О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София 29.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч.гр.дело №234/2010 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Д. Д. и М. Т. Д. , двамата от А. , подадена от пълномощниците им адвокат Д адвокат Х. Х. , срещу определение №776 от 15.03.2010 год. по ч. гр.дело №680/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила определение №1442 от 07.12.2009 г. по гр. д. №1434/2009 г. на А. районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси относно това дали е допустим иск с правно основание чл.53, ал.1 ЗКИР в случай, че не е налице спор за материално право между страните по делото. Считат, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата М. З. К., гр. А., оспорва частната жалба.
Ответниците С. Д. К. , град Р., С. З. К. , Д. З. К. , Г. С. Д. и Е. С. Д. , всички от гр. А., не са заявили становище.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІI г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Пловдивският окръжен съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като се иска установяване на факт с правно значение без това да е предвидено в закон.
Формулираните по-горе въпроси са правнорелевантни, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тях има трайно установена практика, съобразно която искът с правно основание чл.53, ал.1 ЗКИР е допустим само когато има спор за материално право. Според изричната разпоредба на чл.53, ал.2 ЗКИР непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице, а когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Това по своята същност е установителен иск за право на собственост към един минал момент – моментът на влизане в сила на последните кадастрална карта и кадастрални регистри. Ето защо този иск е недопустим ако липсва спор за материално право и се иска установяване на факти с правно значение.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №776 от 15.03.2010 год. по ч. гр.дело №680/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.