4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 26.03.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4003 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета М. Р., чрез адв. Д. С. от АК-П., срещу въззивно решение № 229/31.05.2017 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.д. № 302/2017 г.
Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – произнасяне по незаявено твърдение в исковата молба за незаконност на уволнението, както и поради противоречие с материалния закон – чл. 328, ал. 1, т. 1 и чл. 123 КТ. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което исковете да се отхвърлят. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски, направени по делото.
Насрещната страна М. Г. В., чрез адв. М. П. от АК-П., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, евентуално, че касационната жалба е неоснователна. Претендира присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени в инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е уважил исковете на М. Г. В. против [община] по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е отменил уволнението й със заповед № 32/01.08.2016 г., възстановил я на заеманата преди това длъжност и осъдил работодателя да заплати обезщетение чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 7 586,58 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 27.09.2016 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и съдебноделоводните разноски, сторени по делото.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че ищцата М. В. заемала длъжността „директор общинско предприятие „Патронаж, детско, ученическо хранене и почивно дело“ в „Домашен социален патронаж” /ДСП/, [населено място] по безсрочен трудов договор. Това предприятие е със статут на специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет, като се преобразува и закрива с решение на Общинския съвет. Със заповед № 32 от 01.08.2016 г., трудовото правоотношение на Владова е прекратено, считано от 01.08.2016 г., на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ, поради закриване на предприятието. За това е взето решение на от Общинския съвет на [населено място]. Съдът установил, че Общинският съвет с решение от 26.04.2016 г. е дал съгласие за закриване на общинското, но е прехвърлил дейностите изцяло, със същото съдържание в новосъздадена структура на [община].
Съдът установил, също така, че служителят е останал без работа шест месеца, считано от момента на уволнението. Размерът на последното брутно трудово възнаграждение, получено от В… преди прекратяване на трудовото правоотношение, е 1264,43 лв.
При така установеното, въззивният съд приел, че не е осъществен посоченият в заповедта за уволнение фактическия състав – „закриване на предприятието“. Такова основание е налице, когато дейността на предприятието занапред се преустановява напълно, докато преструктурирането и реорганизацията включват сливане, вливане, отделяне или разделяне на дейността на предприятието или на част от нея, без преустановяване на тази дейност. В случая е налице трансформация – фактическо прехвърляне на дейности от едно предприятие (закритото) към [община]. Съгласно чл. 123 КТ съществува забрана за прекратяване на трудовите правоотношения със служители от закритото предприятие (стар работодател); правоотношенията се запазят с новия работодател в предишния си вид и обем.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите: в хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 2 КТ, налице ли е вливане на едно предприятие в друго, при условие че закритата структура представлява общинско предприятие, създадено по реда на чл. 52 от Закона за общинската собственост – част от структурата на общинската администрация; цялата общинска администрация на [община] представлява ли „предприятие“ по смисъла на чл. 123 КТ и закритото предприятие представлява ли цяла структурна единица от общината.
Вторият въпрос не е от категорията на тези по чл. 280, ал. 1 ГПК, а предполага отговор, съобразен с данните по делото, което става с решение по съществото на спорна. Независимо от това, и този, и първият въпрос не са разгледани и в посочените от касатора съдебни актове по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – решение № 476/04.04.2012 г. по гр.д. № 1413/2010 г. на IV г.о., решение № 746/20.01.2011 г. по гр.д. № 119/2010 г. на III г.о., решение № 849/12.01.2011 г. по гр.д. № 40/2010 г. на IV г.о, решение № 873/18.01.2011 г. по гр.д. № 1757/2009 г. на IV г.о., решение № 751/15.11.2010 г. по гр.д. № 1195/2010 г. на IV г.о, решение № 665/01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. на IV г.о. Следва да се посочи, че цитираните решения нямат нищо общо с хипотезите на чл. 123 КТ.
От друга страна, по приложението на чл. 123 КТ има многобройна и трайна съдебна практика и никога не е имало съмнение, че общините и общинските предприятия не са извън обхвата на нормата. Относно съдържанието на понятието „предприятие“, вложено в разпоредбите на КТ има легална дефиниция – § 1, т. 2 ДР КТ и без съмнение общините и общинските предприятия са такива.
В заключение, съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Предвид резултата, касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в производството съдебноделоводни разноски – 500 лв. платено адвокатско възнаграждение, установени с договор за правна защита и съдействие (л. 72 по делото).
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 229/31.05.2017 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.д. № 302/2017 г.
ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета М. Р., да заплати на М. Г. В… сумата в размер на 500 лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: