О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 276
София, 27.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседаниe на тридесети януари , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1175/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. В. К. като пъл- номощник на С. С., Р., В. С. Р. и К. С. И. срещу решение № 148/16.05.2011 год. по гр.д. № 291/2011 год. на Хасковския окръжен съд , с което е потвърдено решение № 252/02.02.2011 год. по гр.д. № 306/2009 год. на Районен съд [населено място], с което са обявени за нищожни заявените от С. С. Р. , В. С. Р. и К. С. И. откази от наследството оставено им от общата наследодателка И. Р. Р. б.ж. на [населено място] , вписана в особената книга на Районен съд- Харманли с Определение №2/06.01.2009 год. по ч.гр.д. №2/2009 год. и Определение №6/08.01.2009 год. по ч.гр.д. №3/2009 год.по описа на РС [населено място] и ответниците са осъдени за такси и разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответниците по касация М. Д. Й., И. Г. Я. и Д. Г. Я. не вземат становище както по допустимостта на касационното обжалване , така и досежно основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното решение въвзивният съд е приел, че предявеният иск е допустим и ищците имат правен интерес от предявяването му. Прието е че в полза на ищците е издаден изпълнителен лист срещу наследодателката на ответниците И. Р. Р., действаща като ЕТ с фирма „Ф. 2004- И. Р.” за сума в размер на 30 000 за първата ищца и по 20 000 лв. за втория и третия ищец, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Груди Я. Й. починал на 11.05.2005 год. при трудова злополука. Установено е , че на 17.12.2008 год. ответниците са извършили разпоредителни сделки – продажба на имоти в качеството им на наследници на И. Р. Р. , които последната е придобила в наследство от Руси Х. Р..Същевременно след извършените разпоредителни сделки с Определение №2/06.01.2009 год. по ч.гр.д. №2/2009 год. и Определение №6/08.01.2009 год. па ч.гр.д. №3/2009 год. по описа на РС [населено място], ответниците са извършили отказ от наследството на И. Р. Р..
При тези данни съдът е приел, че извършените откази на наследства са нищожни.
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК , касаторите са формулирали следните правни въпроси:
1.Нищожен ли е отказът от наследство, когато преди извършването му наследниците са приели наследството или е налице недействителност на същия.
2.Допустим ли е иск за обявяване на нищожност на отказ от наследство при условие, че той с нищо не възпрепятства ищците да реализират своите права с иск по чл. 135 ЗЗД.
3. Каква нищожност е налице в случая – поради привидност както е заведен или уважен иска или поради липса на предмет.
4.Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила , когато съдът не се е произнесъл по цялата искова претенция т.е. по част от предявените искове.
Застъпено е становището, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, както и че по тях въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представените с изложението решения – основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК.
Съгласно разясненията, направени с Тълкувателно решение №1/19.02.2010 год. на ВКС по тълк.д. №1/2009 год. на О. на ВКС правните въпроси, по които се иска допускане на касационното обжалване следва да са били предмет на разглеждане във въззивното решение и тяхното разрешаване на да е обусловило изхода на спора. В случая такъв характер нямат посочените от касатора 1 – ви и 4-ти въпрос, които не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и нямат отношение към разрешаването на конкретния правен спор.Понятията „нищожност” и недействителност” в българската система на обективното право се ползват като синоними.Липсата на произнасяне по цялото искане съставлява процесуално нарушение, но настоящия случай не е такъв, доколкото съдилищата са се произнесли по цялата искова претенция.
Вторият въпрос е бил предмет на разглеждане с въззивното решение като съдът е приел, че предявеният иск е допустим. К. считат, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с представеното Р №1103/13.11.1995 год. по гр.д. №931/1995 год. на ВС, ІІ г.о. Такова противоречие обаче не е налице, доколкото цитираното решението касае въпроса за наличие на правен интерес от иск за нищожност на отказ от наследство , предявен от наследник, какъвто настоящия случай не е ./С решението е прието , че наследникът няма правен интерес от иска за нищожност на отказ от наследство, доколкото може да предяви иск за делба на наследството и всеки друг иск – вещен или облигационен, основан на наследяването и в рамките на това производство да се позовава на нищожност на отказа от наследство/.
С обжалваното решение, извършеният отказ от наследство е квалифициран като нищожен поради привидност. С представеното решение № 429/22.04.1991 год. по гр.д. № 227/1991 год. на ВС, І г.о. отказът от наследство, направен след извършени разпоредителни сделки , с които на практика наследството се приема , се квалифицира като нищожен поради невъзможен предмет / а не поради липса на предмет , както е посочено във въпрос №4/ . При възприетата от въззивният съд фактическа обстановка, която е безспорна , очевидно става въпрос за неправилна квалификация на предявения иск и на порока в извършените откази.
С оглед на изложеното, не е изпълнен критерия за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Наличието на критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не обоснован по никакъв начин от касаторите.
По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 148/16.05.2011 год. по гр.д. № 291/2011 год. на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: