О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
гр. София, 18.03.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 284 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. М. против въззивното решение №266/04.12.2009 година, постановено по в.гр.д. №268/2009 година от Окръжен съд – Смолян, с което е оставено в сила решение на Районен съд – Смолян № 107/27.04.2009 година, постановено по гр.д. № 1048/2007 година. С последното, районния съд е обявил за окончателен проект за разделителен протокол на допуснатите до делба имоти между съделителите по делото за делба.
По делото е постъпило писмено възражение от ответника по касационната жалба Е. Ч. П.. С възражението се оспорва наличието на касационните основания, сочени от жалбоподателката, както и се оспорва касационната жалба по съществото на спора.
Касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване.
С касационната жалба се обжалва решението на въззивния съд, с което е прието като способ за извършването на делбата тегленето на жребий, като жалбоподателката твърди, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл.292 от ГПК /отм./..
За да достигне до извод за извършването на делбата чрез тегленето на жребие по окончателния разделителен протокол, съдът е приел, че от допуснатите до делба имоти са оформят три реални дяла, които са близки по вид, площ и стойност, съделителите са с равни права – по 1/3 ид.ч. за всеки един и всеки един от съделителите ще получи реален дял в натура от наследството.
Посочения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, който според него е от значение за точното прилагане на закона е относно приложимостта на разпоредбата на чл.292 от ГПК /отм./ – основание за допускане до касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. С изложението си на касационните основания, жалбоподателката се позовава и на противоречие на възприетото от съда относно неприложимостта на разпоредбата на чл.292 от ГПК /отм./ с приетото от ВС по цитираните и представени по делото съдебни решения. Доколкото позоваването е на решения на ВС, постановени по реда на ГПК /отм./, то соченото касационно основание следва да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – противоречиво разрешаване на въпроса за приложимостта на чл.292 от ГПК /отм./ от съдилищата.
Относно приложението на разпоредбата на чл.292 от ГПК е налице единна и непротиворечива съдебна практика, в т.ч. и Постановление на пленум на ВС №7/1973 година. В т.5 от цитираното постановление са дефинирани понятията „невъзможно” и „неудобно”, посочени в разпоредбата на чл.292 от ГПК /отм./ . Разпоредбата на чл.292 от ГПК /отм./ е приложима тогава, когато съдът не може да извърши делбата без да тегли жребие, тъй като това, както и съставянето на дялове е невъзможно или много неудобно. Невъзможно да се тегли жребие е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Тегленето на жребие е неудобно тогава, когато преди делбата съделители са били във владение на имоти от делбената маса и всеки е направил подобрения, като общия критерий за неудобство от тегленето на жребие произхожда от това, че могат да се породят значителни имуществени спорове между съделителите.
Наличието на единна съдебна практика по горните въпроси, свързани с приложимостта на разпоредбата на чл.292 от ГПК/отм./ /в т.ч. и задължителното за съдилищата ППВС, посочено по-горе/, води до липсата на касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
От друга страна, с оглед възприетата фактическа обстановка, съдът е приел, че разпределението на имотите по реда на чл.292 от ГПК /отм./ не следва да се прилага, доколкото тегленето на жребие, като универсален способ за извършването на делбата следва да се приложи, като не са налице предпоставките, изключващи неговото приложение – невъзможност и създаващо неудобство, които да доведат до приложение на разпоредбата на чл.292 от ГПК /отм./. Съдът е изложил мотиви относно това, защо не следва да се прилага разпоредбата на чл.292 от ГПК /отм./, като възприетото от него относно приложимостта на тази правна норма не е в противоречие с постоянната съдебна практика и указанията, дадени с ППВС 7/73 г. както и с представените съдебни решения, които касаят различна фактическа обстановка относно делбените имоти и квотите на съделителите при отделните казуси. В тази връзка не е налице и соченото от жалбоподателя противоречиво разрешаване на въпроса относно приложението на разпоредбата на чл.292 от ГПК /отм./.
Предвид изложеното, състава на ВКС счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като решението на окръжния съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №266/04.12.2009 година, постановено по в.гр.д. №268/2009 година от Окръжен съд – Смолян, с което е оставено в сила решение на Районен съд – Смолян № 107/27.04.2009 година, постановено по гр.д. № 1048/2007 година.
Председател: Членове: 1. 2.