О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 13.04.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1065 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на EТ „Б” – Б. И. К. чрез адвокат Д срещу решение № 206/08.07.2009 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по гр.д. № 368/2009 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, уважаващо иск срещу касатора за сумата 1700 лв. – равностойност на доставени и незаплатени стоки, 549.45 лв. – лихва за минало време до предявяване на иска, с лихви върху главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане и разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата не взема становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПОС са предявни искове от „Д” ЕО. срещу EТ „Б” – Б. И. К. за сумата 1700 лв. – равностойност на доставени и незаплатени стоки, лихва за забава за минало време до предявяване на иска – 549.45 лв. и законна лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Исковете са уважени от ПОС, чието решение е потвърдено от ПАС. ПАС е приел, че ищецът е доставил на ответника стоки на обща стойност 2428.38 лв., описани в приложена фактура, платена от ответника частично – за 728.38 лв. Останали са неразплатени стоки за 1700 лв. по тази фактура и за тази сума предявеният иск по чл.327 ал.1 ТЗ е основателен, както и иска по чл.86 ЗЗД.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът в изложението си за допускане на касационно обжалване формулира два въпроса, относими най-общо към приетата фактическа обстановка и основателност на исковете, а именно: кредитиране на писмени доказателства, изхождащи от страна по делото и основателност на претенция за изпълнение по двустранен договор. Следователно, не се формулира конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В касационната си жалба и в изложението си касаторът поддържа най-общи доводи за неправилност на обжалваното решение, свързани с доказателства – фактура и извлечение от сметка, които не е оспорил при представянето им /дори не е взел становище по тях/, което не може да се приеме като конкретизиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не са изложени никакви доводи, обуславящи наличието на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Самото позоваване на този текст не е основание за приложението му.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 206/ 08.07.2009 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 368/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.