О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София, 11.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1243 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Л. П. против решение № 403/13.10.2011г. по гр.д.№ 719/2011г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 581/17.06.2011г. по гр.д.№ 5701/2011г. на РС – Пазарджик. С последното по иск, предявен от Й. Н. К. е определено место за преминаване на суперфициарния собственик на втория етаж от жилищната сграда С. Л. П. през дворното место, в което е построена с идентификатор 555155.501.495 от кадастралната карта на [населено място] съобразно вариант 3 от допълнителното заключение на СТЕ от 09.05.2011г. Със същото решение е уважен и иска на К. против касатора по чл. 109 от ЗЦД, като той е осъден да премахне изградената стопанска постройка /навес/ в североизточната част на същото дворно место
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на предявеният иск поради това, че има влязло в сила решение, с което е определена площта за преминаване и за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл.32, ал.2 и чл. 64 и чл. 109 от ЗС
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не са формулирани въпроси, но се акцентира върху това дали суперфициарния собственик може да ползва дворното место и в какъв обем. Представени са решение № 2204/2003г. по гр.д.№ 2246/2002г. на ВКС ІV гр.о., с което е оставено в сила решение на въззивния съд по иск по чл. 109 от ЗС, предявен от Й. К., с което е отхвърлен иска за премахване на стълбището, което било поставено на разстояние от жилищната сграда.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като не е формулиран правен въпрос нито за доводът за недопустимост на решението по първия иск, нито по втория въпрос, а и решението не противоречи на ТР № 31/1984г. на ОСГК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото се установява следното: Ищцата е собственик на дворното место, първия етаж от жилищната сграда и гараж на основание дарение от родителите си Н. А. Н. и Ц. И. Н., видно от н.а. № 166, т.13/1992г. Преди това прехвърляне, с н.а. № 153,т.ІІІ/1959г. Н. Н. е отстъпил право на строеж за втория жилищен етаж на Л. П..С.. Той и съпругата му Т. П. С. даряват на касатора /ответник по исковете/ С. Л. П. втория жилищен етаж с н.а. № 102,т.ІІІ/15.03.1994г. С решение от 1966г. по гр.д.№ 265//1966г. на Пазарджишки РС е определен терен от дворното место, който да ползват суперфициарните собственици на втория етаж. Първата СТЕ е показала графически определения за ползване терен.
Съдът е приел, че иска е допустим поради това, че сега производството е между други лица и защото и отворен вход за втория етаж от североизток. Определен е терен за ползване според вариант трети от заключението на вещото лице. Тъй като в местото до североизточния ъгъл на двора, ответникът е поставил навес, чието премахване се иска от ищцата, съдът е приел, че ответникът няма право да поставя навес в чуждо место. Правото му по чл. 64 от ЗС включва правото да ползва двора до колкото е необходимо, за да ползва етажа си, но не му дава право да монтира навес в него дори той да попада в терена, определен за ползване с решението от 1966г.
Въпросът за допустимостта на първия иск е поставен в контекста на това, че ищцата не била съсобственик в какъвто случай би имала право да иска разпределение на ползването, а е собственик на дворното место. Предявеният иск е квалифициран от съда като такъв по чл. 64 от ЗС за определяне на необходимия терен за преминаване на ищеца и по този иск се е произнесъл съда. Не е предявен иск по чл. 32, ал.2 от ЗС. Решението от 19966г. за определяне на терен за ползване от суперфициарния собственик е постановено между праводателите на страните и те са обвързани от силата на присъдено нещо на решението /чл. 298, ал.2 ГПК/. Отварянето на нов вход от север и изграждане на стълби пред него обаче е ново обстоятелство, което сочи на допустимост на новия иск.
Поставеният въпрос дали суперфициарния собственик може да ползва дворното место и в какъв обем е относим към иска по чл. 109 от ЗС. Този въпрос обаче е разрешен в съответствие със съдебната практика – Р № 363/17.10.2011г. по гр.д.№ 663/2010г. І гр.о., постановено по чл. 290 от ГПК. С тази практика се приема, че ако в акта, с който е отстъпено правото по чл. 63 ЗС, не е постановено друго, правото на суперфициарния собственик се ограничава само до правомощията, установени с чл. 64 ЗС – ползуване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която му осигурява нормален достъп до сградата, включително до входа й, и за поддържането й в нормално и годно за ползуване състояние.Затова възивното решение не противоречи на приложеното към изложението към касационната жалба решение № 2204/2003г. по гр.д.№ 2246/2002г. на ВКС ІV гр.о., постановено по отменения ГПК. Осигуряването на ползването на дворното место по чл. 64 от ЗС във всички случаи предполага и ограничения на правото на собственост върху дворното место. Незастроената част от мястото обаче не може се ползва от суперфициарния собственик за такива дейности, които биха лишили от съдържание правото на собственика на земята, като например поставяне на навес, създаване и поддържане на тревна площ и цветя и др.
Съдът се е съобразил със задължителната съдебна практика и правилно е отбелязал, включително и в диспозитива, че не се касае за терен за ползване от суперфициарния собственик, а за терен за преминаване, т.е върху определеното за преминаване место от ответника, той няма самостоятелно вещно право на ползване, което изключва правото на собственика на терена. Въззивното решение не е постановено в противоречие с ТР № 31/1984г., с което са дадени разяснения, че иска по чл. 109 от ЗС е допустим и срещу съсобственик, или собственик на съседен имот, когато е извършено строителство без строителни книжа, или в отклонение на строителните книжа. Процесният навес е изграден без строителни книжа върху дворно место, което е чужда собственост и това е достатъчно, за да се приеме, че създава пречки на собственика на терена да упражни правото си на собственост. Уважаването на иска за премахването му не противоречи на задължителната съдебна практика, на която се позовава касатора.
Предвид изложеното и по двата иска не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не са обосновани основанията за допускане по нито един от двата иска. Съобразно този резултат, касаторът следва да бъде осъден да заплати претендираните от ответницата деловодни разноски до доказания размер с договора за правна помощ – 84 лв.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 403/13.10.2011г. по гр.д.№ 719/2011г. на Окръжен съд – Пазарджик по касационна жалба, подадена от С. Л. П..
ОСЪЖДА С. Л. П. да заплати на Й. Н. К. деловодни разноски в размер на 84 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: