О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София, 09.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева т.д. № 60220/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], представлявано от изп.директор Г. Д., срещу решение № 2513 от 24.03.2016 г. по гр.д. № 285/2016 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решението от 27.04.2015 г. по гр.д. № 18416/2012 г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че [фирма] дължат солидарно с [фирма] на [фирма] на основание чл. 327 ТЗ сумата 23 997.32 лв., представляваща цена на извършени доставки в изпълнение на договор за покупка на стоки за Търговска верига ”Е.” № 1461 от 15.03.2011 г., за които са издадени 50 бр. фактури през периода 22.07.2011 г.- 30.07.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2011 г., както и сумата 101.45 лв. мораторна лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че договорът за покупка на стоки за Търговска верига ”Е.” не е подписан от изпълнителния директор на дружеството или от друго лице, упълномощено да извършва това правно действие. Твърди, че в случая не е налице хипотезата на чл. 301 ТЗ на потвърждаване на извършените без представителна власт действия от името на дружеството, тъй като същото не е получавало доставки в изпълнение на този договор, негов представител не е подписвал стокови разписки и фактури, а дружеството е узнало за тези действия от исковата молба и се е противопоставило на извършването им.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1/ Дали знанието на представляващия дружеството може да се презюмира, при положение, че по делото липсват каквито и да било доказателства, установяващи съпричастността на касатора към процесната сделка, като например вписването на фактури в дневниците за покупко-продажбите, извършване на частично плащане по тях, теглене на данъчен кредит по ЗДДС и др. Твърдението е, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, доколкото по делото са били събрани категорични доказателства, че в счетоводството на касатора липсва отразяване на фактури по сделките, същите не са отразени в дневниците за покупките, не е теглен данъчен кредит по ЗДДС и липсват каквито е да било доказателства за извършени и приети доставки. На следващо място се поставя въпросът дали е необходимо да бъдат събрани по делото доказателства, установяващи представителната власт на лицата, подписали процесните договори.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация [фирма] изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, препращайки по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, е приел за установено, че с рамков договор за покупка на стоки от Търговска верига „Е.” № 1461 от 15.03.2011 г., сключен при общи условия, както и анекс от същата дата, ищецът [фирма] е поел задължение да доставя на ответниците [фирма] и на [фирма] като купувачи продукти, произведени от него, след предварително направени заявки. Приел е за безспорно установено, че договорът, общите условия към него и анексът не са подписани от управителя на [фирма] И. А., а от лицата Х. Ц. и Т. Т., които са служители на дружеството. Първият е бил търговски директор и в това си качество на 24.01.2011 г. е отправил от името на търговеца имейл до ищеца, с който го уведомява да представя в техния офис фактурите под опис, а на 28.12.2010 г. – за предстоящото им заплащане по банков път. Лицето Т. Т. е бил мениджър на основни стоки при касатора и е подписвал за него споразумение от 13.06.2011 г. относно определяне от ищеца на цената на избрани продукти през промоционален и рекламен период. Съдът е кредитирал събраните гласни доказателства относно съществуващата между двете насрещни страни по делото трайна търговска практика за воденето на преговори и сключването на договори за продажба, от които се установява, че представители на страните, наречени „байери” уговарят условията по сделките, след което байерът при [фирма] изпраща по имейл проект за договор, служителите при ищеца подготвят крайния вариант и оставят предварително подписан от ищеца договор за подпис от ответника в офиса на неговия байер. Въз основа на така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че лицата, подписали договора за продажба на стоки за Търговска верига Е.” от името на ответника имат качеството на търговски помощници по смисъла на чл. 30 ТЗ. Те са негови служители, които подпомагат и заместват търговеца в дейността му. Извършените от тях действия във връзка с подписването на договора, общите условия към него и анекса са от името на ответника като търговец, на общодостъпно място за търговия, непосредствено свързано с дейността на търговеца. Оттук съдът е заключил, че в случая следва да намери приложение презумпцията на чл. 30, ал.2 ТЗ, според която когато търговският помощник работи в общодостъпно място за търговия, той се смята овластен да извършва сделките, които обикновено се извършват там. Поради това съдът е приел, че договорът за продажба на стоки и анексът към него се считат подписани от овластени представители на ответника [фирма], затова го обвързват и не е необходимо да се потвърждават от него.
По делото е установено от заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза, че фактурите за доставки на стоки, от които произтича претендираното вземане, не са подписани и не са осчетоводявани от касатора [фирма], но с изключение на една, са подписани и осчетоводени от другия ответник- [фирма], който е ползвал и данъчен кредит по тях в размер на 3 945.96 лв. Въззивният съд обаче е приел, че двамата ответници са солидарно отговорни за заплащане стойността на доставените по тези фактури стоки, като в случая солидарността им произтича от разпоредбата на чл. 304 ТЗ, тъй като договорът за продажба на стоки и анексът към него са подписани и за двамата ответници във връзка с търговското им занятие. И тъй като в частта, с която установителният иск по чл. 422 ГПК е бил уважен против другия солидарен длъжник- [фирма], първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано, въззивният съд е приел, че искът се явява основателен и по отношение на касатора.
Поставените от касатора [фирма] в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси са неотносими към така изложените от въззивния съд мотиви за уважаване на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК. Въззивният съд не е приел, че договорът за продажба на стоки за Търговска верига „Европа” е сключен от името на касатора от лица без представителна власт, нито че стоките са получени от него, т.е. не се е позовал на презумпцията на чл. 301 ТЗ за да обоснове възникване на паричното му задължение към ищеца с непротивопоставянето му на извършените от негово име без представителна власт действия, за да се обсъжда дали се презюмира знанието на търговеца за тези действия, ако стоките не са получени или осчетоводени при него и изобщо липсват доказателства да е узнал по какъвто и било начин преди предявяване на иска за твърдяните от ищеца правоотношения по доставка на стоки. Напротив, съдът е приел, че договорите от 15.03.2011 г. са подписани от овластени представители на ответника [фирма], затова го обвързват и не е необходимо да се потвърждават от него. Решаващите съображения на съда за ангажиране на отговорността на касатора са основани на качеството му на солидарен длъжник, произтичащо от разпоредбата на чл. 304 ТЗ с оглед съдържанието на този договор, който заедно с другия ответник по делото, получил стоките- [фирма], дължи на ищеца посочените в заповедта за изпълнение парични суми, представляващи цената на доставени и неплатени стоки по приложените по делото фактури, но във връзка с тези изводи касационната жалба и изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК към нея не съдържат формулиран правен въпрос.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2513 от 24.03.2016 г. по гр.д. № 285/2016 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: