3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
С., 25,03,2013 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1129/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 323 от 23.11.2012г. по т. д.402/12г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – [фирма]- [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Развити са и доводи за неоснователност на подадената касационна жалба Претендират разноски.Останалите ответници не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, страната- касатор, е поставила въпроса – „Началната дата на неплатежоспособността следва ли да се определи с оглед на последното извършено плащане към конкретно определен кредитор или тя следва да се определи съобразно цялостното икономическо състояние на длъжника.” Поддържано е, че този въпрос бил разрешен в противоречие с решение №90/20.07.2012г. по т.д. 1152/11г. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът е посочил, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК,което е обвързал с наличие на противоречие при разрешаване на въпроса –„ Началната дата на неплатежоспособността следва ли да се определи с оглед на последното извършено плащане към конкретно определен кредитор или тя следва да се определи съобразно цялостното икономическо състояние на длъжника.” Това противоречие е било обосновано с твърдението, че тъй като въззивният съд приел, че към 30.09.2009г. длъжникът изпаднал в трайна невъзможност да погасява задълженията си към един от основните си кредитори- [фирма] и тази дата определя началната дата на неплатежоспособността, то неговия извод влизал в противоречие с възприетото със задължителна практика – решение №90/12г. на ВКС, І т.о., постановено по чл.290 ГПК- за това, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи с оглед цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед последното му плащане към конкретно определен кредитор. В случая, обаче, липсва основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е налице противоречие по поставения въпрос между сравняваните съдебни актове.Страната неправилно е интерпретирала мотивите на въззивният съд, който не е направил посочения от нея извод само въз основа на цитираното изречение. Решаващият състав е определил датата 30.09.2009г., като свързана с разглеждане на наличния доказателствен материал, относим към цялостното финансово състояние на длъжника. Подробно и мотивирано е разгледал както изслушаната от първостепенния съд експертиза, така и приетото от него и именно, с оглед установеното,чрез анализ на относително дълъг период от време, касаещ икономическото състояние на дружеството е мотивирал извод напълно съответен на мотивиране на изводите в сравнявания съдебен акт на ВКС. Следователно, страната не обосновава твърдяното противоречие, а оттам и основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставеният от касатора въпрос е по-скоро фактически, свързан с оплакванията му за неправилност на съдебния акт, в контекста на защитната му теза, спрямо която е бил и адаптиран към решението на ВКС. Този извод произтича от направения от него изричен довод, с който е обосновал оплакването си за това, че съдът не провел разлика между изплащането на определени индивидуални задължения и спирането на плащанията като обективно състояние. В тази връзка не е налице и обосноваване на противоречие по поставения въпрос, тъй като решението третира различна фактическа обстановка при липса на очертан идентитет на хипотезите. По принцип въпросите свързани с наличие на фактическите предпоставки за откриване производство по несъстоятелност и конкретното им интерпретиране, съобразно установеното по спора, винаги е обусловено от конкретни специфични за всяко дело факти, което прави и цитирания акт ирелевантен за установяване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация- [фирма] – [населено място] се дължат направените пред настоящата инстанция разноски, но тъй като той не е представил списък по чл.80 ГПК, нито е ангажирал каквито и да било доказателства, които да установяват направени разноски, такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 323 от 23.11.2012г. по т. д.402/12г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: