О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.276
гр.София, 07.04.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тридесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 103/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. Н. Г., Д. Н. Г. , К. Л. Т. и В. К. Т. от гр. С. са подали касационна жалба вх. № 4* от 01.12.2008 год. срещу въззивното решение от 30.10.2008 год. по гр.дело № 491/2006 год. на К. окръжен съд, ІV-ти състав, с което е оставено в сила решението от 14.01.2001 год. по гр.дело № 563/1999 год. на К. районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от наследодателите на касаторите – В. П. П. и К. П. Т. срещу С. И. С. , М. Д. П. , М. Д. П. и И. С. П. иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху 300 кв.м., представляващи част от недвижим имот, състоящ се от 1.995 дка в м.”П” в землището на с. Н., общ. Кюстендил, при съседи: имоти 0034024, 034012, 000011, 034020, 034008 и 034023, която част е с граници: имот 034020 и останалата част от имот 0034024. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочат: а/ неправилно приложение на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, доколкото е било прието, че е без значение дали строежът е законен или не, след като процесният имот се намира извън регулираните имоти; Б/ недопустима преценка на материалната законосъобразност на решение № 72 от 22.11.1994 год. на поземлената комисия К. за възстановяване на процесния имот, представляващ част от имот № 0* по картата на с. Н., без ответниците да са правили такова възражение по делото и в/ необсъждане на съществени доказателства, събрани по указание на ВКС в отменителното решение № 599 от 16.06.2006 год. по гр.дело № 77/2005 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Решаващ мотив за отхвърляне на иска е, че е налице пречка за възстановяване на процесния имот, представляващ част от имот № 0* по картата на землището на с. Н., м.”П”, тъй като в тази част, оцветена в червен цвят на скицата на л.22 от гр.дело № 563/1999 год. на К. районен съд, има изградени една жилищна /1976 год./ и две стопански постройки /1960 год./, като според въззивния съд, ирелевантно е дали застрояването е извършено законно или не, щом имотът се намира извън границите на урбанизираните територии /арг. от чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ/. Прието е, че административният акт, с който се възстановява собствеността върху земеделската земя има конститутивно значение и представлява годно придобивно основание по смисъла на чл.77 ЗС, но не е противопоставим на трети лица, които заявяват собствени права върху възстановения имот или части от този имот, тъй като не са участвали в реституционното производство, поради което лицата, в чиято полза е издадено решението на поземлената комисия следва да докажат наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността.
С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са възпроизведени оплакванията за съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК, съдържащи се в касационната жалба. По тези оплаквания за неправилност на обжалваното решение, обаче Върховният касационен съд би се произнесъл само ако е налице някоя от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, а именно: а/противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд; б/ противоречиво решаван от съдилищата съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и в/такъв съществен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложението на основанията не съдържа твърдения, че въззивното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд, нито се сочи конкретно решение на касационната инстанция, което да разрешава по различен начин сходен казус. Касаторите не твърдят по-нататък, че поставените от тях въпроси по приложението на материалния и процесуалния закони се разрешават противоречиво от съдилищата, нито сочат конкретни влезли в сила решения или определения на съдилища от страната /районни, окръжни, апелативни/, които да противостоят на тълкуването, дадено с обжалваното решение във връзка с приложението на едни и същи законови разпоредби.
Липсва и предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Такова основание би било налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Жалбоподателите не сочат неясноти или непълноти на нормите, отнасящи се до активната легитимация по исковете за собственост с предмет земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ; на разпоредбите, съдържащи пречки за реституцията на такива имоти или на правилата за косвения съдебен контрол на законосъобразност на административните актове. С въззивното решение окръжният съд не се е произнесъл за първи път по аналогичен правен спор, нито с него е било изоставено едно тълкуване на закона и е възприето друго.
В обобщени, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30.10.2008 год. по гр.дело № 491/2006 год. на К. окръжен съд, ІV-ти състав по жалба вх. № 4* от 01.12.2008 год., подадена от Р. Н. Г., Д. Н. Г. , К. Л. Т. и В. К. Т. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: