1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
гр. София, 05.04.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1553 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. М. срещу решение № 449 от 21.01.2015г. по гр. дело № 8485/2014г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, с което след частична отмяна на решение от 06.12.2013г. по гр. дело № 31529/2012г. на Софийски районен съд, 57 състав е отхвърлен предявенят от [фирма] срещу М. Василева Н. иск за установяване по реда на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК връзка с чл. 213 КЗ /отм./ за разликата над 1 641,18 лв. до пълния предявен размер 20 988,57 лв. – претендирано застрахователно обезщетение по договор за застраховка полица № 10902140001 и добавък 70 към полицата, сключен между ищеца и [фирма], с покрит финансов риск – загуба на приходи поради неиздължаване на падежи на лизингови вноски от ответника като лизингополучател по сключен със застрахования [фирма] договор за лизинг 8588 от 24.08.2005г., като неоснователен и е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.03.2012г. по гр. дело № 14136/2012г. на СРС, 57 състав в посочената част.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата:
„В случаите на имуществена застраховка „Финансов риск“ по т. 16, Раздел II от Приложение № 1 от КЗ /отм./, когато финансовите загуби произтичат от неплащане на лизингови вноски по договор за лизинг /съответно застрахователното покритие по сключената застраховка обхваща уговорените и неплатени от лизингополучателя към застрахования лизингодател лизингови вноски по договора за лизинг/, при условие, че са изпълнени условията по застрахователната полица относно настъпването на застрахователното събитие, дали застрахователното обезщетение се формира от размера на всички неплатени лизингови вноски по договора за лизинг или само тези, дължими до датата на прекратяване на договора за лизинг?”
Касаторът поддържа, че посоченият материалноправен въпрос се решава противоречиво в следните съдебни актове: решение № 143/31.08.2012г. по гр. д. № 190/2012г. на Районен съд Велики Преслав, решение № 161/31.10.2012г. по гр. д. № 114/2012г. на Районен съд Велики Преслав, решение № 73/23.11.2012г. по т. д. № 73/2012г. на Варненски окръжен съд, решение № 1963/09.11.2012г. по т. д. № 2532/2012г. на Софийски градски съд, решение от 16.05.2012г. по гр. д. № 13234/2011г. на Софийски градски съд, решение от 17.10.2012г. по гр. д. № 16345/2011г. на Софийски градски съд, решение от 26.10.2012г. по т. д. № 239/2012г. на Окръжен съд Добрич, решение № 2053/21.05.2012г. по гр. д. № 21412/2011г. на Районен съд Пловдив, решение № 2053/21.05.2012г. по гр. д. № 21412/2011г. на Районен съд Пловдив, решение № 397/14.12.2012г. по т. д. № 58/2012г. на Окръжен съд Габрово, решение № 228/17.01.2013г. по т. д. № 381/2012г. на Окръжен съд Видин, решение № 179 по в. гр. д. № 49/2013г. на Плевенски окръжен съд и решение от 19.03.2013г. по гр. д. № 4931/2012г. на Районен съд Стара Загора.
Ответницата М. Василева Н. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок съгласно чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и обсъди релевираните доводи, приема следното:
Въззивният съд е приел за установено наличието на валиден договор за застраховка между ищеца [фирма] и [фирма] по застрахователна полица № 10902140001 и добавък 70 с покрит финансов риск – загуба на приходи поради неиздължаване на падежи на лизингови вноски от ответника като лизингополучател по сключен със застрахования договор за лизинг № 8588 от 24.08.2005г., преустановяване на плащанията по договора за лизинг от лизингополучателя, прекратяване на договора за лизинг, считано от 01.10.2006г., и плащане от застрахователя на застрахования лизингодател на застрахователно обезщетение за реализирания финансов риск в размер на 32 488,57 лв. За да направи извод за основателност на иска по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 213 КЗ /отм./ за сумата в размер общо 1 641,18 лв., представляваща неплатените от лизингополучателя вноски с настъпил падеж към датата на прекратяване на договора за лизинг – 01.10.2006г. /вноската, дължима на 05.08.2006г., в размер от 398,02 евро, предвид извършеното частично плащане от длъжника, и вноската с падеж 05.09.2006г. за сумата 441,10 евро/, решаващият съдебен състав се е аргументирал с обхвата на регресното право на застрахователя по чл. 213 КЗ /отм./ в зависимост от размера на платеното от застрахователя на застрахования застрахователно обезщетение и размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Позовавайки се на постоянната практика на ВКС, е изложил съображения, че при суброгиране в правата на застрахования застрахователят не може да има повече права от самия застрахован, поради което третото лице /длъжникът или лизингополучателят в хипотезата на договор за лизинг/ не може да бъде задължено да плати на застрахователя повече, отколкото дължи на застрахования лизингодател. Въззивната инстанция се е мотивирала с обстоятелството, че при предсрочно прекратяване на договора за лизинг в двете му разновидности /оперативен и финансов/ и връщане на лизинговата вещ, включително поради неизпълнение на задължението на лизингополучателя за заплащане на лизинговите вноски, всяка от страните се освобождава от бъдещите си основни задължения по лизинговия договор, като в този случай лизинговите вноски, чийто падежът не е настъпил към прекратяване на договора, не се дължат на лизингодателя поради прекъсване на договорното правоотношение. Поради това, че при предсрочно прекратяване на договора за лизинг застрахователят по застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“ не дължи плащане на застрахователно обезщетение на застрахования лизингодател за лизинговите вноски за периода от прекратяване на договора за лизинг, респективно от връщане на автомобила до крайния срок на договора, във въззивното решение е направен извод, че застрахователят не може да се суброгира в правата на лизингодателя по реда на чл. 213 КЗ /отм./ за последните вноски с ненастъпил падеж към датата на прекратяване на договора за лизинг.
Възражението на ответника по иска за изтекла погасителна давност е прието за неоснователно, предвид възникване на правото на регрес за застрахователя по чл. 213 КЗ /отм./ от датата на изплащане на застрахователното обезщетение към увредения – 11.04.2007г., и предявяване на претенцията с подаденото на 20.03.2012г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, т. е. в предвидения в чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен срок.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посочените от касатора правни въпроси трябва да са от значение за делото и да са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по този въпрос е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Ако съществуващата противоречива съдебна практика по релевантния правен въпрос е уеднаквена с решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, или с Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице. В настоящия случай по релевантния правен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения /решение № 147/29.10.2014г. по т. д. № 2953/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 253/08.01.2015г. по т. д. № 3881/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 112/15.01.2015г. по т. д. № 2936/2013г. на ВКС, II т. о., решение № 122/22.01.2015г. по т. д. № 3137/2013г. на ВКС, II т. о., решение № 47/ 28.05.2015г. по т. д. № 389/2014г. на ВКС, II т. о. и други/, с която въззивният съд се е съобразил.
Предвид съображенията за липса на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски градски съд. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 449 от 21.01.2015г. по гр. дело № 8485/2014г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.