О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
гр. София, 09.03. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание седми март две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия К. гр. дело №648/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение № 208/18.11.2015 г. , постановено по в. гр.д. №453/2015 г. на Пловдивския апелативен съд ,І – ви граждански състав, по касационна жалба на С. С. Н. от [населено място] .
С обжалваното решение е потвърдено решение №351/12.06.2015 г., постановено по гр.д. № 904/14 г. на Пазарджишкия окръжен съд , с което е отхвърлен предявеният от С. С. Н. чрез адв. Ч. Ч. срещу Земеделска кооперация „М.-95”, [населено място] иск с пр. осн. чл. 19,ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 12.07.1999 г. за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ 3720/4730 кв.м. ид. ч. от парцел V-1521, кв.229 по плана на [населено място], одобрен със Заповед №292/25.04.1997 г. на Кмета на [община], а понастоящем представляващ 45/585 кв.м. ид. ч. от УПИ VІ-1521 и 3729/4450 кв.м. ид. ч. от УПИ ІV -1520, находящ се в кв.229 по регулационният план на [населено място], като неоснователен.
Ответникът по жалбата Земеделска кооперация „М.-95”, [населено място] не взема становище относно допускането на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, приложено е и Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.3,т.1 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано изпълнението на допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
С представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи, че въззивният съд е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС / Р № 359/25.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №1220/2010 г./.Последното предполага позоваване на допълнителното основание по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС, доколкото решението е постановено при условията на чл. 290 ГПК. Липсва обаче формулиран правен въпрос по отношение на който да е изпълнено соченото основание, а това е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. К. се позовава на основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по отношение на въпроса : „Само записването по кадастралния план, представлява ли друг начин , предвиден в закон по смисъла на чл. 77 ЗС за придобиване право на собственост върху недвижим имот ,при положение, че самото записване в разписния лист към плана е вторично действие . Въпросът така както е формулиран обаче не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение. Със същото е прието, че към настоящия момент не е изпълнено едно от условията за обявяване на предварителния договор за окончателен, а именно не е установено ищецът да е собственик на имота. Посочено е, че по действащите кадастрални отразявания имотите предмет на иска по чл. 19,ал.3 ЗЗД са вписани като общинска собственост.Следователно становището на съда не е , че по силата на кадастралните отразявания /респ.вписване в кадастралния регистър/имотът е станал общинска собственост ,а че ищецът не е установил по несъмнен начин собствеността върху имота, което установяване в случая следва да бъде при условията на пълно и главно доказване. Следователно така поставения въпрос няма характеристиката на правен въпрос в посочения вече смисъл . Отделно от това касаторът не е обосновал по никакъв начин изпълнението на соченото от него допълнително основание за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 208/18.11.2015 г. , постановено по в. гр.д. №453/2015 г. на Пловдивския апелативен съд ,І – ви граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: