О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 23.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2640 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Н. Т. против решение № 1445/14.12.2012г. по гр.д.№ 1372/2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1212/06.07.2012г. по гр.д.№ 700/2012г. на Пловдивски окръжен съд. С последното жалбоподателят е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на ищеца [фирма] върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.748.1.1 по кадастралната карта на [населено място]
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради неправилно приложение на чл. 496, ал.2 ГПК, чиято редакция е изменена /ДВ бр. 49/2012г./, поради което следва да се приеме, че правото на собственост на основание постановление за възлагане се придобива от влизането му в сила,.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани три въпроса: 1.от кой момент възниква правото на собственост върху имот, който се продава на публична продан – от датата на изготвяне на постановлението за възлагане, или от влизането му в сила. По този въпрос се излага становище, че приетото в решение № 365/22.10.2012 г., постановено по гр.д. № 17/2012 г. на ВКС I гр.о. по чл. 290 от ГПК, на което се е позовал въззивния съд е неправилно, а следва да се възприеме разбирането в Р № 124/10.5.2011г. по гр.д.№ 213/2011г. на Окръжен съд –Хасково. Втория формулиран въпрос е съставлява ли випсването на постановлението за възлагане елемент от фактическия състав за възникване на правото на собственост. Поддържа се основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК защото въззивното решение противоречало на Р № 1104/14.11.2006г. по гр.д.№ 1072/2005г. ІV-Б гр.о., с което е прието, че правото на собственост е на този, който пръв е извършил вписване. Третия въпрос е „какъв е характера на срока по чл. 436, ал.1 ГПК и как следва да се тълкува и прилага този текст във вр. с чл. 498 ГПК. По този въпрос не се сочи допълнително основание по чл. 280, ал.1 т. 1-3 ГПК.
Ответникът по касация оспорва допускането до касационен контрол, тъй като по първия поставен въпрос е постановена задължителна съдебна практика, по втория възприетото разрешение от възивния съд е правилно, а цитираното решение е неотносимо към казуса, предмет на спора, а по третия въпрос не е обосновано допълнително основание.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото се установява следното: Процесният недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.748.1.1 по кадастралната карта на [населено място] е бил собственост на Н. А. Д., придобит по договор за продажба от 21.12.2007 г., сключен с н.а. № 133, т. V,/2007г. на нотариус С.. Й.. Върху него е била учредена договорна ипотека в полза на [фирма].” за обезпечаване задължение по договор за банков кредит № 166/ 07.02.2008 г с [фирма] – П. и солидарен длъжник А. Н. Д.
По молба от 15.03.2011 г. на [фирма] е образувано изп.д. № 20118250400103 по описа на частен съдебен изпълнител Ст. Г.. срещу [фирма] и А. Н. Д., По искане на съдебния изпълнител на 12.05.2011 г. е вписана възбрана върху имота, собственост на ипотекарния длъжник Н. Д., а в периода 19.06.2011 г. – 19.07.2011 г. е проведена публична продан на същия. С протокол от 20.07.2011 г. за купувач на имота е обявен ищецът [фирма] и с постановление от 26.07.2011 г. имота му е възложен. Жалбата против поведената публична продан е оставена без уважение. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 29.12.2011 г. и е вписано в Агенцията по вписванията на 20.01.2012 г.
Междувременно е образувано и изп.д. № 00427/2011 г. по описа на частен съдебен изпълнител А. А. с рег. № 757, по искане на съдебния изпълнител на 20.07.2011 г. била вписана възбрана върху същия недвижим имот и е проведена публична продан в периода 07.08.2011 г. – 07.09.2011 г. С постановление за възлагане от 06.12.2011 г. той е възложен на ответника Г. Н. Т.. Постановлението е вписано в Агенцията по вписванията на 04.01.2012, а на 18.02.2012 г. Г. Т. е въведен във владение. Постановлението за възлагане е било обжалвано от третото лице за това изпълнително дело [фирма], но жалбата му е отхвърлена с решение № 1586 от 30.10.2012г. по гр.д.№ 758/2012г. на Пловдивски ОС. С постановяване на това решение е влязло в сила постановлението за възлагане.
По възникналата конкуренция на права, възивната инстанция е приела, че постановлението за възлагане е деривативен способ за придобиване на право на собственост върху недвижим имот в обема, в който то е притежавано от длъжника от момента на издаване на постановлението за възлагане, съгласно първоначалната редакция на чл. 496, ал.2 ГПК, действала към момента на постановяване на двете постановления за възлагане. Прието е че законодателят е имал предвид деня на издаване на постановлението за възлагане, а не деня на влизането му в сила или последващото му вписване, тъй като евентуалната жалба не спира изпълнението, а по този начин са запазват правата на купувача в хипотезата, при която в периода от издаване на постановлението за възлагането до влизането му в сила длъжникът плати на кредитора, което би било основание за прекратяване на изпълнителното производство преди купувачът да е придобил права, въпреки че надлежно е платил, но неговите права като трето лице са защитени от разпоредбата на чл. 433, ал. 3 от ГПК. При това разрешение не се засягат правата на длъжника, тъй като ако постановлението за възлагане бъде отменено по реда на инстанционния контрол, с обратна сила отпада и придобивното основание на обявения за купувач и правата на евентуалните последващи негови приобретатели. Купувачът обаче се въвежда във владение на основание влязлото в сила постановление за възлагане, съгласно чл. 498, ал. 1 от ГПК/ Тези изводи са подкрепени с позоваване на съдебна практика: решение № 365/22.10.2012 г., постановено по гр.д. № 17/2012 г. на ВКС I гр.о. по чл. 290 от ГПК,
Изводът е изведен при стриктното граматическо и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 496, ал. 2 от ГПК /в първоначалната й редакцията й към – ДВ бр. 59/2007 г./, която е действала към момента на издаване на двете постановления за възлагане. Новата редакция на цитираната разпоредба /ДВ бр. 49/2012 г./ не е приложима, тъй като тя урежда възникналите отношения по повод проведени публични продажби и издадените постановления за възлагане след обнародването й в ДВ – 29.06.2012г., но няма обратна сила спрямо такива, които вече са породили транслативния си ефект.
Алтернативно е разгледано разрешаването на колизията на права и ако се приеме, че купувачът придобива правата, които длъжникът е имал върху имота, от датата на влизане в сила на постановлението за възлагане. И в този случай крайният извод за основателност на иска е същия, защото, издаденото постановление за възлагане в полза на ищеца е влязло в сила на 29.12.2011 г., а издаденото в полза на ответника постановление за възлагане е влязло в сила на 30.10.2012 г., поради което правото на собственост върху процесния недвижим имот е преминал в патримониума на ищеца и на това основание.
Фактът на вписване на постановлението за възлагане на ответника. в момент преди влизането му в сила, както и самото вписване не създава права в негова полза и не променя предвидения в разпоредбата на чл. 496, ал. 2 от ГПК момент за придобиване на вещните права.
Първият поставен въпрос е относим за спора и е обусловил извода на съда за уважаване на иска. Този въпрос обаче е разрешен в съответствие с решение № 365/22.10.2012 г., постановено по гр.д. № 17/2012 г. на ВКС I гр.о. по чл. 290 от ГПК. С това решение е преодоляна противоречива съдебна практика, а постановената е задължителна и според настоящия състав няма основание да се променя, като неправилна. Тя касае отменена вече редакция на чл. 496, ал.2 ГПК. Другото разбиране е възприето в изменената норма и то ще се прилага по отношение на постановленията за възлагане, постановени след влизането на тази редакция в сила – 29.06.2012г.
По втория въпрос възивната инстанция е приела, че вписването на постановлението за възлагане не е част от фактическия състав на придобиване правото на собственост. Този извод е съобразен с приложимата редакция на чл. 496, ал.2 ГПК, според която купувачът придобива право на собственост от постановлението за възлагане. Действително нормата на чл. 498, ал.1 ГПК изисква вписване на постановлението за възлагане след заплащане на дължимите държавни такси, но това не е условие за възникване на вещно правния ефект от публичната продан. В този случай вписването има само оповестително действие. То не разрешава колизията на права въпреки, че публичната продан и по двете изпълнителни дела е насочена към недвижим имот на един и същ собственик, тъй като не се касае за разпоредително действие, извършено по волята на собственика, а до принудително изпълнение, насочено върху недвижим имот на длъжник, при което законът изрично определя момента на настъпване на вещно правния ефект – постановяване на възлагателното постановление до 29.06.2012г., а след това влизането му в сила. Ако се приеме, че вписването е елемент от фактическия състав на придобиване по публична продан се създават условия за шиканиране чрез обжалване на публичната продан от длъжника /след като купувачът е платил цената/ и забавяне на вписването. Може да се впише само постановление за възлагане, което е влязло в сила. Докато трае обжалването може да се развие бързо друга продан в полза на предпочитан /за длъжника/ кредитор.
В конкретния случай по втория въпрос жалбоподателя не е обосновал допълнителното основание за допускане до касация, тъй като Р № 1104/14.11.2006г. по гр.д.№ 1072/2005г. ІV-Б гр.о., на което се позовава касае друга хипотеза. С него е разгледана конкуренция на права между ищец по иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД, на който иска е уважен и решението е вписано в шестмесечния срок от постановяването му, и преобретател от ответника на същия имот по сделка, сключена след вписване на исковата молба. Действително в този случай вписването е определящо за разрешаване на конкуренцията на права, но в случая не е налице прехвърляне от един преобретател, а две последователно извършени публични продажби, при които собствеността е прехвърлена с първото постановление за възлагане от датата на постановяването му – 26.07.2011г., а последващата продан е започнала след това и постановлението за възлагане също е постановено по-късно. Към момента на извършване на втората продан, ищеца вече е придобил правото на собственост и при извършване на втората продан е продадена чужда вещ, а не такава на длъжника.
Третия въпрос за характера на срока по чл. 436 ГПК във вр. с чл. 498, ал.1 ГПК е неотносим с оглед отговора, даден от задължителната съдебна практика на първия поставен въпрос. Правото на собственост се придобива от постановлението за възлагане, ако е постановено до 29.06.2012г. /при действието на първоначалната редакция на чл. 496, ал.2 ГПК/, а съгл. чл. 438 ГПК, жалбата не спира изпълнението. В този смисъл е без значение, че постановлението за възлагане на имота на ответника е обжалвано и е влязло в сила по-късно, респективно, че това, с което имота е възложен на ищеца е влязло в сила по-рано.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1445/14.12.2012г. по гр.д.№ 1372/2012г. на Пловдивски апелативен съд по касационна жалба, подадена от Г. Н. Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: