателите поддържат, че е налице квалифицираната форма на неправилност по смисъла на чл. 280 ал. 2 пр.3 ГПК и поради прилагането на неотносима към разгледаната хипотеза изключителна правна норма, регламентираща частен случай на разпределение на отговорността за разноски вместо ясната и недвусмислена разпоредба на чл.78 ал.3 ГПК.
Обжалваното определение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито е очевидно необосновано с оглед правилата на формалната логика. При неточно прилагане и тълкуване на закона и при противоречие с практиката на ВКС допускането на касационно обжалване е задължително обусловено от предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Евентуална необоснованост, произтичаща от обикновени грешки на съда при прилагане правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки и правната логика не обуславят квалифицираната форма на неправилност по смисъла на чл.280 ал. 2 ГПК. В изброените случаи необосноваността е предпоставка за достъп до касация единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т. 1 – 3 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.274 ал. 3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 616/11.10.2018 г. на Варненския апелативен съд, ТО, постановено по в.ч.т.д.№ 532/2018 г.по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: