2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София 24.02. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 6776/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. А. Р. и М. А. Р., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат А. Х., срещу решение №258 от 01.07.2013 г. по гр. дело №509/2011 г. на Смолянския окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 183/14.10.2011 г. по гр.д. №185/2011 г. на Златоградския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените искове от касаторите срещу [община] за установяване неистинността на удостоверение от 14.01.1992 год., издадено от [община] и представляващо извлечение от емлячния регистър от 1949 г. за притежаваните непокрити имоти от М. Х. Р./И. Х. К./. Въззивният съд е приел, че установителният иск е недопустим, защото липсва правен интерес. Това е така, тъй като с влязло в сила решение в друго производство е прието, че предявеният от касаторите иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим. Изводът за недопустимост на последния иск е направен поради това, че процесните земеделски имоти, не са заявени за възстановяване от бащата на ищците А. М. Р. и няма възможност за образуване на административно производство за възстановяване собствеността върху тези земи пред О..
Ответникът по касационната жалба [община] не е заявил становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни въпроси за това винаги ли има правен интерес от установяване неистинността на документ в самостоятелно производство. Този въпрос се решава противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №258 от 01.07.2013 год. по гр. дело №509/2011 г. на Смолянския окръжен съд. Повдигнатите от жалбоподателя въпроси обуславят крайното решение, но са решени в съответствие със задъжителната съдебна практика. Според решение №52 от 15.02.2013 г. по гр. дело №1184/2012 г. на ВКС, IV г.о. след постановяване на решение в производството, пред който документът е представен, то подлежи на инстанционен контрол, като всякакви доводи за необоснованост на фактическите констатации в решението и по значението на неоспорения документ трябва да бъдат направени в производството по жалба срещу постановеното решение. След като това решение влезе в сила, от установяване на истинността или неистинността на документа няма правен интерес. Според тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС искът за установяване на неистинност на документ е недопустим, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да иска отмяна на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №258 от 01.07.2013 г. по гр. дело №509/2011 г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.