О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 276
София, 14.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.01.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 902/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Е. Х. Т. И. упражняващ търговска дейност под фирма ” Х.-Х. ИВ.”, гр. Т. против въззивно определение на Търговищкия окръжен съд № 395 от 05.11.2009 год., постановено по в. ч.гр. д. № 325 /2009 год., с което е отменено като неправилно определение на Търговищкия районен съд № 1* от 18.09.2009 год., по ч.гр.д. № 1246/2009 год. за допускане обезпечение на бъдещите искове на настоящия частен жалбоподател, в качеството му на ищец, основани на чл. 327, ал.1 ТЗ за сумата 10 999.54 лв. и на чл.294, ал.1ТЗ за заплащане на 4750.61 лв. срещу „ Н.” Е. , гр. С., чрез налагане запор до размер на 15 750.15 лв. върху банковата сметка на дружеството в „ ЮН.” АД, гр. С., обезсилена е издадената обезпечителна заповед и е отхвърлена като неоснователна молбата за допускане на обезпечение по реда на чл. 390 ГПК, във вр. с чл.391, т.1 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал. 3,т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК частният жалбоподател е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че разрешеният от въззивната инстанция въпрос на процесуалното право, обусловил решаващите и мотиви и крайния изход от делото – за предпоставките за отмяна на допуснатото обезпечение на бъдещ иск и за обезсилване на обезпечителната заповед се разрешава противоречиво от съдилищата по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, като същевременно този въпрос се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта и алтернативно основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана в частното въззивно производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Обжалваното определение не е от категорията съдебни актове, постанови във въззивното производство, за които законодателят е предвидил, че подлежат на инстанционен контрол пред ВКС.
Постановените в обезпечителното производство определения са несамостоятелни и с привременен по отношение съдебното исково производство по обезпечения иск характер, което изключва и преграждащия им за същото ефект, дори когато е отказано обезпечението.
Доколкото, пък, самата цел на обезпечителното процес е не да даде конкретно разрешение на възникналия правен спор, а единствено да гарантира изпълнение на постановеното в исковото производство във вр. със същия решение, то това същото се явява неотносимо към самия предмет на делото, поради което съдебните актове по гл. ХХХІV от действащия ГПК, с които се допуска или се отказва обезпечение не попадат и във визираната от законодателя в чл.274, ал.3,т.2 ГПК категория определения, с които „се разрешават по същество други производства” .
Или, както това изрично е възприето и в т.6 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, приложимо в тази си част и към новата процесуална уредба на обезпечителното производство по действащия ГПК, аналогична по съдържание на съществуващата по ГПК/ отм./, касационната инстанция се произнася по определенията по чл.389 и сл. ГПК само, когато те за първи път са постановени от въззивната инстанция, какъвто несъмнено не е разглежданият случай.
Следователно щом настоящият частен жалбоподател не е носител на правото на жалба – положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, то подадената от последния частна касационна жалба е процесуално недопустима и за касационната инстанция отсъства процесуална възможност да се произнесе на въведените с нея оплаквания.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на Върховният касационен съд, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частната жалба на Е. Х. Т. И. упражняващ търговска дейност под фирма ” Х.-Х. ИВ.”, гр. Т. против въззивно определение на Търговищкия окръжен съд № 395 от 05. 11. 2009 год., постановено по в. ч.гр. д. № 325 /2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: