О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София, 16.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.04.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1662 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на В. Л. Л. и С. В. Л. против въззивното определение на Великотърновския апелативен съд № 398 от 28.11.2012 год., по в.ч.гр. д. № 525/2012 год., с което е потвърдено разпореждане на Ловешкия окръжен съд № 1191 от 28.09.2012 год., по гр.д.№ 135/2012 год. за връщане на подадената от настоящите частни касатори частна жалба срещу определение на Л. № 675 от 21.08.2012 год., постановено по същото дело.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила-чл.262, ал.2, т.2 ГПК,във вр. с чл.261, ал.1, т.4 ГПК и чл.275, ал.2 ГПК. Основно частните касатори изразяват несъгласие с извода на въззивния съд, че констатираната по реда на чл.262, ал.1 ГПК, във вр. с чл.261, ал. 1,т.4 ГПК нередовност на частната им въззивна жалба не е отстранена в указания им срок, позовавайки се на датата на приложената вносна бележка и тази на квитанцията на пощенската разписка, която удостоверява изпращането и за прилагане като удостоверителен документ по делото.
В инкорпорирано в съдържанието на частната касационна жалба изложение на основанията за достъп до касационен контрол, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, частните касатори се позовават на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържат, че разрешеният от въззивния съд значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право, свързан с погрешното твърдение на съдебния състав, че таксата не е заплатена е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като води до прекратяване на производството по делото и отнема възможността за обжалване на първоинстанционния съдебен акт.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище по същата в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно конституирана страна в процеса и срещу подлежащ на факултативен касационен контрол съдебен акт на въззивен съд, от категорията определения, посочени в чл.274, ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
Съгласно създадената с действащия ГПК уредба на касационното производство, приложима и в хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК, осъществяваният от ВКС касационен контрол е факултативен и се предпоставя от наличие на разрешен от въззивния съд конкретен материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, който обусловил решаващите правни изводи, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, се явява значим за крайния правен резултат по делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Според задължителните за съдилищата постановки в т.1 на ТР № 1/19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС изричното формулиране на този специфичен за разглеждания правен спор въпрос на материалното и/ или процесуално право е възложено в изключителна тежест на касатора, в чието задължение законодателят е поставил и аргументирането на съответния селективен критерий, на който същият се позовава.
Следователно обстоятелството, че в настоящето производство частните жалбоподатели въобще не са поставили конкретен правен въпрос, който да е значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК за крайния изход на делото, а и визираното от тях основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано единствено с бланкетното му възпроизвеждане е достатъчно, за да се откаже допускане на частната касационна жалба до разглеждането и по същество.
Що се касае до изложеното от частните касатори оплакване за неправилност на обжалваното въззивно определение, то дори и същото да е евентуално основателно, липсата на процесуална възможност за отъждествяване на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК с предпоставките за достъп до касационен контрол, установени с нормата на чл.280, ал.1 ГПК, изключва относимостта му към допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че изводите на Великотърновския апелативен съд по същество, които са обосновали връщане на въззивната жалба и на необосноваността и процесуалната незаконосъобразност на които частните касатори се позовават, не са основани на тълкуването на приложимите правни норми, а на обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото, поради което не биха могли да бъдат определение като твърдение за произнасяне по значим правен въпрос, прецизирането на който е в правомощията на касационната инстанция, по арг. от т. 1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновския апелативен съд № 398 от 28.11.2012 год., по в.ч.гр. д. № 525/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: