2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 13.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2052 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. А. Б., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Р. Д., против определение № 453 от 13 март 2018 г., постановено по гр.д. № 265 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2018 г., с което е потвърдено определение № 8559 от 29 декември 2017 г., постановено по гр.д. № 3810 по описа на районния съд в [населено място] за 2017 г. за прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение. Сочи се, че съдът в нарушение на процесуалните правила не е приложил последиците на чл. 161 ГПК по отношение на отказа на работодателя да представи удостоверение по чл. 5, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. В приложение към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси, за които се сочи, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Производството пред първоинстанционния съд е започнало по искова молба на П. Б. против ТП „Н.” [населено място] и [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за установяване по съдебен ред на трудов и осигурителен стаж. В исковата молба ищцата е заявила, че по силата на трудов договор с втория ответник е работила в периода от 1 септември 2000 г. до 1 юни 2009 г. на 8-часов работен ден при пълна работна седмица. След като на 1 май 2009 г. с предизвестие трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, ищцата посетила ТП „Н.“ [населено място], за да се снабди с документите, необходими й за получаване на обезщетение за безработица, и тогава узнала, че през цялото времетраене на трудовото й правоотношение тя е била осигурявана на непълен работен ден. Твърди се, че трудовото си възнаграждение ищцата е получавала в брой, без да е издаван документ за тези плащания. За да установи, че ищцата Б. е работила на непълен работен ден, работодателят е съставил 24 броя неистински частни документи, за което е признат за виновен за извършено престъпление с влязло в сила решение от 8 ноември 2016 г. по АНД № 5536 по описа на районния съд в [населено място] за 2016 г. В писмен отговор ответникът [фирма] е изразил становище за недопустимост на иска, тъй като реалният трудов стаж на ищцата съответства на посочения в справките на Н. и същата е работила на непълен работен ден. Съдът е оставил без движение исковата молба за представяне на удостоверение от работодателя по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, за обстоятелството, че документите, които установяват трудовия и/или осигурителния стаж са изгубени или унищожени. С оглед невъзможността да се снабди с това удостоверение, включително и след отправена нотариална покана до [фирма], [населено място], ищцата е поискала да се приложат последиците на чл. 161 ГПК. С определение от 29 декември 2017 г., районният съд в [населено място] е прекратил производството по делото, поради неотстраняване на допусната нередовност на исковата молба, изразяваща се в липса на удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР. С обжалваното въззивно определение се приема, че наличието на удостоверение по смисъла на чл. 5, ал. 1, съответно – ал. 2 ЗУТОССР, е процесуална предпоставка за провеждането на иска за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на този закон. Прието е, че представените удостоверения по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР не могат да заместят липсващото удостоверение по чл. 5, ал. 1 от закона, доколко в случая работодателят не е заличен или прекратен.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставят се въпросите: може ли удостоверението по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР да бъде заместено от други допустими доказателствени средства в случай, че работодателят не съдейства/бездейства и не издава исканото удостоверение, въпреки че документите не са предадени от същия на Н. и съществуват данни, че същите са изгубени или унищожени, и следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК в случай, когато работодателят бездейства и не издава удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, въпреки че са налице предпоставките за това, като приеме за доказан факта, относно който ответникът е създал пречки за събиране на доказателства, а именно, че документите са изгубени или унищожени по смисъла на чл. 5 ЗУТОССР при положение, че същите не се съхраняват в Н.. Съгласно утвърдената съдебна практика, изразена и в решение № 217 по гр.д. № 223/2014 г. III г.о., ВКС, удостоверението, издавано от работодателя по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, че документите, установяващи трудовия и/или осигурителния стаж са унищожени или изгубени, представлява особена процесуална предпоставка за предявяването на иска по реда на посочения закон. Предвиденият особен процесуален ред за установяване на трудов стаж е предназначен да даде защита в случаите, в които не съществува спор относно обстоятелството дали са водени съответните книжа, ведомости и/или счетоводни документи, които установяват начисляването и изплащането на трудовото възнаграждение и съответстващия на него обем на положен труд, но макар те да са били надлежно съставени, са изгубени или унищожени. Когато работодателят отрича или не се съгласява с твърдението на работника или служителя относно елементи от съдържанието на трудовото правоотношение – неговата продължителност, обема и характера на полагания труд, дължимото възнаграждение и др., или изобщо съществуването на правоотношението, то тогава е налице трудовоправен спор по смисъла на чл. 357 КТ относно съществуването или изпълнението на трудовото правоотношение, в който смисъл е съдебната практика, изразена в определение № 327 по ч.гр.д. № 1339/2008 г. на IV г.о., ВКС. Обжалваното определение, с оглед постановения с него резултат, не противоречи на изложените тълкувания. То е съответно и на дълготрайното приложение от съдилищата на чл. 161 ГПК и на правилата за доказването, установени в гражданския процес, които не намират приложение към доказването на процесуалните предпоставки на правото на иск, а единствено на елементите на фактическия състав на материалното субективно право – предмет на иска. Предвид изложеното становище на практиката по съотношението между ЗУТОССР и КТ, не може да се приеме също, че работодателят е задължен да издаде удостоверение по чл. 5, ал. 1 от закона с предписаното съдържание, доколкото и удостоверяваните с него факти (че документите са изгубени или унищожени) могат да не съответстват на действителното положение. Хипотеза, в която документи относно изпълнението на трудовото правоотношение изобщо не са били съставяни, не може да бъде приравнена на изгубването или унищожаването им по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР. Изложените съображения, изведени от създадената по приложението на ЗУТОССР съдебна практика, дават отговори на поставените от жалбоподателката въпроси. Настоящият съдебен състав споделя посочената практика и не намира основание тя да бъде преразгледана и да се създава нова в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото възприетото с нея тълкуване на закона съответства на неговото състояние към разглеждания момент.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 453 от 13 март 2018 г., постановено по гр.д. № 265 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: