О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
Гр.С., 05.04. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4458 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. С. срещу решение №.160/25.04.16 по г.д.№.868/15 на Пазарджишки окръжен съд – с което, след частична отмяна на решение №.907/29.11.13 по г.д.№.4822/14 по описа на РС Пазарджик, е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ГПК, че Г. Д. С. дължи на К. Д. С. 6666,66евро невърнат паричен заем по договор от 9.05.07г.
Ответната страна К. Д. С. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.422 ГПК за частично основателен и е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено, че Г.С. дължи на К.С. на основание договор за заем и наследствено правоприемство сума в размер на 6666,66евро. За да достигне до този извод е приел, че по силата на договор за заем от 9.05.07 майката на страните Р. Катова предоставила в заем на сина си Г. С. сумата 20000евро срещу задължение за връщането й в срок до 9.05.12г.; на 23.09.08 тя починала в Република България; към момента на откриване на наследството била в брак с Р. Б. – сключен на 31.05.05 в М. С. Д., Италия, при условията на разделност – като според италианското право съпругът й попада сред законните й наследници. По делото не е установено договорът да е бил трансформиран в дарение или задължението за връщане на заема да е било опростено. При това положение вземането на наследодателя за невърнатата в срок сума е преминало към наследниците му. Относно разпределяне на наследствените дялове приложимо е българското право – доколкото наследодателката е починала в Република България. В случая наследниците са трима и съобразно чл.9 ал.1 ЗН съпругът наследява част, равна на всяко дете. Квотите не следва да се определят съобразно чл.19 СК/отм./, доколкото такова искане не е правено в хода на процеса и във възраженията във въззивната жалба. При това положение делът на всеки наследник е 1/3 и ищецът – в качеството си на наследник на майка си Р.Катова – има изискуемо вземане срещу ответника в размер на 6666,66евро.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.160/25.04.16 по г.д.№.868/15 на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Д. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].30, вх.А, ет.4, да плати на К. Д. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].47, ет.3, 500лв. /петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: