О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
гр. София, 15.07.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 163 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
В. Г. Г.-Й., чрез пълномощника й адвокат Ел. Н., обжалва в срок въззивното решение от 22.11.2010 год. по гр. д. № 1079/2010 год. на Варненския окръжен съд. С него е обезсилено първоинстанционното решение от 19.03.2010 год. по гр. д. № 1817/2007 год. на Варненския районен съд в частта му, с която е прието за установено по отношение на Г. П. Т., Т. П. Т. и Д. А. Т., че В. Г. Г.-Й. е собственик на 1/3 ид. ч. от реална част с площ 36.48 кв. м. от дворното място, представляващо дворищен парцел № * в кв. 712 по плана на трети микрорайон на [населено място], цялото с площ 232 кв. м., върху което попада част от търговски обект – ресторант и представляващо бивше незастроено дворно място, заключено между буквите А. и очертано в червен цвят на приложената на л. 187 от делото скица на вещото лице, както и в частта му, с която е отхвърлен предявения установителен иск за разликата до претендирания размер от 50 кв. м. и производството по делото в тези му части е прекратено. Със същото въззивно решение е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата му част, с която е отхвърлен иска на касаторката против същите ответници за предаване на владението върху 1/3 ид. ч. от построения в горното дворно място търговски обект – ресторант с площ 94 кв. м., подробно описан, и за отмяна на нот. акт № */2001 год. в тази му част.
Касаторката поддържа оплаквания за недопустимост на въззивното решение в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното производство, с доводи за просрочие на въззивната жалба на ответниците по иска, с искане за обезсилването му. Евентуално поддържа становище и за неправилност в тази му част, както и в останалата му потвърдителна част по съображения за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искане за отмяната му и вместо това предявеният от нея ревандикационен иск относно търговския обект – ресторант бъде уважен. Претендира и заплащане на направените по делото разноски.
В изложението към касационната жалба е релевирано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа се от касаторката, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, формулирани подробно в т. т. 1-8 в противоречие с цитираната и представена практика на ВС и ВКС.
В представените писмени отговори ответниците, чрез адв. Н. З., и третото лице, техен помагач Т. Н., оспорват наличието на основанието за допускане на касационното обжалване, респ. оспорват жалбата по същество. Претендират и направените съдебни разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Същата е подадена на 29.12.2010 год., при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, изменен с ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год., и по аргумент за противното от параграф 25 ПЗР на ЗИД ГПК това е приложимият закон при преценката дали подлежи на касационно обжалване въззивното решение. Съгласно тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Цената на предявения при действието на отменения ГПК /на 19.08.2005 год./ иск по чл. 108 ЗС – за предаване владението на 1/3 ид. ч. от построения в съсобствения имот търговски обект – ресторант, съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” от същия се определя от 1/4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – 1/4 от пазарната цена на имота. Видно от представеното удостоверение № 57 от 13.01.2006 год. на [община] търговският обект е с данъчна оценка в размер на 50 415.60 лв., поради което и цената на иска за собственост с предмет 1/3 идеална част /при данъчна оценка на същата в размер на 16 805.20 лв./ възлиза на сумата 4 201.30 лв., т. е. под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер. Въпросът за цената на иска е бил предмет на определението от 31.08.2006 год. по гр. д. № 1860/2005 год. на Варненския окръжен съд, с което е определена и родовата компетентност за разглеждането на спора от районния съд, на който делото е било изпратено, като горното определение е оставено в сила и от Варненския апелативен съд по ч. гр. д. № 448/2006 год. Горният извод не се променя и ако се приеме, че е предявен и установителен иск за признаване на касаторката за собственик на 1/3 ид. ч. от частта с площ 50 кв. м. от дворното място /доколкото е допустим такъв иск при положение, че то е застроено с търговския обект/, тъй като и неговата цена е под минималния размер, предвиден в закона, видно от удстоверението за данъчна оценка от 2001 год., представено по същото гр. д. № 1860/2005 год. на В..
Поради горните съображения решението по въззивното дело с цена на иска под 5 000 лв. не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и не следва да се обсъжда въпроса за наличие на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване.
С оглед този изход на настоящето производство касаторката дължи направените от другата страна разноски в размер на 1 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Г. Г.-Й., чрез адвокат Ел. Н., против въззивното решение № 1396 от 22.11.2010 год. по гр. д. № 1079/2010 год. на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА същата на касаторката.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 163/2011 год. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.
Осъжда В. Г. Г.-Й. да заплати на Д. А. Т., Г. П. Т. и Т. П. Т. направените от тях разноски в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторката, на която се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: