О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
гр. София, 25.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. д. № 1390 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 899 от 19.01.2015 г. на С. Г. С. и Г. Х. С. чрез адвокат Е. М. от АК – Б. против решение № VІ-142 от 09.12.2014 г. по в.гр.д.№ 1820/2014 г. на Окръжен съд – Бургас.
Ответниците по касация П. Н. Н. и Д. С. Н. са подали писмен отговор, с който възразяват срещу допускане на касационното обжалване и срещу основателността на жалбата.
Ответниците по касация Г. С. С. и Ц. Г. С. не са подали писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирани лица, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 – чл.273 ГПК, окръжният съд е потвърдил решение № IV-1629 от 04.08.2014 г., постановено по гр.д.№ 5227/2012 г. по описа на РС – Бургас в първата фаза на делбено производство, с което е допусната делба между П. Н. Н., Д. С. Н., Г. С. С., Г. Х. С., С. Г. С. и Ц. Г. С. по отношение на следните недвижими имоти : първи, втори и трети жилищни етажи, със застроена площ от 77,13 кв.м. всеки от тях, пети жилищен етаж със застроена площ от 78,03 кв.м. и шести жилищен етаж със застроена площ от 44,16 кв.м. на жилищна сграда с идентификатор 07079.614.38.1 по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-09 от 30.01.2009 г. на изп.директор на АГКК, с РЗП 582 кв.м., изградена в ПИ с идентификатор 07079.614.38, УПИ II-5864, 5865 в кв.35 по ПУП на[жк], [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], ведно с избения етаж (сутерен), предвиден за оформяне на складове с обща полезна площ от 37,87 кв.м. без обособеното в него избено помещение № 1А с площ от 5,10 кв.м. и прилежащите ид.ч. от общите части и правото на строеж, както и самостоятелен обект : магазин на партерния етаж на същата сграда с идентификатор 07079.614.38.1.9, със застроена площ от 29,67 кв.м., ведно с прилежащите му ид.ч. от общите части и от правото на строеж, при квоти : 1/5 ид.ч. общо за П. Н. Н. и Д. С. Н. в режим на СИО, както и по 1/5 ид.ч. за всеки един от останалите четирима съсобственици.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че съсобствеността по отношение на процесната сграда произтича от договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти от 30.10.1998 г., като съпрузите П. Н. Н. и Д. С. Н. черпят права от постановление за възлагане на недвижим имот от 21.02.2012 г. по изп.д.№ 57/2010 г. по описа на ЧСИ Я. Б.. По силата на последното и при условията на чл.21, ал.1 СК те са придобили притежаваната от първоначалния съсобственик Б. М. 1/5 ид.ч. от сградата. Във връзка с релевираното преди първото о.с.з. и поддържано и във въззивната му жалба възражение на съделителя С. Г. С. срещу легитимиращия ефект на постановлението за възлагане на недвижим имот, основано на доводи за процесуална незаконосъобразност на проведеното срещу Б. М. изпълнително производство, въззивният съд е изложил, че в рамките на делбеното дело и на основания, кореспондиращи с разпоредбата на чл.435, ал.3 ГПК, не може да бъде оспорвана проведената публична продан. В отговор на наведените за първи път с писмената защита пред районния съд и поддържани във въззивната жалба на С. Г. С. (към която се е присъединила Г. Х. С.) доводи, че притежавания от съделителя Г. С. С. дял надхвърля 1/5 ид.ч. по силата на приращението и изтекла в негова полза придобивна давност, е изложено, че С. Г. С. недопустимо упражнява чужди права. Така изложените доводи касаят правото на собственост и квотата в съсобствеността на друг съделител, който не е взел становище по предявения иск. Прието е, че лице, различно от Г. С. С., не може да се позовава на придобивна давност и приращение в полза на Г. С. С. с твърдение, че е собственик на дворното място, за което при това няма данни по делото, а липсват и такива твърдения.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси, които според него са обусловили така формираната правораздавателна воля и са разрешени в противоречие със задължителна съдебна практика, а именно: (1) „Следва ли когато въззивният съд възприема фактическите и правни доводи на първата инстанция и препраща към тях да излага свои собствени мотиви или е достатъчно да посочи, че ги споделя ?”; (2) „Може ли в делбеното производство един съделител да основава свои възражения относно размера на делбените дялове на права на друг съделител с оглед качеството им на необходими и задължителни другари ?” и (3) „Може ли, ако постановлението на ЧСИ за възлагане не бъде обжалвано по реда на чл.435, ал.3 ГПК, засегнатото лице да оспорва транслативния ефект на публичната продан ?”.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси. Първият от тях касае приложението на чл.272 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК. Същият е поставен некоректно, доколкото не кореспондира с данните по делото и в този смисъл няма обуславящо значение за изхода на спора. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е постановил акт, съответстващ на изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, като е посочил исканията и възраженията на страните, извършил е преценка на доказателствата и е изложил своите фактически констатации и правни изводи. Нарочно внимание е обърнато на наведените с въззивната жалба, включително при условията на чл.265, ал.1 ГПК, доводи, на които е даден отговор с решението. Обстоятелството дали съображенията на съда са изложени лаконично или подробно няма отношение към преценката дали постановеният акт отговаря на изискванията на чл.236, ал.2 ГПК. Произнасянето на съда не разкрива противоречие с цитираната от касаторите съдебна практика (решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр.д.№ 1609/2014 г. на ВКС, ІV г.о.), поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по този въпрос.
Не са налице както общият, така и допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по отношение на втория въпрос. Възраженията на касаторите относно размера на делбения дял на съделителя Г. С. С. са повдигнати извън срока за отговор на исковата молба, както и след изтичането на специалния срок по чл.342 ГПК. В този смисъл този въпрос не е част от предмета на делото и по него въззивният съд не е дължал произнасяне по същество. Въпреки това съдът не го е игнорирал, а е изложил, че поставяйки го на обсъждане, настоящите касатори недопустимо упражняват чужди права. Това разрешение не влиза в противоречие с цитираната от касаторите задължителна съдебна практика. Както решение № 269 от 22.10.2012 г. по гр.д.№ 307/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., така и решение № 165 от 10.06.2012 г. по гр.д.№ 1337/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. почиват на безспорното в теорията и практиката разбиране, че всички съсобственици на имота са задължителни необходими другари в производството по делба. Нито един от тези актове, обаче, не указва това процесуално качество на съсобствениците да създава възможност някой от съделителите да може да черпи възражения от факти, имащи за последица увеличаване дела на друг съделител. Напротив – с решение № 269 от 22.10.2012 г. по гр.д.№ 307/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. в отговор на въпроса допустимо ли е в делбеното производство възражение за нищожност, което брани правата на трето, неучаствуващо в това производство лице е прието, че съсобственик има интерес от установяване нищожността на договор, въз основа на който общият праводател е придобил правото на собственост върху имуществото, предмет на делбата, само ако това би довело до увеличаване размера на дела му в съсобствеността, респ. би обосновало извода, че оспорващото договора лице е едноличен собственик на това имущество. Изрично е посочено, че позоваване на нищожността, което би имало за последица включване и на друго лице в съсобствеността, което води до намаляване дела от съсобственото имущество на оспорващото договора лице, не може да се възприеме като оспорване, основано на наличие на правен интерес. Очевидно е отсъствието на противоречие между така формираната задължителна съдебна практика и възприетото с обжалваното решение.
И третият от поставените въпроси не кореспондира с данните по делото, доколкото въззивният съд не е отрекъл възможността засегнатото лице да оспорва транслативния ефект на публичната продан в случаите, когато постановлението за възлагане не е било обжалвано по реда на чл.435, ал.3 ГПК. Неотносимостта на въпроса се корени в обстоятелството, че както в срока за отговор на исковата молба, така и до изтичането на специалния срок по чл.342 ГПК (а и впоследствие) касаторите не са заявявали твърдения длъжникът по изпълнението Б. М. да не е бил собственик на изнесената на публична продан 1/5 ид.ч. от процесната сграда, поради което и проблемът, по начина, по който сега се поставя, не е стоял на вниманието на инстанциите по същество. Освен общия, отсъства и допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е налице противоречие между въззивното решение и решение № 153 от 12.07.2013 г. по гр.д.№ 1317/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. С последното е прието, че в рамките на спор за собственост съдът не може да се произнася по действителността на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършването на публичната продан, което именно разрешение е възприето и от окръжния съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-142 от 09.12.2014 г. по в.гр.д.№ 1820/2014 г. на Окръжен съд – Бургас
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: