3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 24.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 2547/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Д. Г., подадена чрез адв. С. А., АК – Стара З., против определение № 136 от 02. 05. 2017 г. по ч. гр. д. № 441/2017 г. на ВКС, III г.о., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 10136/18. 08. 2016 г. по описа на ОС – [населено място] на [фирма], [населено място], подадена от С. Х. К., с което е направен отказ от подадената от дружеството молба вх. № 3417/28. 03. 2016 г. по описа на РС – Казанлък по чл. 248 ГПК и е поискано обезсилване на определение № 698 от 29. 07. 2016 г. по ч. гр. д. № 1257/2016 г. на ОС – [населено място].
Ответната страна по частната жалба [фирма] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срок, от лице имащо право на жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 275, ал.2 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по ч. гр. д. № 441/2017 г. на ВКС, III г.о. е образувано по подадена от Г. Д. Г. частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3 ГПК срещу определение № 698 от 29. 07. 2016 г. по в. гр. д. № 1257/2016 г. на ОС – Стара Загора, с което е потвърдено определение № 797 от 05. 05. 2016 г. по гр. д. № 2914/2015 г. на РС – Казанлък, с което Г. Д. Г. е осъден да заплати на [фирма] сумата 480 лв. разноски по делото.
След подаване на частната касационна жалба, с молба вх. № 10136 от 16. 08. 2011 г. от [фирма], е направен отказ от подадената от дружеството молба по чл. 248 ГПК /вх. № 3417/28. 03. 2016 г./, по която е постановено определение № 797 от 05. 05. 2016 г. по гр. д. № 2914/2015 г. на РС – Казанлък, потвърдено с атакуваното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 698 от 29. 07. 2016 г. по в. гр. д. № 1257/2016 г. на ОС – Стара Загора, и е поискано обезсилване на определенията на окръжния и районния съд, постановени по тази молба.
Съставът на ВКС е разгледал молба вх. № 10136 от 16. 08. 2011 г. от [фирма] преди произнасяне по частната касационна жалба, тъй като допустимостта на производството по чл. 274, ал. 3 ГПК зависи от произнасянето по тази молба – евентуалното й разглеждане и уважаване би имало за последица обезсилване на постановените в производството по чл. 248 ГПК невлезли в сила съдебни актове, предмет на частната касационна жалба, а това би лишило от предмет на обжалване и би довело до недопустимост образуваното производство по чл. 274, ал. 3 ГПК
Обоснован и законосъобразен е изводът на състава на ВКС, според който молбата на [фирма] с вх. № 10136 от 16. 08. 2016 г. е подадена за дружеството от лице, което не е легитимирано да го представлява.
Молбата е подадена от С. К., в качеството му на органен представител – управител на дружеството, на 16. 08. 2016 г. Към датата на подаването й същият е бил освободен като управител и като такъв е избрана Т. Г., съдружник, с решения на ОС от 19. 09. 2015 г. и от 12. 12, 2015 г. Освобождаването на С. К. и изборът на Т. Г. като управител не са вписани в търговския регистър, въпреки дадените задължителни указания за вписването им с решения № № 93 и 94, постановени, съответно, по търговски дела № № 146/2016г. и 145/2016 г. на Пловдивския апелативен съд. Горните факти са установени от цитираните две съдебни решения, представени по делото, от представените протоколи от проведени на 19 септември 2015 г. и на 12 декември 2015 г. общи събрания на съдружниците на [фирма] и от извършена в търговския регистър справка.
Независимо, че в търговския регистър нито С. К. е заличен като управител, нито като такъв е вписана Т. Г., то по висящото производство по чл. 248 ГПК, образувано в рамките на исковото производство с предмет предявени от Г. Г. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, прекратено поради оттегляне на исковете, за страните по делото – Г. Д. Г. и [фирма], както и за съда, като лице, овластено да управлява и представлява дружеството, следва да се приеме Т. Г., а не С. К.. Това е така, защото във вътрешните отношения /между дружеството и съдружниците, между дружеството и лицата в състава на органите му, между дружеството и неговите работници и служители/ представителната власт на управителя възниква от датата на избора му с надлежно взето решение на общото събрание, а не от вписването му в търговския регистър, а в правоотношенията между дружеството и третите лица /материални и процесуални/ невписаните обстоятелства се считат за невъзникнали само за третите добросъвестни лица – такива са третите лица, които не са знаели за възникването на невписаното подлежащо на вписване обстоятелство. Горните изводи следват от разпоредбата на чл. 141, т. 6 ТЗ, според която овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им, от действието на вписването в търговския регистър, уредено в чл. 7 ЗТРРЮЛСНЦ, както и от разпоредбата на чл. 10 ЗТРРЮЛСНЦ, според която невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи само за третите лица, които са добросъвестни /не са знаели за настъпване на обстоятелствата/.
След като молбата за отказ от искането по чл. 248 ГПК е подадена от лице, което не е овластено да представлява дружеството (в качеството си на представителен орган или по пълномощие), а на извършените без представителна власт действия се е противопоставило изрично дружеството, чрез избрания, но невписан, въпреки изрично дадените от съда указания за вписването, управител Т. Г. (с писмена молба вх. № 12499 от 18. 10. 2016 г., л. 12 от ч. гр. д. № 441/2017 г. на ВКС, 3 г.о.), то подадената молба, с която се заявява отказ от направеното искане по чл. 248 ГПК и се иска прекратяване на производството по същото, следва да се остави без разглеждане, като недопустима.
Поради законосъобразност на обжалваното определение, същото следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 136 от 02. 05. 2017 г. по ч. гр. д. № 441/2017 г. на ВКС, III г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: