6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
С., 27.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1019/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №2421 от 19.12.2014 г. по т.д. № 1905/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 217 от 31.01.2014 г. по т.д.н. №3874/ 2013 г. на СГС, с което е обявена неплатежоспособността на [фирма] – [населено място] с начална дата 31.12.2010 г. и е открито е производство по несъстоятелност, с оплакване за недопустимост и неправилност. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по молба по чл. 625 ТЗ, подадена от лице, което не е кредитор по търговска сделка, като е необоснован и в противоречие с чл. 625, вр. чл. 286 ТЗ изводът, че е налице изискуемо парично вземане по търговска сделка, за което жалбоподателят излага подробни съображения и обосновава, че са неправилни изводите на въззивния съд по въпросите: 1.Молителят кредитор ли е по търговска сделка, ако вземането му произтича от собствено правно основание; 2. Представлява ли парично задължение по търговска сделка по чл. 625 ТЗ, вр. чл. 286 ТЗ вземането на лицето, изпълнило чужд дълг; 3. Съглашението между платилия чужд дълг и длъжника, чиито дълг е платен, сключено след плащането, с което е уговорено, че плащането ще се уреди по правилата на търговска сделка, ще превърне ли с обратна сила извършеното в търговска сделка. Иска на основание т.1 от ТР №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК да се допусне касационно обжалване поради вероятна недопустимост на решението.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.3 ГПК, анализира приетото от въззивния съд относно активната легитимация на молителя, което счита за неправилно, поставя въпросите, изложени в касационната жалба и във връзка с последния аргументира, че след извършените плащания, страните по делото с подписване на Констативния протокол от 12.07.2011 г. и със Споразумението от 25.04.2013 г., са направили опит облигационното правоотношение да се изгради от типа на заемното. По първия въпрос изразява несъгласие с приетото от съда, което сочи, че е в противоречие с постановите от ВКС:Р.№102/08.10.2009 г. по т.д. № 60/2009 г. на т.о.;Р.№134/08.12.2009 г. по т.д.№141/2009 г. на І т.о.; Р. №127/05.10.2011 г. по т.д.№1027/2010г. на ІІ т.о.;Р.№143/17.12.2009 г. по т.д.№77/2009 г. на ІІ т.о.- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по съображения, че по въпроса не е налице пряко относима практика на ВКС по чл. 290 ГПК и решаването му би допринесло за формиране на категорично становище за недопустимостта на молба по чл. 625 ТЗ.
Жалбоподателят поддържа, че вторият въпрос с оглед неправилното решаване на първия, също е решен неправилно, като към момента на извършване на всяко от плащанията към трето лице, [фирма] е изпълнявало чужд дълг, което дава възможност да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор спрямо длъжника, при наличие на правен интерес, съгласно чл. 74 ЗЗД. Поради противоречие с Р.№197/07.02.2012 г. по т.д.№ 1043/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№143/17.12.2009 г. по т.д.№77/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК. По съображения, че плащането на чужд дълг не е сделка, а правно действие и защото платилият без да има правен интерес, не се суброгира в правата на кредиторите, дори последните да са такива по търговска сделка, жалбоподателят счита, че вземането не става вземане по търговската сделка, по която е изпълнението, като съдът се е произнесъл в противоречие с Р.№134/ 08.12.2009 г. по т.д.№ 141/2009 г. на ВКС, І т.о.; Р.№127/05.10.2011 г. по т.д.№1027/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№159/21.12.2009 г. по т.д.№ 154/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. По третия въпрос поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като възразява срещу правилността на изводите на въззивния съд и сочи, че е отговорът на въпроса е с важно значение за точното прилагане на закона, като би допринесъл за развитие на правото относно възможността с последващи съглашения след възникване на облигационното правоотношение, страните да ги преуреждат, включително като им придават качество на търговска сделка по см. на чл. 286 ТЗ.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] – молител по чл. 625 ТЗ – по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице основанията по чл. 280 ГПК, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна, а ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] – длъжник – не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважена молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което по молба на [фирма] – [населено място] по чл. 625 ТЗ е обявена неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 31.12.2010 г. и е открито е производство по несъстоятелност, въззивният съд е изследвал финансовото състояние на длъжника въз основа на събраните писмени доказателства, след обсъждане доводите на страните и изслушаната в първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза и допуснатата такава във въззивното производство по искане на подалото въззивна жалба [фирма] – [населено място]. Обосновал е, че неучаствалия в първо – инстанционното производство жалбоподател [фирма] – [населено място], няма вземане срещу длъжника, установено със сила на пресъдено нещо, съгласно чл. 613а ал.2 ТЗ, а правото му на жалба произтича от вземане, обезпечено със залог. Приел е, че молбата за откриване производство по несъстоятелност е подадена от лице, което има изискуемо парично вземане по търговска сделка срещу длъжника – търговец, като е неоснователно възражението на [фирма] – [населено място], че молителят няма качеството на кредитор. Изложил е съображения, че с Констативен протокол от 12.07.2011 г. [фирма] и [фирма] са констатирали, че [фирма] е платило по делегация от името на [фирма], на контрагенти, сключили договори с [фирма], свързани с построяване на ваканционно селище ”Св.Анна” по конкретизирани в Протокола фактури, общо 1 386 703.35 лв. и в Споразумение от 25.04.2013 г. с нотариална заверка на подписите, страните са заявили, че към датата на сключването му, изискуемото неплатено парично задължение на [фирма] към [фирма] е 1 603 462.95 лв. – главница и лихви, което задължение е възникнало от предоставени заемни средства и извършени плащания по делегация от името на [фирма], който в срок до 07.05.2013 г. е поел задължение да плати признатото задължение.
По довода на жалбоподателя за недопустимост на решението, като постановено по молба по чл.625 ТЗ, подадена от лице, което не е кредитор за изискуемо парично вземане по търговска сделка.
Производство по несъстоятелност се открива, съгласно на чл. 607а от ТЗ, за търговец, който е неплатежоспособен. Такъв е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане (чл. 608 ал.1 ТЗ). Съдът постановява решение по чл. 630 ал. 1 ТЗ, когато се установи, че са налице всички посочени в закона характеристики на неплатежоспособността – наличие на сделка между страните, търговски характер на сделката, парично задължение, неизпълнение и трайна обективна невъзможност за изпълнение. При липса на някое от посочените условия – в случая твърдение на жалбоподателя, че между страните по делото няма вземане по търговска сделка – съдът отхвърля молбата по чл. 625 ТЗ поради липсата на задължителна материална предпоставка. Въпросът за качеството на молителя на кредитор на длъжника за парично вземане по търговска сделка, който да иска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, е въпрос по същество на делото. Неправилното му решаване – ако е открито производство по несъстоятелност при липса на материална предпоставка затова – прави решението неправилно, а не недопустимо, като постановено по молба за несъстоятелност, подадена от лице, което не е кредитор на длъжника по търговска сделка. Поради това поддържаният довод за недопустимост на решението е несъстоятелен.
По искането за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК:
С оглед данните по делото е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси: молителят кредитор ли е по търговска сделка, ако вземането му произтича от собствено правно основание и представлява ли парично задължение по търговска сделка по чл. 625 ТЗ, вр. чл. 286 ТЗ вземането на лицето, изпълнило чужд дълг.
Кредиторът [фирма] и длъжникът Б. ресурс” Е. не спорят, че са обвързани от облигационна връзка по предоставени заеми, средствата по които са усвоявани чрез изплащане от кредитора по делегация, от името на длъжника, на задължения на длъжника към негови кредитори във връзка с изграждането на вилно селище ”Св.Анна”.
Като е преценил сключените между страните сделки като търговски, въззивният съд се е съобразил с установената съдебна практика, че когато сделка, сключена между търговци, не попада в кръга на определящите я като търговска сделка с прилагането на обективния критерий, се преценява дали извършената от търговеца сделка, е свързана с неговото занятие с оглед оборване на установената презумпция по чл. 286 ал. 3 ТЗ: Р.№102/08.10.2009 г. по т.д.№60/2009 г. на ВКС, І т.о. и Р.№ 127/05.10.2011 г. по т.д.№ 1027/ 2010 г. на ВКС,ІІ т.о. За да се определи характерът на сделката като търговска, преценката се прави съобразно субективния и обективния критерий по чл. 286 ТЗ. Сключените сделки между страните, които са търговци, са търговски сделки с оглед субективния критерий на чл. 286 ал. 1 ТЗ и тъй като [фирма], която оспорва търговския характер на сделките, не е оспорила и с доказателства не е опровергала презумпцията по чл. 286 ал. 3 ТЗ, че сключените сделки не се намират в причинна връзка с упражняваното от търговеца занятие. Заемателят е търговец и целта, за която са му предоставени от „М. билд” заемни средства и са извършени съответно плащания по делегация на доставчици и изпълнители във връзка с построяването на вак.селище ”Св.Анна”, са за осъществяване на неговата търговска дейност, съгласно вписания в ТР предмет на дейност – покупко-продажба на недвижими имоти. Независимо, че заемът не е сред изброените в чл. 1 ал. 1 ТЗ абсолютни търговски сделки, сключените между страните договори за заем, следва да се определят като търговски сделки. За действителността на договора за заем законът не съдържа изискване за форма и в случая е налице е реално предаване на сумите с оглед реалния характер на договора за заем. Сделките по предоставените заеми имат правната характеристика на презумптивни търговски сделки, като сключени между търговци по см. на чл. 286 ал. 1 ТЗ и при необорване на законовата презумпция на чл. 286 ал. 3 ТЗ.
С оглед изложеното не се касае за длъжник, подал молба по чл. 625 ТЗ, чието вземане произтича от собствено правно основание, нито за вземане на лице, изпълнило чужд дълг, което плащане съставлява правно действие, а не правна сделка и при липса на правен интерес, а за вземане по търговска сделка, затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по първите два формулирани от жалбоподателя въпроси.
Не следва да се допуска касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за значението на Съглашението от 25.04.2013 г., с оглед твърдението на жалбоподателя, че с него е направен опит облигационното правоотношение да се изгради от типа на заемното и твърдението, че споразумението е сключено след плащането. Споразумението е с нотариално заверени подписи на страните на дата 09.05.2013 г., последваща извършените на кредиторите плащания от ищеца по делегация от името на [фирма] за погасяване на задължения на последния към негови контрагенти във връзка с извършваното строителство, и [фирма] – [населено място] не е доказала Съглашението да е сключено на дата, последваща плащанията.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2421 от 19.12.2014 г. по т.д. № 1905/ 2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: