О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 30.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3426/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 73 от 13.04.2018 г. по гр.д. № 80/2018 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено изцяло решение № 434 от 22.11.2017 г. по гр.д. № 472/2017 г. на Хасковския окръжен съд. С него на основание чл. 124, ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на С. Н. Ф., Е. С. Н., Р. М. Р. и Н. К. Р., че Н. Е. П. и А. А. Л. са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор …. по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-63 от 05.10.2006 г. находящ се в сграда с идентификатор …., разположена в поземлен имот с идентификатор …., с предназначение за търговска дейност, състоящ се от магазин за хранителни стоки с площ 40 кв.м, склад и санитарен възел с площ 62.22 кв.м, с посочена в документа за собственост площ от 102.22 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, който обект представлява партерен етаж от закупената от ищците южна сграда с идентификатор ….; на основание чл. 226, ал.3 ЗЗД е прогласена нищожността на договор за дарение на този имот, обективиран в нотариален акт № …., т…., нот. дело № …. г. на нотариус с рег. № 81; на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД е прогласена за нищожна продажбата на същия имот, обективирана в нотариален акт № …., т…., дело № …. г. на нотариус с рег. № 78.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от С. Н. Ф., Р. М. Р. и Н. К. Р. чрез техния пълномощник адв. Д. Г.. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение поради липса на правен интерес от предявените искове. На следващо място се излагат доводи за неправилност на същото поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост, евентуално – на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречието му с ТР № 5 от 18.05.2017 г. по тълк.д. № 5/2015 г. на ОСГК, или на основание чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК- поради очевидна неправилност.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Н. Е. П. и А. А. Л. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят С. Н. Ф. е бил длъжник по изп.д. № …. по описа на ЧСК З. З. с рег. № 857. На основание дарения, извършено през 2007 г., С. Ф. е придобил правото на собственост върху 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор …. по КК на [населено място], ведно с построената в имота южна сграда с идентификатор …., състояща се от сутерен, представляващ едно общо помещение с площ 105.69 кв.м; партерен етаж, състоящ се от магазин за хранителни стоки с площ 40 кв.м, склад и санитарен възел от 62.22 кв.м; първи жилищен етаж с площ 95.21 кв.м, състоящ се от антре, дневна – столова, кухненски бокс, спалня, санитарно помещение и тераса; втори жилищен етаж с площ 115.43 кв.м, състоящ се от антре, дневна- столова с кухненски бокс, санитарни помещения и две спални; мансарден етаж с площ 115.43 кв.м, състоящ се от антре, дневна- столова, кухненски бокс, две спални, санитарни помещения и две тераси, като дарителите Н. Ф. М. и Р. А. М. са си запазили пожизнено правото да ползват партерния и първия етаж. Този недвижим имот- южната сграда с идентификатор …., ведно с 1/2 ид. част от поземления имот, в който е изградена, са били изнесени на публична продан и с Постановление за възлагане от 05.05.2017 г. са били възложени на ищците по делото Н. П. и А. Л.. Възлагателното постановление е влязло в сила на 19.05.2017 г. и е вписано в Службата по вписванията на 05.06.2017 г. Установено е също, че на 14.10.2013 г. по молба на ЧСИ е наложена възбрана върху същия имот.
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № …., т…., дело № …. от …. г. на нотариус с рег. № 81 в регистъра на НК С. Н. Ф. дарил на сина си Е. С. Н. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор …. по КККР на [населено място], с административен адрес на имота [населено място], [улица], който обект се намира в сграда в ПИ с идентификатор …., с предназначение на обекта- за търговска дейност, състоящ се от магазин за хранителни стоки с площ 40 кв.м, склад и санитарен възел с площ 62.22 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
С договор за продажба, сключен с нотариален акт № …., т…., дело № …. от …. г. Е. С. Н. продал същия имот на Р. М. Р..
Твърдението на ищците Н. П. и А. Л. е било, че дарението, извършено от С. Н. Ф. на неговия син Е. С. Н. е нищожно на основание чл. 226, ал.3 ЗЗД, тъй като мотивът, поради който то е направено, противоречи на закона и на добрите нрави – към момента на извършването върху имота са били вписани две възбрани, и единствената цел на договора е била да се увредят правата на купувачите от публичната продан. Твърдяли са, че договорът за продажба, с който Е. Н. е прехвърлил имота на Р. Р. също е нищожен на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД, тъй като също е извършен с цел да се увредят купувачите.
С отговора на исковата молба ответниците са направили възражение, че върху самостоятелния обект с идентификатор …. не е била наложена възбрана, както и че същият не е бил предмет на публичната продан. Тези възражения са обсъдени от въззивния съд, който е приел, че е била възбранена и изнесена публична продан сградата с идентификатор …. в нейната цялост, включваща сутерен, партерен етаж, два жилищни етажа и мансарден етаж, които са посочени в протокола за опис, в обявлението за публичната продан и във възлагателното постановление, като са описани и помещенията, от които се състоят, поради което няма съмнение, че партерния етаж, състоящ се от магазин за хранителни стоки, склад и санитарен възел също е бил предмет на публичната продан. Приел е, че дарението, извършено от С. Ф. на неговия син Е. Н. е нищожно, тъй като е извършено единствено с мотив да се увредят интересите на купувачите от публична продан. Приел е, че същото е недействително и на основание чл. 452, ал.2 ГПК, тъй като извършено след вписване на възбрана върху имота. Договорът за продажба, с който Е. Н. е продал на Р. М. Р. спорния имот също е преценен като нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави.
Неоснователно е искането на жалбоподателите за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост. Правно неиздържана е тезата на жалбоподателите, че след като ищците са придобили имота на публична продан, за тях липсва правен интерес от провеждането на установителните искове за собственост и за прогласяване нищожността на извършените от длъжника с възложения им имот разпоредителни сделки, тъй като тези сделки били непротивопоставими на купувача от публичната продан по силата на закона – чл. 296, ал.2 ГПК и чл. 254, ал.2 ГПК. Цялото поведение на жалбоподателите след приключване на публичната продан и възлагане на имота на ищците, включително и процесуалното им поведение по настоящото дело, сочи на оспорване на правото на собственост на ищците, придобито от публична продан, и това е достатъчно да обоснове правен интерес от предявяване на установителните искове, с които ищците да защитят правата си.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване поради противоречието му с ТР № 5 от 18.05.2017 г. по тълк.д. № 5/2015 г. на ОСГК. В същото е прието, че ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е била проведена публична продан, ако същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не намира приложение разпоредбата на чл. 92 ЗС. В случая обект на публичната продан е била цялата сграда с идентификатор …., състояща се от сутерен, партер и жилищни етажи, поради което публичната продан се разпростира и по отношение на всеки един от обособените в обема на сградата самостоятелни обекти – нейна съставна част.
Няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК като очевидно неправилно. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, решението трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. При проверка на съдържанието на обжалвания съдебен акт настоящият състав не констатира въззивното решение да е засегнато от такива пороци.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал.3 ГПК на Н. Е. П. и А. А. Л. разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 1000 лв. , съобразно заявеното в отговора искане за присъждането им и представените писмени доказателства, видно от които договореното възнаграждение е заплатено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 73 от 13.04.2018 г. по гр.д. № 80/2018 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА С. Н. Ф., Р. М. Р. и Н. К. Р. да заплатят на Н. Е. П. и А. А. Л. разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 1000/ хиляда/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: