О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 30.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 81 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 14645/11. ХІ.2008 г. на И. и Е. Т. от Б. , подадена чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. А от АК Б. , против въззивното решение № V* на Бургаския ОС, ГК, от 9. Х.2008 г., постановено по гр. д. № 492/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 686 на РС Б. от 10.ІV.2008 г. по гр. д. № 3128/07 г. С последното, като неоснователен, е бил отхвърлен иска на двамата касатори с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. І-во ЗЗД, предявен срещу Т. „Ф” /в ликвидация/-гр. Бургас за заплащането на сума в размер на 10 000 лв., претендирана като недължимо платен ДДС по нотариално оформен договор за продажба на недвижим имот.
Оплакванията на касаторите И. и Е. Т. от Б. са за постановяване на атакуваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението и на трите основания по чл. 281, т. 3 ГПК за касирането му като неправилно, поради което те претендират отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който искът им срещу Т. „Ф” /в Л./ да се уважи в предявения размер, както и да им бъдат присъдени всички направени по делото съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване, касаторите И. и Е. Т. от Б. поддържат, че същественият материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС бил този „за правилното тълкуване на клаузите на процесния договор и изясняването на действителната договорна воля по смисъла на чл. 20 ЗЗД”, а също и този за обвързващата сила на наддавателното предложение, „спечелило търга и по отношение на двете страни – продавач и купувач”, по който въпрос обаче нямало съдебна практика и затова, наред с тази по т. 1, налице била и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Същевременно се изтъква в изложението, че с обжалваното свое въззивно решение Бургаският ОС се е произнесъл и по съществен процесуалноправен въпрос, свеждащ се до това разполага ли той със служебен почин да се произнася по нищожността на сделките, когато това е „от значение за правилното разрешаване на делото”.
Ответната по касация Т. „Ф” /в ликвидация/ – гр. Б. писмено е възразила по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК чрез процесуалните си представители адвокатите М. К. и Е. А. от АК Б. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на И. и Е. Т. .
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на И. Г. Т. и Е. Д. Т. – двамата от Б. , да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския ОС, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, тъй като в случая не е било надлежно обосновано приложното поле на касационното обжалване по трите пункта на тяхното нарочно изложение. Съображенията за това по-конкретно са следните:
Няма характера на съществен материалноправен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, този „за правилното тълкуване на клаузите на процесния договор и изясняването на действителната договорна воля по смисъла на чл. 20 ЗЗД”, тъй като нарушението на материалния закон /в случая на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД/ съставлява отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. І-во ГПК, но не обосновава приложно поле на касационната обжалване в хипотезата на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Друг е въпросът, че решенията на отделните състави на ВКС, респ. на ВС /до 1996 г./, постановени до 1.ІІІ.2008 г. не попадат въобще в хипотезата на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В равна степен констатацията за непосочване на съществен материалноправен въпрос се отнася и досежно инвокираният от двамата касатори допълнителен довод, че въззивният съд „неправилно се е произнесъл по въпроса за обвързващата сила на наддавателното предложение, спечелило търга”, доколкото незаконосъобразността на обжалвания съдебен акт по съществото на спора – като едно от трите лимитативно установени основания за касирането му – не може по никакъв начин да се отъждествява с въпрос, който да удовлетворява и двете кумулативни изисквания на законодателя, а именно: да е от значение за точното прилагане на закона, но заедно с това и да е релевантен за развитие на правото въобще. В заключение, неоснователен е и третият довод на касаторите И. и Е. Т. в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 5 ГПК, че с атакуваното свое решение въззивният съд се е произнесъл – отново в противоречие с практиката на ВКС – и по същественият процесуалноправен въпрос досежно това разполага ли той /решаващия съд/ със служебен почин да следи за валидността на всяка една правна сделка, като тази, от която конкретно е произтичала облигационната им претенция по чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу ответната кооперация, ако това е обстоятелство, което е „от значение за правилното разрешаване на делото”, т.е. независимо от това релевираната ли е била нищожността още в исковата молба или на този порок на процесната сделка се е позовал ответникът в изрично свое възражение. Ноторно е положението в доктрината, както и в юриспруденцията, че щом като нищожността настъпва по право, не съществува никакъв ред за нейното предявяване, а оттам – че съдилищата са длъжни служебно да следят за това могла ли е обективно дадена сделка да произведе целеното с нея правно действие. Недопустимо, в разрез с базисната постановката на чл. 280, ал. 1 ГПК обаче, е паралелно да се поддържа в изготвеното от касаторите изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че бил налице отказ на въззивния съд „да се произнесе по тези спорни въпроси” – от една страна, а в същото време, от друга страна, да се признава, че довод за нищожност на процесната продажба на недвижим имот от 6.VІІІ.2007 г. не е бил правен от която и да е от страните по облигационния спор.
С оглед изложеното се налага извод, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от И. и Е. Т. въззивно решение на Бургаския ОС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V* на Бургаския окръжен съд, ГК, от 9. Х.2008 г., постановено по гр. д. № 492/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2