О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
[населено място] ,04,04,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на тридесети март , през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 897 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 пр.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на ДА „ Д. „ против определение № 228 / 20.12.2013 год. по т.д.№ 787 / 2012 год. на състав на ІІ т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане , на основание чл. 280 ал.2 ГПК , касационната жалба на ДА „ Д. „ против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 478 / 22.03.2012 год. по гр.д.№ 3279 / 2011 год. по описа на същия съд . Жалбоподателят оспорва правилността на извода на съдебния състав , че се касае за множество обективно съединени искове ,с цена на всеки под законово изискуемия минимален праг от 10 000 лева по търговски спорове, а и изискуемия от 5 000 лева по граждански спорове , поради което касационното обжалване е недопустимо . За последното жалбоподателят се позовава на правното основание на предявената от ищеца [фирма] претенция – неоснователно обогатяване / чл. 59 ЗЗД /, поради което и предявените за възмездяване разходи , направени от ищеца за опазване вещи на ответника, независимо от различния им вид , обуславят един иск за неоснователно обогатяване с цена сбора от отделните суми . Паралелно навежда и довод, предвид първоначално допуснато касационно обжалване , поради вероятна недопустимост на въззивното решение, че последното само по себе си изключва прилагането на чл. 280 ал.2 ГПК , т.е. нормата не касае недопустимите , а само неправилните съдебни актове .
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба , като споделя наличието на предпоставките за прилагане чл. 280 ал.2 ГПК, възприети от касационния съдебен състав, както и се позовава на непротиворечива съдебна практика по възможността, независимо от фазата на касационното производство, касационната инстанция да приеме за недопустима касационната жалба и прекрати производството на това основание .
Върховен касационен съд , първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
Частната жалба е неоснователна.
Правното основание на претенцията – чл.59 ЗЗД- не изключва възможността за предявяването й чрез самостоятелни,обективно съединени претенции, стига предмета на всяка отделна такава, независимо от общото правно основание и частично съвпадаща обстоятелствена част на исковете, да предпоставя различие в обхвата на дължимото доказване и съответно дължимата от съда преценка и произнасяне. Такова различие в предмета в случая се обуславя от различния вид на твърдените , като спестени за ответника и обогатили го разходи , самостоятелно заявени по размер и в петитума на исковата молба , всеки от които под законодателно предвидения минимум на цената на иска , обуславяща допустимост на касационното обжалване както по търговски , така и по граждански дела – под 5 000 лева.
Несъстоятелен е доводът,че вероятната недопустимост на въззивното решение, предходно възприета от съдебния състав на ІІ т.о. на ВКС , изключва последваща приложимост на чл.280 ал.2 ГПК спрямо касационната жалба . Липсва основание за стеснително тълкуване приложението на разпоредбата само по отношение на неправилни, не и недопустими съдебни актове, още повече, че извършената първоначална преценка на състава е само за вероятна недопустимост.
Следователно, атакуваното определение на състав на ІІ т.о. на ВКС ще следва да бъде потвърдено , като правилно.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 228 / 20.12.2013 год. по т.д.№ 787 / 2012 год. на състав на ІІ т.о. на ВКС .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :