О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София, 21.04.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2229 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. В. Д. чрез адвокат К. Н. срещу решение № 326/19.02.2014 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданска колегия, 4 състав по гр.д. № 3777/2013 г., оставящо в сила решение на Софийски градски съд /СГС/ в частта, с която искът на К. В. Д. по чл.226 КЗ срещу [фирма] за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 10000 лв. до 30000 лв. и са присъдени разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – Г. фонд /ГФ/ и [фирма] не взимат становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени искове от К. В. Д. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.03.2007 г. в размер на 30000 лв. против ГФ – главен иск по чл.288 ал.1 т.1 КЗ и против [фирма] – евентуален иск с правно основание чл.266 КЗ с твърдения, че на 15.03.2007 г. лек автомобил, в който пътувала ищцата бил засечен от друг автомобил и се ударил в метална мантинела, при което ищцата получила контузия на главата. Главният иск срещу ГФ е отхвърлен и в тази част решението на СГС е влязло в сила. Евентуалният иск срещу [фирма] е уважен за сумата 10000 лв., в която част първоинстанционното решение също е влязло в сила. Предмет на касационната жалба е потвърждаването от САС на решението на СГС, отхвърлящо евентуалния иск за разликата от 10000 лв. до пълния предявен размер от 30000 лв. Установено е по делото, че ищцата е получила закрита черепномозъчна травма – контузия на мозъка с остатъчни пирамидни белези, прилагано й е било противоболково лечение от аналгетици и в по-голяма степен самолечение. САС е определил обезщетението за претърпените неимуществени вреди в размер на 10000 лв. по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, съобразявайки заключението на съдебно медицинска експертиза /СМЕ/ и обстоятелствата: вида и броя на причинените травми; продължителността и интензивността на свързаните с тях болки и страдания, установени от СМЕ, вида и продължителността на проведеното лечение; заключението на вещото лице, че не е настъпило пълно възстановяване на ищцата; остатъчните явления и дадената благоприятна прогноза за бъдещо възстановяване; възрастта на ищцата, както и обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането. При определяне на размера на обезщетението съдът взема предвид това, че в по-голяма степен ищцата е провеждала самолечение, като е отказала хоспитализация, както и това, че средната продължителност на търпените болки и страдания при получената травма е около една година, след което тяхната интензивност ще намалее.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Касаторът сочи като обуславящ за изхода на спора въпрос приложението на чл.52 ЗЗД, при което е определено от САС крайно занижено обезщетение.
С нормата на чл.52 ЗЗД законодателят е предоставил съдът да определя размера на дължимото обезщетение по справедливост. Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което за определяне на дължимото обезщетение за тях не може да бъдат въведени предварително общи критерии за оценяване на уврежданията. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, конкретно преценени за всеки случай. Такива са и дадените с т.11 на ППВС 4/68 г. указания, с които в настоящия случай САС се е съобразил и изложил съображения в решението си. В производството по чл.288 ГПК, ВКС не разполага с правомощия да ревизира правилността на изводите на въззивната инстанция, свързани с установяване на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. След като определянето на размера на дължимото обезщетение е функция от анализа на доказателствата и на фактите, отнасящи се до обема на причинените вреди и тяхното остойностяване, не би могло да се приеме, че въведеният с изложението въпрос има характер на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответните страни, които не са взели становище по жалбата.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 326/19.02.2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав по гр.д. № 3777/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.