Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
4770_16_opr_288_124gpc_79zs
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
С.,09.05. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.
В. Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
гр. дело N 4770 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на
Производството e oбразувано по касационна жалба на М. А. А. срещу въззивно решение № 760 от 08.06.2016 г. по възз. гр. д. № 449 /2016 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 27.11.2015 г. по гр.д. № 4861 /2015 г. на Варненския районен съд, г.о., 10 с-в., с което е отхвърлен установителен иск на жалбоподателя М. А. срещу Т. Р. В. за установяване на право на собственост на недвижим имот – апартамент в [населено място] на основание придобивна давност и е уважен иск на Т. В. срещу М. А. с правно основание чл.108 ЗС за същия имот.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Т. Р. В. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд след като е обсъдил основанията на исковете, отговорите на ответниците, доводите във въззивната жалба и установените релевантни факти въз основа на преценка на събраните по делото доказателства, е приел следните правни изводи:
По иска на М. А. с правно основание чл.124 ГПК :
Доводите за нищожност на договора за продажба на апартамента са неоснователни поради липсата на представени допустими доказателства за фидуциарния характер на сделката. Регламентираният в чл.152 ЗЗД специален състав на недействителност е аналог на симулацията като основание за нищожност. Симулацията на волеизявлението подлежи на доказване единствено с писмени доказателства според нормата на чл.165,ал.2 ГПК. Не се твърди и не се доказва съставянето на обратно писмо, а оспорването е извършено от страна по сделката, която е могла да се снабди с такова, в което привидността е ясно и категорично изразена, но не е (не се е снабдила).
Не са представени доказателства и за съставянето на „начало на писмено доказателство” (предвидено в чл.165,ал.2 ГПК), нито за унищожаването на такова, нито е направено искане за събиране на такива доказателства и за разкриване на твърдяната от М. А. симулация, поради което не би трябвало да бъдат ценени събраните по делото свидетелски показания за тези факти на разпитаната от първоинстанционния съд свидетелка на М. А. Д. Х., която е допусната единствено за факта на осъществяваната от М. А. фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене. Но дори и да бъдат ценени, то твърденията не са доказани. От една страна следва да бъдат съобразени близките отношения на ищеца и свидетелката и това, че нейните твърдения не се подкрепят от никакви други доказателства, за което въззивният съд е изложил подробни съображения, основани на преценка на останалите събрани по делото доказателства.
Не следва да бъде ценен като обратно писмо или начало на писмено доказателство становището в частната жалба на Т. В. по ч.гр.д. № 1217 /2015 г., което не съдържа изявления за относно симулативността на сключения договор за покупко-продажба от 11.03.1997 г., нито съдържа други изявления, които могат да бъдат възприети като индиция, че вероятно договорът е симулативен, противно на твърденията на ищеца.
След като не е доказана нищожност на договора за покупко-продажба, той е породил вещноправен ефект и Т. В. е собственик.
Не е доказано придобиването на имота от М. А. чрез давностно владение след 01.12.1999 г. :
Въззивният съд приема, че ретистрацията от М. А. на адреса на апартамента като постоянен адрес не е израз на своене.
Въз основа на преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че. Също така: М. А. не е живял на адреса, но приема, че дори да е живял, не е доказан субективният момент на владението: той е бил допускан в имота от родителите си, които са имали учредено от Т. В. вещно право на ползване. В случаите, при които упражняването на фактическа власт върху вещта е започнало на основание, което предполага владението на друго лице, както е в случая, за да превърне с едностранни действия държането във владение, владелецът трябва да обективира спрямо собственика намерението да владее имота за себе си. За да настъпят последиците на придобивната давност, трябва да се докаже трансформиране на владението в такова на пълноправен собственик и извършване на действия по отблъскване на упражняваното от собственика владение. Тези действия трябва да бъдат доведени до знанието на действителния собственик.
Инициирането от М. А. на производство по обстоятелствена проверка е демонстрация за промяна на намерението , но това е станало на 20.08.2012 г., а исковата молба е подадена в съда на 30.04.2005 г. и за периода между двете дати изискуемият 10-годишен срок не е изтекъл, поради което не е доказан наведеният от М. А. придобивен способ.
По насрещния иск на Т. В. с правно основание чл.108 ЗС :
Не е установена нищожност на договора, с който Т. В. е купила процесния апартамент през 1997 г., нито придобиване от страна на продавача М. А. и родителите му след това. Не се спори и е установено, че М. А. владее имота. М. А. не установява правно основание за това. Следователно искът е основателен.
Жалбоподателят е извел следните правни въпроси, отграничени от доводи за неправилност и е приложил опис на съдебни решения и определение, без да изложи твърдения по кой от въпросите разрешенията на въззивния съд на кое от разрешенията в съдебните решения противоречат:
1. Процесуалноправен въпрос: допустимо ли е съдът да основава своето решение на вероятности и погрешно възприета обстановка факти относно релевантните факти.
Въпросът не е е обуславящ, видно от изложеното за съдържанието на мотивите на въззивното решение, то не е основано на вероятности, а на факти, чието значение за спора е посочено и които са приети за установени въз основа на преценка на доказателствата, за които е прието, че са допустими. Посочено е и кои релевантни факти не са установени, тъй като не са посочени и събрани доказателства за тях или събраните доказателства са недопустими.
Доколкото във въпроса се съдържа твърдение за необоснованост на въззивното решение, то това е довод за неправилност (по чл.281,т.3 ГПК), който не подлежи на разглеждане в производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото, в което се извършва преценка за наличие на основания за допускане на касационно обжалване.
2. Процесуалноправен въпрос: длъжен ли е въззивният съд да извърши пълна и всестранна преценка на събраните по делото доказателства, в частност на гласни доказателства и да не кредитира свидетел само защото е в близки отношения с една от страните. Визирани са показанията на свидетеля Д. Х..
Първият въпрос е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства, включително на тяхната допустимост.
Вторият въпрос не е обуславящ. На първо място защото въззивният съд е изложил мотиви, че не следва да съобразява тези показания на свидетеля Д. Х., които тя е дала за обстоятелства, за които не е била допусната и за които свидетелски показания са недопустими (за симулация при липсата на обратно писмо и начало на писмено доказателство и на доказателства за унищожаването на такова (чл.165,ал.2 ГПК).
На второ място и както беше посочено за съдържанието на въззивното решение: мотивите на съда, че в тази част освен поради тяхната недопустимост показанията не следва и да се кредитират, са евентуални, за подсилване на мотивите за недопустимост. Но и в тази част те са в съответствие с правилото на чл.172 ГПК – съдът е изложил мотиви както 1) за заинтересованост на свидетеля за изхода от спора в полза на ищеца поради близките отношения между ищеца и свидетеля, така и 2) за това, че в съответната част те не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
3. Материалноправен въпрос: задължително ли е, за да има владение по смисъла на чл.68 ЗС, едно лице да живее в имота непрекъснато.
Въпросът не е обуславящ, както беше посочено, съдът не е приел такъв правен извод, а фактически извод, че по делото не е установено твърдението на ищеца, че е живял в процесния имот непрекъснато в посочения от него период от време.
Въпросът, който е обусловил извода, че в полза на ищеца не е изтекла придобивна давност, е, че от момента, в който той е проявил намерение за своене (20.08.2012 г.), до предявяването на иска (30.04.2015 г.), не е изтекъл предвиденият в чл.79 ЗС период от време.
Съдът е приел, че след като е прехвърлил собствеността на апартамента на ответника Т. В. , ищецът М. А. (по иска по чл.124 ГПК) е упражнявал фактическа власт, доколкото е бил допуснат в имота от родителите си, в чиято полза собственикът Т. В. е учредила пожизнено право на ползване и не е променил намерението си за своене преди инициирането си на производство по обстоятелствена проверка за признаване на право на собственост, което е станало едва на 20.08.2012 г., а исковата молба е депозирана в съда на 30.04.2015 г.
4. Процесуалноправен въпрос: ако страната, домогваща се да докаже симулация, не разполага с обратен документ, допустимо ли е да представи „случаен” документ, изходящ от другата страна, от съдържанието на който може да се предположи, че съгласието е било привидно; При наличие на документ или изявление на противната страна пред държавен орган (съд), които разколебават изразената воля или пораждат съмнение за привиден характер на договора, допустимо ли е пълното съдържание на действителната им воля да бъде разкрита с гласни доказателства; в изявленията пред държавния орган трябва ли непременно да бъде направено пълно признание за симулация или е достатъчно съдържанието му да дава основание да се приеме,че такава е възможна.
Визира се частна жалба на Т. В. (на л.109 и л.177 по делото на В.) срещу определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на М. А., който се разглежда в настоящото производство.
Въпросите са по приложението на чл.165,ал.2 вр. чл.164,ал.1,т.2 ГПК, свързани с твърдението на ищеца, че е извършил продажбата на процесния апартамент като обезпечение на паричен заем. и с опита му да опровергае съдържанието на официален документ – нотариалният акт за продажба, по който е страна (продавач), със свидетелски показания, за което и двете инстанция са изложили доводи за недопустимост.
Въпросите не са обуславящи, както беше посочено, въззивният съд е приел обосновано, че визираният документ не е с твърдяното от М. А. съдържание и че не е доказано нито съставянето, нито унищожаването на „обратно писмо” и на „начало на писмено доказателство” (по чл.165,ал.2 ГПК).
Към това следва да се добави и че във въззивната жалба няма довод за процесуално нарушение – че за симулация не са допуснати допустими свидетелски показания.
Поради изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
Поради изхода от спора на М. А. не следва да се присъждат разноски., а искането на Т. В. за присъждане на разноски – възнаграждение за процесуално представителство е основателно и следва да бъде уважено за сумата 1 100 лева, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 760 от 08.06.2016 г. по възз. гр. д. № 449 /2016 г. на Варненския окръжен съд, г.о.
Осъжда М. А. А. да заплати на Т. Р. В. сумата 1 100 (хиляда и сто) лева разноски – възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.