О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
гр. София, 25.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. д. № 736 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 33524 от 26.11.2014 г. на В. И. В. чрез адвокат Й. Ч. от АК – В. против решение № 1326 от 06.10.2014 г. по в.гр.д.№ 1331/2014 г. на Окръжен съд – Варна.
Ответниците по касация С. И. К. и С. И. М. са подали писмен отговор, с който възразяват срещу допускане на касационното обжалване и срещу основателността на жалбата. Ответницата по касация С. И. М. претендира разноски.
Ответниците по касация Г. А. С. и С. Г. С. не са подали писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК.
По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 – чл.273 ГПК, окръжният съд е потвърдил решение № 1166 от 10.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 9614/1012 г. по описа на РС – Варна в първата фаза на делбено производство, с което като неоснователен е отхвърлен предявеният от В. И. В. срещу настоящите ответници по касация иск за делба на недвижим имот – ПИ с идентификатор 10135.2564.894 с площ от 1 089 кв.м. при граници: 10135.2564.895; 10135.2564.896; 10135.2564.897; 10135.2564.957 по действащ план, одобрен със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г., изменен със заповед № КД-14-03- 2571 от 12.10.2011 г., с административен адрес [населено място], вилна зона „Св.Св.К. и Е.”, ул.„17-та” № 21.
За да постанови този резултат, при условията на чл.272 ГПК въззивният съд е приел, че в процесното място, представляващо урегулиран поземлен имот, се намират три жилища, като две от тях са в режим на етажна собственост (притежаваните от ответниците по иска и по касация обекти в сграда № 1 по скицата), а другото (№ 2 и стопанската постройка № 3 от скицата) е собственост на касаторката. Съсобствениците на процесното място са едновременно с това и изключителни собственици на отделни жилищни обекти, при което е налице положение, сходно с етажната собственост. Урегулираният поземлен имот се явява обща част и съсобствеността върху него (която е възникнала не по регулация) е неразделно свързана с отделните жилища в двете сгради. Мястото, по отношение на което се иска да бъде допусната делба, е обща част с оглед предназначението си, а именно да обслужва едновременно двете жилища. Теренът е загубил своята самостоятелност и като обслужваща обособените обекти обща част не подлежи на делба както поради предназначението му, така и поради изричната разпоредба на чл.38, ал.3 ЗС. Посочено е още, че делбата не би била несъвместима с предназначението на дворното място в случай, че към момента на постановяване на решението в първата фаза вече е налице заповед за изменение на подробния устройствен план, с която се обособяват отделни урегулирани поземлени имоти. В случая това не е налице, поради което не може да бъде допусната исканата съдебна делба.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката поставя следните въпроси, които според нея са обусловили така формираната правораздавателна воля и са разрешени в противоречие със задължителна съдебна практика, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: (1) „При съдебна делба на урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти длъжен ли е съдът съгласно чл.201, ал.1 ЗУТ да изиска становище от общинската (районната) администрация относно поделяемостта на имота ?” и (2) „Налице ли е приложното поле на чл.38, ал.3 ЗС при условие, че не е налице етажна собственост между ищцата и ответниците по отношение на сградите в имота ?”.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси. Първият от тях е изцяло неотносим към предмета на делото в първата фаза на делбата, доколкото процедурите по чл.201 – чл.203 ЗУТ се провеждат едва при вече допусната съдебна делба, за да се постигне правно регламентираната цел на това производство – трансформирането на правото на собственост върху идеални части в право на собственост върху самостоятелни вещи. Освен отсъствието на общия, по отношение на поставения въпрос отсъстват и допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Съобразно т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК съответният обуславящ правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В разглеждания случай касаторката не е обосновала с какво произнасянето по този въпрос би имало изискваното с чл.280, ал.1, т.3 ГПК приносно значение в правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика. Това е достатъчно основание да се приеме, че отсъства допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На следващо място – касаторката е цитирала съдебна практика, без да сочи към кой от двата въпроса я отнася, като при това същата няма задължителен характер, доколкото е произнесена при действието на отменения ГПК. Съдържанието на цитираните актове по-скоро кореспондира с втория от поставените въпроси, поради което ще бъде обсъдено във връзка с него. Изложеното мотивира касационния съд да приеме, че по отношение на първия въпрос не е налице и допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Във връзка с втория от въпросите в изложението важи казаното по-горе досежно липсата на основание за допускане на обжалването в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Липсва също така позоваване на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, разяснен с т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК. Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК във връзка с представените съдебни актове по следните съображения: Приложеното Решение № 504 от 24.09.1996 г. по гр.д.№ 376/1996 г. на ВКС, І г.о., постановено по молба за преглед по реда на надзора, е неотносимо, защото е постановено по спор, характеризиращ се със съвършено различна фактическа обстановка – по настоящото дело предмет на делбата е терен, представляващ един съсобствен парцел, докато по гр.д.№ 376/1996 г. е разгледан спор относно поделянето на два съсобствени парцела, образувани от един бивш съсобствен имот в резултат на одобрена дворищна регулация, като във всеки от новите парцели се намират сгради, които са индивидуално притежание на отделните съсобственици на бившия общ имот. Предвид липсата на идентичност във фактическата обстановка, то не е налице и противоречие между разрешението, дадено в настоящия случай и това по Решение № 504 от 24.09.1996 г. по гр.д.№ 376/1996 г. на ВКС, І г.о. Противоречие отсъства и спрямо Решение № 4716 от 03.12.2008 г. по гр.д.№ 4716/2007 г. на ВКС, ІV г.о., с което е разгледан спор при сходна фактическа обстановка и е дадено идентично правно разрешение за недопустимост на делбата, доколкото в тези случаи земята има характер на обща част по своето предназначение в смисъла, разяснен с т.1, б.”д” ППВС № 2/1982 г. Разглеждания случай попада именно в приложното поле на задължителната практика, формирана с т.1, б.”д” ППВС № 2/1982 г., защото се касае за съсобствен не по регулация парцел, в който има отделни самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни съсобственици на парцела. Именно защото имота е застроен със сгради, които са индивидуална собственост на отделните съсобственици и за които не се спори, че изцяло реализират обема на строителството, което се предвижда по застроителния план, то следва да се приеме, че терена е загубил самостоятелния си характер и е придобил обслужващо предназначение спрямо сградите, т.е. станал е обща част, която не подлежи на съдебна делба.
Предвид настоящото произнасяне и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторката следва да заплати на ответницата по касация С. И. М. направените от нея разноски за защита пред ВКС – сумата 2 000 лв., представляваща договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1326 от 06.10.2014 г. по в.гр.д.№ 1331/2014 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА В. И. В. ДА ЗАПЛАТИ на С. И. М. сумата 2 000 (две хиляди) лева – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат за защита пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: