О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 27.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.04.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1344/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№134643/04.11.2015г.,подадена от И. Н. С. и А. Г. С.,чрез пълномощника им адвокат Л. В.,против решение №6487/23.09.2015г. на Софийски градски съд,гражданска колегия,ІІ „в” въззивен състав,постановено по гр.д.№14652/2013г. по описа на същия съд,с което се отменя решение от 09.08.2013г. постановено по гр.д.№60727/2012г. по описа на Софийски районен съд,47 състав и вместо него е постановено:ОСЪЖДА И. Н. С. и А. С. С.,на основание чл.76 ЗС да предадат на [фирма] владението върху следния недвижим имот:частта от 37,4кв.м функционално обособена като ГАРАЖНА КЛЕТКА №108А,разположена върху покрива на част от сутерена на пететажната сграда-гараж с автосервиз и автомивка,построена в дворното място,находящо се на [улица],представляващо УПИ І-15,кв.517 по плана на „Ц. градска част,която част от 37,4кв.м,функционално обособена като гаражна клетка 108А е разположена на нивото на терена и представлява част от дворното място,заключена в контура между точки 1-2-3-4-1 към заключението на вещото лице С. К. ОТ 21.10.2014г.,представляваща неразделна част от решението.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е непарвилно,постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [фирма],София,чрез пълномощника си юрисконсулт Б. О.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че обжалваното решение на първоинстанционния съд е валидно и допустимо,като възражението на ответниците И. С. и А. С. за недопустимост на иска,поради липса на обект на търсената защита е неоснователно.Съдът е посочил,че от неоспореното от страните заключение на вещото лице по изслушаната пред тази инстанция съдебно техническа експертиза,е установено,че процесната гаражна клетка съществува и е част от дворното място, обособена функционално като паркомясто/гаражна клетка/,поради което няма пречка така обособената част от дворното място,което безспорно представлява отделен и самостоятелен обект и няма пречка да бъде обект на търсената защита по член 76 ЗС.След анализа на събраните по делото доказателства,съдът е стигнал до извода,че са налице елементите на фактически състав на член 76 ЗС,като искът е заявен в рамките на преклузивния шестмесечен срок,кредитирайки показанията на свидетелите Л. и Д.,като се установява че към 2012г. фактическата власт,като елемент на владението,е упражнявана от ищеца чрез трето лице,на което процесното място е отдадено под наем.Съдът е приел за установено с доказателствата по делото и фактът на отнемане на владението от страна на ответниците по скрит начин,тъй като последните поискали от ищеца достъп до процесното място за извършване на ремонт на сградата,в която се намира жилището им-за поставяне на скеле,получили от ищеца ключ от вратата към него, на наемателя на ищеца за този период на ремонт е предоставено друго място за паркиране.При този анализ на събраните доказателства по делото,съдът е стигнал до извода,че започналите като търпими действия на ответниците върху процесното място се трансформирали във владение на последните,като започнали да паркират МПС върху същото,впоследствие отказали предаването на ключа на вратата към него на ищеца,както и отправили възражение до последния на 10.09.2012 г.,с което заявили самостоятелни,собственически права върху процесното място.
В изложението си,наречено „обосновка към касационна жалба”,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват/цитирам/:
„ Моля да приемете настоящата като изложение по допустимостта на касационната жалба/чл.284,ал.3,т.1 от ГПК/.
Касационната жалба е допустима с оглед критериите,визирани в разпоредбата на чл.280,ал.1 от ГПК.
Същата повдига пред ВКС спор по въпрос,разрешаващ и уреждащ/формира еднообразна съдебна практика/ по съществен материалноправен въпрос решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд,решаван противоречиво от съдилищата,от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото и свързан с тълкуването и приложението на чл.76 от ЗЗД.
Въпросите,които се повдигат са:
1.Постановил ли е въззивният съд недопустимо съдебно решение,
2.Допуснал ли е въззивния съд нарушение на материалния закон,
3.Допуснал ли е въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила,
4.От кой момент започва срокът на лицето да иска връщането на вещта –от датата на отнемането на вещта или от датата на установяване на този факт.
5.Когато вещта е доброволно предадена/търпими действия/ и не е уговорен срок и начин на връщане,отказът да бъде върната следва ли да се квалифицира като скрито или насилствено отнемане и може ли да се ползва защитата по чл.76 от ЗС.”
Като в останалата част от изложението си касаторите по всички въпроси навеждат доводи,свързани с нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост/виж изл. по втория поставен въпрос/,които представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,както самите касатори посочват,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за това дали обжалваното решение е правилно или не,ще бъде направена след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Преди всичко,съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение №/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по чл.284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от съдържанието на изложението на касаторите,цитирано по-горе,последното не съдържа формулиран правен въпрос по смисъла на посоченото тълкувателно решение.Както и самите касатори заявяват,”повдигат” се пред касационният съд посочените от него в изложението му въпроси и се иска от ВКС да отговори на тези въпроси.За да са налице хипотезите,предвидени в разпоредбата на член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,е необходимо посоченият от касатора правен въпрос,да е разрешен с обжалваното въззивно решение.Освен,че посочените в точки първа до трета като въпроси,всъщност се отнасят до основанията за касационно обжалване,съгласно разпоредбата на член 281,т.2 и т.3 ГПК, тези,съдържащи се в точки 4 и 5 са неотносими към цитираните по-горе решаващи мотиви на обжалваното въззивно решение.
Очевидно,в настоящия случай, липсва формулиран правен въпрос,съгласно т.1 на ТР №182009г. на ОСГТК на ВКС,което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
С оглед изхода на делото,на ответника по касационната жалба [фирма],София,следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 300 лева,представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №6487/23.09.2015г. на Софийски градски съд,гражданска колегия,ІІ”в” въззивен състав,постановено по гр.д.№14652/2013г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И. Н. С. и А. Г. С. да заплатят на „АДИС”,ЕООД,гр.София сумата от 300 лева/триста лева/разноски по делото/ за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: