3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София, 17.03.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 976 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Г. Б. срещу решение № 6447 от 16.09.15г.по в.гр.дело № 11907/14г.на Софийски градски съд.С него е отменено решение № ІІ-64-16 от 4.03.14г. по гр.дело № 40 936/13г.на Софийски районен съд,64 състав в частта,с която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ,предявени от същата страна против [фирма] и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени. Със същото решение И. Г. Б. е осъден да заплати на [фирма] сумата 460 лв – разноски по делото за първоинстанционното производство и сумата от 526.76 лв – разноски за въззивното производство.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: 1.Ограничен ли е въззивният съд от посочените във въззивната жалба отменителни основания,касаещи правилността на първоинстанционното решение и за да се произнесе по направените възражения за неправилност на решението,с което се уважат исковете по чл.344 КТ ,съдът следва ли да отговори на всички искания и възражения на страните,както и да изложи правни изводи във връзка с установените фактически обстоятелства; 2.Следва ли предвид нормата на чл.359 КТ да се освобождава работник/служител- ищец по трудови спорове,от заплащане на дължимите към съда държавни такси за съдебно производство,независимо от изхода на делото; 3.В тежест на работодателя ли е в производство по чл.344 КТ да установи,че е упражнил законно извънсъдебното потестативно право да прекрати едностранно трудовото правоотношение,което включва и наличие на основанието,на което е прекратено трудовото правоотношение.Приложена е съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповедта,с която е прекратено трудовото правоотношение с И. Г. Б. ,на длъжност „асистент на координатор автопарк”, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ- поради съкращение в щата,считано от 6.08.15г.,е законосъобразна.Изложени са съображения,че е налице реално съкращаване в щата,при което по новото щатно разписание,в сила от 2.08.13г.,са заличени и двете съществуващи щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност.Прието е,че от двете щатни бройки е била заета само една – от ищеца,а другият щат е бил свободен,поради което за работодателя не е имало задължение да извърши подбор.Съдът е счел за неоснователен довода на ищеца,че заеманата от него длъжност „асистент на координатор автопарк” е останала да съществува и по новото щатно разписание,но под друго наименование – „организатор автопарк”,тъй като не се подкрепя от доказателствата по делото – няма такава длъжност по новото щатно разписание.
Поставеният в изложението процесуален въпрос за обхвата на правораздавателната власт на въззивния съд не е разрешен в противоречие с ТР № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС и приложените решения по чл.290 ГПК – р.290 от 22.06.10г.по гр.№ 759/09г.на ІV г.о.;р.65 от 30.07.14г.по т.д.№ 1656/13г.на ІІ т.о.,ТК; р.42 от 10.06.15г.по гр.д.№ 4492/14г.на ІІІ г.о.Въззивният съд се е произнесъл в рамките на посоченото във въззивната жалба на [фирма] оплакване,и в случая това е произнасянето му по въпроса за наличието на реално съкращаване в щата.
Не е налице твърдяното противоречие с практиката и по въпроса за доказателствената тежест в трудов спор за незаконност на уволнението.Въззивният съд е приел,че работодателят,за когото е доказателствената тежест,е установил наличието на приложеното основание за уволнение.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Следва да се допусне касационно обжалване на решението в частта му за разноските по въпроса: Следва ли предвид нормата на чл.359 КТ да се освобождава работник/служител- ищец по трудови спорове,от заплащане на дължимите към съда държавни такси за съдебно производство,независимо от изхода на делото.
Трайната и безпротиворечива практика на ВКС,възпроизведена в приложеното определение № 58 от 8.02.11г.по ч.гр.д.№ 496/10г.на ІІІ г.о.,поставено по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, приема,че безплатността на производството по трудови дела за работниците и служителите,предвидена в чл.359 КТ и чл.83 ал.1 т.1 ГПК се отнася само за дължимите към съда държавни такси и разноски в производството – за призоваване на свидетели,възнаграждения за вещи лица,но не обхваща дължимите към противната страна разноски.Заплащането на тези разноски се дължи както при отхвърляне на предявените от работника или служителя искове,така и при прекратяване на делото,и съгласно чл.78 ал.8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение,ако те са били защитавани от юрисконсулт.
В противоречие с тази практика на ВКС въззивният съд е присъдил в полза на ответното дружество разноски,включващи освен юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции,също и държавна такса и депозит за вещо лице.Тъй като решението в тази част има характер на определение,настоящият състав намира,че след допускане на касационно обжалване следва да се произнесе по същество в закрито заседание по реда на чл.278 във вр.с чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
По горните съображения определението в частта за разноските следва да се измени,като се отмени за размера над 800 лв /по 400 лв юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции/.Сумите от 60 лв възнаграждение за вещо лице и 126.76 лв държавна такса за въззивната жалба не са дължими от ищеца с оглед разпоредбата на чл.359 КТ,независимо от изхода на делото.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 6447 от 16.09.15г.,постановено по в.гр.дело № 11907/14г.на Софийски градски съд В ЧАСТТА за разноските.
ИЗМЕНЯ решението,имащо характер на определение в частта за разноските,които И. Г. Б. е осъден да заплати на [фирма],като го ОТМЕНЯ за разликата над 800 лв /осемстотин/до присъдения размер от 986.26 лв,представляващи направени такива за първа и въззивна инстанции.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.