2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София, 24.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 2703/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Д. И. против определение № 349 от 29. 12. 2016 г. по гр. д. № 5196/2016 г. на ВКС, III г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от същия молба за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на решение № 1611 от 29. 09. 2015 г. по в. гр. д. № 1907/2015 г. на Варненския окръжен съд. Поддържа се незаконосъобразност на определението, поради постановяването му в нарушение на чл. 39 и чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, при несъобразяване с обстоятелството, че адвокат Б., на когото е бил изпратен препис от въззивното решение, е отказал получаването му по съображения, че не е пълномощник на И. Д. И. по делото. Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на състава на ВКС за разглеждане на молбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срок, от лице имащо право на жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 275, ал.2 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение състав на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената от И. Д. И. молба за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на решение № 1611 от 29. 09. 2015 г. по в. гр. д. № 1907/2015 г. на Варненския окръжен съд, като недопустима – подадена след установения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечен срок от узнаване на въззивното решение. Приел е, че решението, чиято отмяна се иска, е връчено на 5. 10. 2015 г., на посочения от ответника по иска И. Д. И., с молба вх. № 23803/20. 08. 2014 г. по описа на В., съдебен адресат: адв. Б. Б., [населено място], [улица], ет. 2, а молбата за отмяна е подадена след изтичане на тримесечния срок – на 17. 09. 2016 г.
Вярно е фактическото твърдение в частната жалба, според което, от извършеното от призовкаря към В. удостоверяване на връчването на решението е видно, че адв. Б. не е получил, а напротив – отказал е получаване на съобщението за постановено решение и препис от същото с мотиви, че не е пълномощник на лицето И. Д. И..
Този факт, обаче, не влияе на законосъобразността на крайния извод на състава на ВКС за просрочие на молбата за отмяна.
След като съдебният адресат е лице, посочено от страна по делото да получава от нейно име съобщения, призовки и съдебни книжа /чл. 39, ал. 1 ГПК/, тоест посочено от страната като неин пълномощник с ограничена представителна власт да извършва тези действия, то връчването на съдебен адресат следва да се счита за лично връчване по смисъла на чл. 45 ГПК, за каквото се счита и връчването на пълномощник на страната, а не за връчване на друго лице по смисъла на чл. 46 ГПК. При личното връчване адресатът, съдебният адресат или пълномощникът са задължени да приемат съдебните книжа, а при отказ да направят това, удостоверен с подпис на връчителя (какъвто е и настоящият случай), книжата се считат редовно връчени съгласно изричната разпоредба на чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК. Поради изложеното следва да се приеме, че съобщението за постановеното въззивно решение следва да се приеме за редовно връчено на И. Д. И., чрез посочения от него съдебен адресат – Б. Б., [населено място], [улица], ет. 2, при условията на чл. 44, ал. 1, изр.последно ГПК, на 5. 10. 2015 г. Обстоятелството, че Б. Б. е адвокат, който не е упълномощен да представлява И. И. по делото, е ирелевантно при преценка редовността на връчването. Съдебният адресат може да е както пълномощника на страната по делото, така и друго лице, овластено да извършва действия по получаване на съдебни книжа от името на страната, а в случая връчването на Б. Б. е извършено не в качеството му на адвокат-пълномощник на страната, а в качеството му на съдебен адресат. За пълнота следва да се отбележи, че Б. Б. е получавал призовки и съобщения по делото, изпратени до И. Д. И., в качеството си на съдебен адресат, както преди 5. 10. 2015 г., така и след 5. 10. 2015 г. /напр. на 20. 07. 2015 г. е получил изпратена до И. призовка за насроченото за 14. 09. 2015 г. съдебно заседание, на 23. 12. 2015 г. е получил препис от определение по чл. 248 ГПК и съобщение за възможността за обжалването му/.
Поради изложените по-горе мотиви настоящият състав намира, че въззивното решение е връчено редовно на съдебния адресат на 5. 10. 2015 г., молбата за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 5 е подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което прекратителното определение на ВКС се явява законосъобразно.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 349 от 29. 12. 2016 г. по гр. д. № 5196/2016 г. на ВКС, III г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: