О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
[населено място] ,24,06,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1365 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.2 ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 129/15.03.2016 год. по т.д.№ 365/2015 год. на Пловдивски апелативен съд,с което е оставена без уважение молбата на същата страна,с правно основание чл. 83 ал.2 ГПК, за освобождаване от държавна такса, указана за заплащане с разпореждане на съда № 265/15.02.2016 год..Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, като поддържа изтъкнатия и пред постановилия го съд довод, за липса на парични средства,вкл. приходи от дейността на дружеството,както и позовавайки се на общия принцип за равен достъп до правосъдие.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
Частната жалба е неоснователна .
Буквалната редакция на чл.83 ал.2 ГПК изключва приложимостта на разпоредбата в полза на юридически лица, в частност и търговци, изрично визирайки, като легитимирани на това основание молители, единствено физическите лица. Разширително тълкуване на процесуална норма,при това въвеждаща изключение, е недопустимо. Както се сочи в определение № 854 / 30.12.2013 год. по ч.гр.д.№ 7551 / 2013 год. на ІV г.о. на ВКС, мотивите на което настоящият състав напълно споделя, нормата на чл.83 ал.2 ГПК има социални функции, като цели да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани.Извън буквалното й съдържание, липсва и логично съображение за прилагането й спрямо търговци. Търговецът по занятие осъществява дейност с цел извличане на печалба и няма социално оправдание държавата да поеме разходи по делата, които му осигуряват реализация на тази търговска печалба.В допълнение към посоченото от състава на ІV г.о. на ВКС, следва да се изтъкне, че невъзможността на търговеца да поема разходите по осъществяване на търговската си дейност, вкл. за събиране на вземанията си по съдебен ред, обуславя различен правен интерес и ред за защита – с иницииране на производство по установяване на неплатежоспособност и реализиране на права,респ. събиране на вземания по реда на универсалното принудително изпълнение при открито производство по несъстоятелност.Приложимите в този случай разпоредби на Част VІ на ТЗ предвиждат изрично облекчения за търговеца в несъстоятелност / чл.620 ТЗ /.
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 129/15.03.2016 год. по т.д.№ 365/2015 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :