О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
гр. София, 21.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч.гр.д.№ 298 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
С определение, постановено в закрито заседание от 10.04.2009 година, Пловдивски окръжен съд е оставил без уважение частните жалби на И. Г. Б. и Е. Г. Л. против определения на Районен съд гр. П., с които са оставени без уважение молбите за освобождаване от държавна такса на двете ищци, с правно основание чл.83, ал.1, т.4 и чл.83, ал.2 от ГПК.
Против така постановеното определение е подадена частна касационна жалба, с приложено изложение на касационните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Касационната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, против определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
С обжалваното определение, въззивния съд е приел, че не са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса на ищците по делото, доколкото хипотезата, предвидена в разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК касае искове за присъждане на обезщетение за вреди от престъпление, за установяването на което има влязла в сила присъда, а предявения иск е установителен иск за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. По второто направено от ищците искане за освобождаване от държавна такса, съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 от ГПК.
Произнасянето на въззивния съд по частната жалба на ищците в частта, относно приложението на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК е произнасяне по съществен материалноправен въпрос, доколкото касае приложението на разпоредбата по искове, относно защита правото на собственост, засегнато от деяние, представляващо престъпление и установено с влязла в сила присъда.
Разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК се прилага във всички случаи, когато се претендира обезщетение за вреди, настъпили за ищеца в резултат от престъпление, за което има влязла в сила присъда на наказателен съд, която е задължителна за съда, на основание чл.300 от ГПК. Разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК предвижда, претенцията на ищеца да се основава на непозволено увреждане, предвид и обвързващата сила на влязлата в сила присъда. Само на това основание, за всички искове, макар и функционално да са свързани с престъплението, доколкото правното им основание не произтича от непозволеното увреждане съгласно разпоредбите на чл.45 и сл. от ЗЗД, не следва да се прилага тази разпоредба, предвиждаща освобождаване от държавна такса по силата на закона. В случая, не се предявяват права на ищците, произтичащи от правото им на обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, каквото е изричното посочване в разпоредбата на чл.83, ал.1,т.4 от ГПК, а се предявява установителен иск за собственост и искането за освобождаване от държавна такса е неоснователно. Произнасянето на въззивня съд по частните жалби на ищците е по съществен материалноправен въпрос, но той не е в противоречие с цитираната в жалбите практика на ВКС, поради което в тази част не са налице основания за допускане на обжалваното определение, до касационно обжалване.
По частната жалба на ищците, против определението на въззивния съд, с което се оставя без уважение искането им за освобождаване от държавна такса, на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
Въззивния съд се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на ВКС по този съществен процесуалноправен и материалноправен въпрос, доколкото при изследване на предпоставките за освобождаване от държавна такса следва да се преценява наличието на всяка една от тях, но като краен резултат и с оглед осъществяването на правото на защита на страните, за да се направи преценка, доколко материалното състояние на ищците, съпоставено с дължимата по делото държавна такса, им позволява заплащането на същата. Въззивния съд е подходил формално, като е посочил единствено, че двете ищци са в работоспособна възраст, получават трудово възнаграждение, макар и минимално и не са представени годни доказателства за здравословното състояние на ищците. Произнасянето на съда е в противоречие с постоянната практика на ВКС, приемаща, че следва да се следи за общото материално състояние на ищците, съпоставено с цената на иска и размера на държавната такса, което е основание, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1,т.1 във вр. с чл.274, ал.1 от ГПК, за допускане до касационно обжалване на определението на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която същия се е произнесъл по основателността на искането на ищците за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна. По делото са представени декларации от двете ищци по делото, от които се установява, че същите получават минимални трудови възнаграждения, не разполагат с други доходи извън тях, не са търговци, не притежават недвижимо имущество, освен идеални част от съсобствеността върху недвижимия имот, предмет на спора, не притежават леки автомобили, което съпоставено с цената на предявения иск и дължимата държавна такса в размер на 652,57 лева, води до извод, че ищците не разполагат с достатъчно средства да я заплатят. Обстоятелството, че ищците са ангажирали адвокатска защита не е основание за отказ да им се признае горното право да не заплатят държавна такса. По изложените съображения, съдът приема, че по отношение на ищците по делото са налице основанията за освобождаването им от държавна такса и разноски по делото, на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определението на Пловдивски окръжен съд, постановено в закрито съдебно заседание на 10.04.2009 година, по гр.д. № 900/2009 г. в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на И. Г. Б. и Е. Г. Л. с вх. №9819/03.04.2009 година, против определение на Районен съд – Пловдив от 26.03.2009 година, по гр.д. № 1197/2009 г.
ДОПУСКА до касационно обжалване определение на Пловдивски окръжен съд, постановено в закрито съдебно заседание на 10.04.2009 година, по гр.д. № 900/2009 г. в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на И. Г. Б. и Е. Г. Л. с вх. №9094/30.03.2009 година, против определение на Районен съд – Пловдив от 18.03.2009 година, по гр.д. № 1197/2009 г.
ОТМЕНЯ определение на Пловдивски окръжен съд, постановено в закрито съдебно заседание на 10.04.2009 година, по гр.д. № 900/2009 г. в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на И. Г. Б. и Е. Г. Л. с вх. №9094/30.03.2009 година, против определение на Районен съд – Пловдив от 18.03.2009 година, по гр.д. № 1197/2009 г., като вместо него постановява:
ОСВОБОЖДАВА от държавна такса и разноски по гр.д. № 1197/2009 година, образувано по искова молба с вх. № 3109/03.02.2009 г., ищците И. Г. Б. и Е. Г. Л. на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
Председател:
Членове: 1.
2.